Н авремето баба ми казваше- хубав, като артист и целуваше екрана на телевизора, когато показваха Апостол Карамитев, чичко Филипов или Емил Димитров. С Емил се запознах след време и можех да го видя и разгледам преди и след сцената. Виждал съм наживо всяка една българска звезда и много световни. Виждал съм дори Леа Иванова и Парцалев, който пред мен, със спирала за мигли подсилваше цвета на мустака си.
Понеже работих в шоуто на Еди Казасян, виждах и Леа в интересни артистични интерпретации. Тези хора обаче не губеха мярката в суетността, която освен професионален инструмент е и личен такъв. Не може да си секс символ на екрана а на опашката за краве сирене да си провиснал и нелицеприятен. Харесвах винаги спретнатите Анахит Тачева, Гинка Станчева, Ванча Дойчева, Цветана Манева- момичетата от екрана, които, с изключение на Цветана, вече ти няма. Но те бяха еднакво приветливи, добронамерени, бляскави и някак- скромни. Суетата беше заела своето особено, премерено място в живота им, както и в нашият. Нямаше неправдоподобност, каквато съществува при днешните знаменитости- подменени лица в името на суетата. Онлайн възможностите днес допускат деградивни методи на прекаленост, с които се преупотребява. Вашият инфлуенсър блести, с фотошопирано лице и тяло. Краката се извисяват като Айфеловата кула , дори речникът е минат на изкуствен интелект и това е объркващо и обидно за последователя. Днес почти не можеш да срещнеш звезди от този тип а ако ги срещнеш няма и да допуснеш, че са те. Фотошоп изобретенията бълват персонажи, които сами себе си не могат да разпознаят ако сравнят оригинала и обработеното. Истерията по Met Life доведе до истинско онлайн объркване в такава степен, че се чудиш кой реално е минал по червения килим и кой се е барнал с изкуствен интелект.
Борбата за лайкове кипи в общата социална купа, като чай от лайка но без ободряващ ефект. В крайна сметка идеята на този свят смятам, че трябва да бъде да живеем и се развиваме с мярка и да останем будни за последиците от социалната си разпищоленост. Защото бъдещето ще бъде най-добрият главен редактор за биографиите на звездите, блеснали като фойерверк и затихнали като кибритена клечка. Трайността на едно величие се определя не от количеството настоящи харесвания а от количеството памет, с която ще изпълниш обществото. Накрая ще победят Мярката, Елегантността, Смирението и Автентичността. Защото те са заложени в ДНК картата ни а мърдане от това почти няма.
