П оне две са положителните тенденции във висшето образование за 2022 г. - по-добра реализация на завършилите и увеличен брой на научните публикации, включително на международно разпознаваемите. Това отбеляза министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов при представянето на новото издание на Рейтинговата система на висшите училища днес в Министерството на образованието и науката.
Той посочи, че независимо от негативните икономически ефекти, свързани с COVID пандемията и войната в Украйна, делът на регистрираните безработни сред българските граждани, завършили през последните 5 години висше образование у нас, спада до рекордно ниско равнище от 2% при нива от 3,5% през миналата година. Това е най-ниската регистрирана безработица сред завършилите откакто съществуват данни за този индикатор в Рейтинговата система, която за първи път беше публикувана през 2011 година, отбеляза проф. Пенов.
Почти всички студенти, които завършат медицински специалности, се реализират на пазара на труда. Безработицата сред дипломиралите се по професионални направления „Медицина“, „Фармация“ и „Стоматология“ е около и под 1%. Толкова е делът на безработните и сред завършилите „Военно дело“ и „Математика“. Най-висок е той в направление „Социални дейности“ 3,7%.
Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1647 лева през 2022 г. при 1520 лева през миналата година и едва 867 лева през 2014 година. Най-високи са възнагражденията на висшистите с диплома по „Информатика и компютърни науки“ - 3456 лв. осигурителен доход. Следват завършилите „Математика“(2771 лв.), „Комуникационна и компютърна техника“ (2731 лв.), „Медицина“ (2711 лв.), „Обществено здраве“ (2703 лв.). На ниво конкретно висше училище най-високи облагаеми доходи получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет (5592 лв.), следвани от завършилите „Администрация и управление“ в Американския университет (4568 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Нов български университет (4333 лв.).
В сравнение с миналата година най-голямо увеличение на броя на действащите студенти се отчита в направленията „Педагогика“ (709) и „Педагогика на обучението по …“ (366). Най-голямо намаление има в направление „Икономика“ (1098). Въпреки това то продължава да е най-масовото в България с 28 223 действащи студенти. Следват го „Педагогика“ със 17 083 обучаващи се и „Медицина“ с 13 271.
В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2022 година СУ „Св. Климент Охридски“ се класира на първо място в 21 професионални направления от общо 28, с които участва в класациите. Техническият университет в София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 9, с които участва в класациите. Медицинският университет в София е първи в четири направления от общо 5 в класациите.
„Св. Климент Охридски“ е университетът с най-много действащи студенти -19 999. Следват го Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ с 16 9334 и УНСС с 14 610 студенти. В 13 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в три от тях броят на обучаваните студенти е под 100.
Рейтинговата система е изготвена по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт „Отворено общество“ и „Сирма Солюшънс“.
