179 765 студенти се обучават през академичната 2022/2023 година у нас. В степен бакалавър техният брой е над 116 000, за магистър учат 58 000, а за професионален бакалавър - малко над 5000 студенти. Българските граждани са 164 854, което е близо 92% от всички действащи студенти. Чуждестранните са 14 911, което е 8,3%. Над половината (58,4%) от тях се обучават в две професионални направления - „Медицина“ и „Стоматология“. Най-много висши училища, цели 27, има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища, а други четири действат чрез филиали. Най-много професионални направления са достъпни в Югозападния район - 50, а най-малко са в Северозападния - 14.
Най-масови
Най-масовите професионални направления са „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по...“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“. В тях се обучават над половината студенти в национален мащаб. Това показват данните от Националната карта на висшето образование, която беше актуализирана от Министерския съвет.
Националната карта на висшето образование се актуализира ежегодно, а информацията от нея се използва за определяне на държавната политика в сферата, включително приема в определени направления и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.
Отмяна
Отменя се Концепцията за насърчаване обучението на софтуерни специалисти (2015 - 2030 г.), реши още правителството. Мотивът за решението е, че голяма част от приоритетите, мерките и дейностите в нея са адаптирани и се прилагат в други стратегически документи в областта на образованието и науката.
Наличието на голям брой стратегически документи за реализацията на дадена хоризонтална или секторна политика затруднява координацията по нейното изпълнение и ефективен мониторинг, като увеличава значително административната тежест и измества фокуса от изпълнението на политиката към разработване и отчитане на документи.
Владимир Христовски
