П очти две десетилетия един музеен обир в България остава неразкрит, а мистериите и загадките в него са повече от фактите, които са известни. Обирът е истинско предизвикателство за разследващите журналисти и феновете на криминалетата. За него се заговори отново покрай обира на века в Лувъра на 19 октомври.
И макар стойността на откраднатото в Регионалния исторически музей във Велико Търново да не може да се сравнява на задигнатите ценности от Лувъра, по своя необичаен начин на изпълнение този обир по нашенски маниер все още продължава да предизвиква учудване и да бъде смятан за един от най-големите музейни обири в България. На 2 февруари 2006 г. Велико Търново осъмва с необичайна новина за извършен обир в местния музей. Стойността на откраднатите старинни монети и бижута е за над 2,2 млн. лв. Най-голям е броят на старинните монети и банкноти, които са 11 159. Най-старите от тях са от времето на Александър Македонски, а освен тях има още и византийски, османски, европейски и такива от други исторически периоди.
Версии
Задигнати са и други 385 предмета. Сред тях има 3 пръстена печати, още 3 с геми - истински произведения на изкуството, 38 сребърни пръстена, 12 сребърни обеци, 3 кръста от сребро, наушници от сребро с позлата и други. Общата стойност само на предметите извън монетите е 25 хил. долара. Откраднатите експонати са се съхранявали в трезора на музея. Една от версиите на полицията е, че в обира на музея е замесен вътрешен човек, но това се опровергава, че металните каси са разбити с дрелка, а не са отключени с шперц. А до касите в трезора крадците са стигнали, като са влезли в сградата чрез дълга стълба, изправена от задната страна на сградата. „Тези крадци трябва да са били истински нинджи, за да проникнат по този начин в музея без да се страхуват, че са можели да паднат надолу по стръмното в река Янтра“, изказа се тогава един от разследващите полицаи.
Иманяри
В хода на разследването криминалистите установяват, че месец преди обира в трезора на музея е влизано с подбран или подправен ключ. Установено е също, че охраната на музея е поверено не на полицията, а на местна частна фирма, която разполага цели 34 датчика в сградата, но нито една видеокамера, която би могла да запише проникването и лицата на обирджиите. В началния етап на разследването криминалистите привикват местните колекционери и иманяри, но от тях не излиза никаква следа. Доста интересно е обаче, че малко преди деня на обира, е била разпоредена инвентаризация на музейните експонати. Дали пък показният обир не е трябвало да прикрие кражби, извършени от вътрешни хора, назад в месеците и годините?!
Полицай
В средата на 2006 г. бяха задържани четирима души, сред които и един полицай. Задържаните са Мариян Райков-Черния, ексченгето Николай Николов, радиолюбителят Светлозар Марков и мъж на име Емил Георгиев от Силистра. Според информацията от МВР у тях са били открити устройства за разблокирване на СОТ, с които са заглушавали честотите и е било възможно да отворят сейфовете в трезора дистанционно. Междувременно в Силистра е открита част от откраднатите монети. Осем месеца след обира прокуратурата внася обвинителен акт срещу петима мъже. Той обаче не е за обир, а за вещно укривателство и за съучастие в организирана престъпна група. За тартор на групата е определен Николай Николов от село Правда. Причината е, че откритите 501 монети на стойност 101 470 лв. според обвинението не са откраднати от петимата, които са дадени на съд, а са взети от трети лица. Кои са тези хора обаче така и не става ясно. Делото приключва в рамките на един ден, като и петимата се разминават с условни присъди и глоби за общо 5500 лв.
Замитане
Големият въпрос, който вече почти две десетилетия тормози ангажираните с този казус е: кой, защо и как успя да накара разследващите не просто да претупат, а да си заметат случая под килима. Извършителите на обира не са открити, но онези, които са купили от тях откраднатите предмети, получават символични условни присъди. Така и вълкът сит, и агнето цяло. Скоро след обира във великотърновския музей неговият директор Христо Харитонов подаде оставка. Любопитното е, че това се случва седмица след като той беше назначен на поста в културната институция. Преди това години той изпълняваше тази длъжност, без да бъде официално назначен.
Слухове
След обира в старата столица плъзнаха различни слухове. Според един от тях шефът на музея редовно присъствал на иманярските сбирки, провеждащи се в центъра на Велико Търново на метри от сградата на полицията. Разследването обаче не установи причина да включи и бившия директор в списъка на заподозрените. Според друг от слуховете обирът бил поръчан от колекционер с високи протекции по етажите на властта и затова целият случай с откриването на преките извършители и тяхното осъждане е потулен, а съдебният процес и издадените 5 символични условни присъди не са нищо повече от една бутафория.
Директорът на РИМ-Велико Търново д-р Иван Църов: Имаше чадър над извършителите
След обира новият директор Иван Църов предприема мерки за засилване сигурността на музейните експонати. Днес той е убеден, че повереният му музей е един от най-добре пазените в България, като разполага със собствено звено за охрана. Близо двадесет години след обира директорът смята, че той е бил поръчан от важна клечка в колекционерските среди с протекции по върховете на властта. „На полицията й бяха ясни извършителите на обира, но над тях имаше спуснат чадър”, категоричен е музейният шеф. Той обяснява, че нумизматичната колекция на музея била събирана 130 години, а в нея имало много ценни и скъпи експонати.
Иван Първанов
