З а повечето българи името Александър Георгиев-Коджакафалията е непознато - известно е само на бургазлии. В края на живота си най-богатият българин за своето време дарява на община Бургас и църквата състоянието си от 25 000 000 милиона златни лева, което към днешни пари е близо половин милиард.
Произход
Изследователите на житието му твърдят, че рожденото му име е Александър Георгакиев Домусчиев, а по бащина линия е с гръцки корени. Майка му се казва Куда, а баща му – Георгаки. Появил се е на бял свят през 1830 г. в близкото до Созопол с. Дюлгерли, днешно Зидарово. Родителите му умират, когато е само на 10 години, отгледан е от свой вуйчо, който имал 6 деца. Заедно с братовчед си Янчо Добрев заминават за Созопол и започват работа като чираци в абаджийница. Спестяват малко пари и откриват първия си дюкян близо до пристанището и гарата. Клиенти основно са чуждестранни моряци и пътниците по корабите. Покрай тях неграмотният, но природно надарен младеж, известен вече като Коджакафалията, което на турски означава голяма глава, научава малко италиански, английски и френски език. Владеел е много добре руски, сръбски, гръцки и турски, поназнайвал и арменски. Кръстили го Коджакафалията и заради феномелната му памет. Помнел всяка сделка, оборотите и печалбите от дюкяните, знаел е имената на над 150-те си калфи и чираци и на кого колко да плати. Някои от тях по-късно направил и свои съдружници.
Империя
С времето броят на дюкяните става 5, а имането се умножава. Мозъкът на тандема Коджакафалията и братовчед му Янчо отварят керемидарница в с. Каменово, купуват недвижими имоти, строят ханове и още дюкяни. Те са предпочитани за пазар не само от моряците и по-заможните граждани, но и от селяните от околията. Улицата пред дюкяните винаги са били задръстени от каруци. Те обаче не разполагат с достатъчно налични пари и се договарят с Коджакафалията да му плащат основно в зърно. Така той купува огромни складове и започва да търгува с жито. Със спечеленото от търговия Коджакафалията купува недвижимо имущество, над 1000 дка ниви и гори, които препродава за по-голяма печалба. Двамата събират парите в бурета, пълни с пирони, които са предшествениците на днешните метални каси. В такива „трезори“ бъчонките ги пълнели с гвоздеи отдолу и отгоре, а по средата кътали пачките с пари.
Скромност
До смъртта си Коджакафалията не се жени. Като съвсем млад е лудо влюбен в местна красавица, но тя го зарязва. Дори след като натрупва състоянието, си той не се решава да се задоми. Живее над 30 години в малко помещение, широко 1,5 м и дълго 2 м, което се намира под стълбите на 2-рия етаж на една от сградите, които притежава. Из бургаските улици се разхожда винаги с калпака и абата, наследени от татко му. Обичайната му храна е хляб, домати, лук и маслини.
Дарител
През годините той натрупва несметно богатство от милиони златни левове. Още приживе дарява голяма част от припечеленото на бедни, предимно бежанци от Тракия и Македония. Подпомага училища, болници, сиропиталища и храмове. Финансира построяването на знакови сгради в центъра на Бургас, които днес са част от архитектурното богатство на града.
Завещание
Вече прехвърлил 80-годишна възраст, Коджакафалията прави завещание. Пред нотариус Никола Шишков и в присъствието на двама свидетели - крупния търговец Георги Жечков и юриста Лазар Гавалюгов, председател на Окръжния съд в Бургас, оглавявал първото Македонско дружество в България и благотворителната организация „Добрия самарянин“, той дарява цялото си състояние, на стойност 25 000 000 златни лева. Преди да подпише завещанието си, е прегледан от двама лекари. На 19 юли 1911 година д-р Големинов и д-р Ганчев издават медицинско свидетелство, с което декларират, че благодетелят е в пълно притежание на умствените си способности. Така на 20 юли 1911 година Коджакафалията дарява на общината 564 дворни места по 300 квадратни метра земя всяко за бездомни. Завещава още три обществени градини, къща с дюкян и ниви на катедралния храм “Св. св. Кирил и Методий”. На женското дружество „Милосърдие“ и на българската болница в Цариград пък дарява по един парцел от 1600 квадратни метра и сгради. На училището и църквата в родното си село Зидарово, оставя една сграда в Бургас, като повелява наемите от нея да се дават на бедни хора. Според историци това е най-голямото дарение в съвременната българска история.
Кончина
Ден преди да си отиде, Коджакафалията посетил в отлично здраве ранен от войната арменец в болницата. На 15 юли 1913 г. на разсъмване Коджакафалията е намерен мъртъв у дома си от прислужника си. И днес бургазлии твърдят, че смъртта му е насилствена, въпреки че не са оставени доказателства. Липсва полицейски протокол от опис на имуществото и касите му, както и медицински документ от аутопсията му. Месец след погребението му касата с нотариалните актове за имотите му извън дарението и торба с жълтици изчезват безследно. Години по-късно сейфът на Коджакафалията се появява отворен и празен в църквата "Св. св. Кирил и Методий". В този вид той още се пази като исторически паметник в храма.
Паметник
В завещанието си Коджакафалията заделя пари за погребението и за паметник на гроба си. На гроба му е издигнат монумент с кръст от черен мрамор. Автор на паметника е италианският архитект Тоскани, който проектира и храма „Св. св. Кирил и Методий“ в Бургас. Идва 9 септември 1944 г. и Коджакафалията е нарочен посмъртно за народен изедник и експлоататор. През 50-те години мраморният кръст от паметника му е демонтиран, а върху постамента му е поставен бюст на Георги Димитров?! Тленните останки на дарителя са захвърлени и се забранява препогребването им. Те обаче са прибрани от местни свещеници и над 8 години се съхраняват тайно в сандък под олтара на една от бургаските църкви. Чак през 60-те години костите на Коджакафалията са препогребани на бургаските гробища. След 1989 г. близо до мястото на паметника е поставена паметна плоча на името на Александър Георгиев. Едва на 29 септември 2022 г. в Бургас е открит нов паметник на Коджакафалията, архитект на който е Радостин Дамасков. На името на Благодетеля в Бургас са кръстени: Основно училище „Александър Георгиев-Коджакафалията“, един от големите булеварди и една от изложбените зали в културен център „Морско казино“. Обявен е за Почетен гражданин на Бургас.
Румен Жерев
