Н апоследък все по-актуална става темата за връщането на казармата у нас. Особено след разрива между ЕС и САЩ и отказа, демонстриран от Тръмп, да продължава военното сътрудничество със Стария континент.
Страните от Европейския съюз обсъждат възможността за възстановяване на задължителната военна служба поради предполагаемата "заплаха от Русия" и несигурността относно подкрепата на САЩ, съобщи наскоро Франс прес, цитирана от БНР.
Това означава, че казармата, с която България се раздели през 2007 г., може да се върне и да обхване всички млади мъже у нас.
"Не съм привърженик на задължителната военна служба, а на въвеждането на военна подготовка в структури, ангажирани със сигурността на страната (от оръжейната индустрия, в МВР и охранителни фирми(, както и някои категории със съответни граждански специалности", категоричен е Ангел Найденов, бивш военен министър, цитиран от Националното радио.
Ангел Найденов
Той припомня, че предложение за връщане на казармата е имало и по-рано. Например през 2016 г. от ВМРО. След проведени дебати идеята е отхвърлена.
Как е в Европа?
ЗАЩИТА В СВОИ РЪЦЕ: Германия връща наборната армия! (ВИДЕО)
Сърбия връща казармата, ще трае 75 дни
АРМИЯТА НИ В АКЦИЯ: Свикват запаса!
В балтийските и скандинавските страни, както и съседите - Гърция и Турция – или връщат казармата, или не са я премахвали.
В Хърватия я възстановиха, но трае само 2 месеца.
В Сърбия казармата е 75 дни.
Моделът в Швеция: под задължението да се върнат на военна служба попадат 5-10% от младежите по преценка въз основа на регистрациите. Продължителността там е 4 месеца.
Найденов изтъква, че преди да се отваря дума за връщане на военната служба у нас, първо трябва да се реши проблемът с некомплекта в българската армия.
След последната актуализация на възнагражденията военната служба стана конкурентна и привлекателна и за едно място кандидатите вече между 3-ма и 5-има.
В момента у нас за отбрана се отделят 2,09% от БВП.
Амбицията е от следващата година средствата да са 2,5% от БВП и с малки стъпки към 2030 г. да стигнат 3%.
В Европа и сега има страни, които отделят повече, например Полша.
