И зраелци се лекуват с минералната вода в Хисаря, а германски туристи предпочитат черноморските ни курорти. Това обясни пред „Телеграф“ председателят на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм Сийка Кацарова.
Тя допълни, че у нас вече има регистрирани 61 медикал/СПА центъра, които са получили сертификат от Министерството на туризма. В страната ни има още 151 СПА и 36 уелнес центъра.
„Това означава, че все повече инвеститори се преориентират и решават да заложат на здравния туризъм. След пандемията това се оказва най-устойчивата форма в сектора. Той надгражда всички останали видове - морски, планински и др.“, коментира Кацарова. Тя поясни, че 80% от потребителите на такива центрове за лечение са българи, а 10% от Израел. Следват германски туристи, които идват на лечение у нас чрез направление.
„Здравноосигурените посетители от Германия ползват програми за превенция и профилактика и имат възможност да бъдат реимбурсирани с техните каси и в България. Хотелите с немскоговорящ персонал се насочиха към това. И дори туристите, които са резервирали морска почивка, си вземат направление оттам и е необходимо да представят само картата си на рецепцията и съчетават почивка с процедури“, каза още Кацарова, която изтъкна, че това е допълнителен приход за хотела и удължаване на сезона. Също така дава възможност и за целогодишна работа на служителите, тъй като балнео и СПА туризмът не са сезонен продукт.
Заетост
По данни на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм курортите ни очакват между 40-60% заетост. Някои дори ще отбележат и 90%. Най-търсените дестинации впечатляват чужденците и с екологично хранене - от фермата до масата. Особено след пандемията туристите търсят такива медикал/СПА центрове най-вече заради превенция на имунната система, справяне с наднормено тегло, проблеми с опорно-двигателния апарат вследствие на затварянето вкъщи.
„Това е съвкупност между природа, адекватен медицински подход и качествена храна. Иначе на фона на масовия спад заради войната в Украйна на местата, където морският туризъм бе надграден с медикал/СПА услуги, хотелите отчетоха заетост от над 40%.
Дестинации
Сред най-предпочитаните дестинации за здравен туризъм у нас е Черноморската Ривиера.
„Става дума за курорта Св. св. Константин и Елена, който инвестира в медикал/СПА туризъм, както и Албена. Извън Черноморието - посещаван е Велинград, който е популярен най-вече сред българските туристи и има още какво да се желае по отношение на международна разпознаваемост“, обясни Сийка Кацарова.
Друга предпочитана дестинация за здравен туризъм у нас е Баня, именно с концепцията за храна от фермата до масата. Там се залага и на програми за детокс и лечение на проблеми с опорно-двигателния апарат.
„Трябва да добавим още Катарино, Кюстендил със свойствата на минералната вода, която лекува кожни заболявания и урогинекологичен тракт. Също така Сапарева баня, Павел баня, където има доста клиенти от Турция. Пампорово също започна да развива лечебни програми“, обясни още председателят на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. Според Кацарова обаче все още здравният туризъм е популярен най-вече сред местния пазар и е необходима кампания, за да привличаме повече чужденци.
Кампания
„В момента се опитваме да спечелим и австрийци и те да ни припознаят като дестинация за такъв туризъм. Така здравноосигурените им граждани могат да съчетават почивка и лечение у нас и да идват с направление, както германските туристи. Започваме да работим по този проект“, заяви Кацарова.
Тя допълни и че у нас успешно се развива и дентален туризъм, чрез който се осигурява заетост на хотели и за зимния сезон. Кацарова даде пример с клиенти от Швейцария, Австрия и Германия, които идват у нас, за да си правят зъбни импланти.
Гърци и румънци - на уикенд туризъм
Граждани на Северна Македония, Гърция и Румъния идват у нас предимно на уикенд туризъм, но така съчетават и някои процедури в СПА центровете ни, обясни Сийка Кацарова. Според нея е добре у нас да се направи план, за да се позиционираме и като дестинация не само за здравен, но и за медицински туризъм.
„Трябва да се реши кои направления в медицината може да са водещи и да ги рекламираме. За целта е нужно проучване за какво лечение пътува един германец в чужбина, за което там се чака много дълго или не се поема от тяхната каса“, обясни още Кацарова. Тя добави и че имаме добри клиники за инвитро и можем да привличаме чужденци и в това направление.
„Това важи и за смяната на стави, за която се чака дълго време в Англия, да речем. Също така има статистика, че 5% от европейците имат дълъг ковид. Те имат нужда от лечение и това може да стане в наши медикал/СПА центрове“, заяви Кацарова.
Яна Йорданова
