Т рябва да намалим езиковите паралелки извън езиковите гимназии, ако искаме да не оставим ключови индустрии без кадри. Това обяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в отговор на въпрос от депутата Цвета Караянчева от ГЕРБ-СДС.
Питането бе относно план-приема след 7-и клас в област Кърджали за следващата учебна година, но министър Вълчев обобщи тенденцията в национален мащаб.
„Това не означава, че учениците няма да учат език. Те могат да учат природни науки с интензивно или разширено изучаване на език. Имаме вече такива учебни планове и това се случва във всички области, във всички общини - има такова преструктуриране и тази политика трябва да продължи“, категоричен е образователният министър.
План
Приемането на ученици след седми клас в гимназиите става с план-прием, защото се планира, за разлика от приема в първи клас, където децата се записват в желаното от тях училище. „След седми клас в училищата има профили и професии“, разясни Вълчев и припомни какво се е случвало десетилетия наред. „Броят на учениците и този на паралелките намалява, но не е имало активна политика за планиране на приема и най-често са се закривали професионални паралелки, защото те са оставали незапълнени. Така имаме едно несъответствие между търсенето на образование и потребностите на обществото, и търсенето на пазара на труда. Много родители вярват, че децата им ще получат най-добър шанс, ако влязат в езикови паралелки, но социално-икономическото ни развитие има най-голяма потребност от технически кадри, от учене на математика и природни науки, от инженери“, заяви още Красимир Вълчев.
Още при предишния му период в МОН, през 2017 г., започна политиката за обвързване на приема с потребностите на пазара на труда. Тя съществуваше преди това само на местно ниво в някои общини и в райони, където са концентрирани специфични производства. Тогава на всички Регионални управления на образованието (РУО), на всички области, бяха дадени целеви стойности за плавно повишаване на приема в професионални паралелки и в т.нар. STEМ паралелки, които са свързани с изучаването на математика, техника и природни науки в профилите. „В училищата има профилирани и професионални паралелки.
В резултат на тази политика увеличихме приема в професионалните паралелки от 49 на близо 59 процента. Кърджали е една от трите области, в които този прием е най-нисък, най-малко професионални паралелки има като процент - 42 процента, а в почти всички останали са над 55 процента", обясни министър Вълчев.
Загуба
Според него най-голяма обществена загуба ще имаме, ако продължаваме да намаляваме професионалните паралелки и дела на професионалното образование.
„По този начин индустриите с най-висока добавена стойност, които изискват технически кадри, ще ги оставим без хора. Едва 5,6% от зрелостниците от профилирани паралелки избират втора матура по математика. Само 59 зрелостници или 0,2% са избрали през 2024 г. матура по физика и астрономия. С толкова малко зрелостници не можем да обезпечим инженерните и педагогически специалности, които изискват задълбочено изучаване на математика. Оттам страдат и индустриите, които дърпат икономиката. Няма как да имаме и добро икономическо образование без математика. Поради това има и петиция за задължителна матура по математика. Аз лично подкрепям едно такова предложение, въпреки че съзнавам, че то само по себе си няма да реши проблема. Необходима е промяна и в учебните програми. Като алтернативно решение на задължителната матура можем да насърчим полагането на матура по математика, физика и химия, като например се освободят от такси за обучение тези студенти, които са кандидатствали с оценката от тях“, коментира Вълчев пред „Телеграф“.
Той отбеляза и че в 27 от общо 28 области в страната има намаляване на броя на учениците.
Удължават националния статут на 6 гимназии
Министерският съвет предстои да удължи с още четири години до 2029 г. статута на училища с национално значение на 6 гимназии. Това са Националната професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Димитър Димов“ в Ловеч, Националната професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване "Сава Младенов" в Тетевен, Националната професионална гимназия по горско стопанство „Христо Ботев“ във Велинград, Националната професионална гимназия по ветеринарна медицина „Иван Павлов“ в Стара Загора, Националната професионална техническа гимназия „Шандор Петьофи“ в Разград и Националната професионална гимназия по компютърни системи към Техническия университет-София в Правец.
Според стандарта за институциите в системата на предучилищното и училищното образование училища с национално значение могат са станат тези, които дългосрочно изпълняват национална задача, възложена със заповед на министъра на образованието. Такива могат да са и училища, в които учат ученици от много области на страната. Под национална задача в случая се разбира тази, чието изпълнение е с трайно значение за обществено-икономическия живот в поне 15 области в страната и за изпълнението на която е осигурено целево финансиране от държавния бюджет. Училищата с национално значение са признати за заведения с висок капацитет, авторитет и значимост по отношение на потенциала на учителите, учениците, организацията и управлението на училището.
Те трябва да отговарят едновременно на две условия: в тях да учат поне 20 деца от други области, несъседни на областта, в която се намира училището, и броят на тези области да е: 5 до 9 и над 30% от учениците да са с постоянна адресна регистрация там; 10 до 14 и над 20% от тях са с постоянна регистрация там, 15 до 19 и над 10% от учениците са с постоянна регистрация там и над 20 и над 5% от учениците са с постоянна регистрация там.
Людмил Христов
