Доц. Ангел Кунчев: Да забравим сляпата вяра в антибиотиците!

- Доц. Кунчев, как от 10 милиона лева сведохте необходимите разходи за първоначално финансиране на Национална програма за рационална употреба на антибиотиците и надзор на антибиотичната резистентност до само милион и още се чудим дали ще се случи?

- За съжаление след добрите идеи идва административно придвижване на националните програми, което никак не е леко. Особено когато те касаят дейността на няколко министерства, какъвто е случаят. Налагат се действия най-вече на агенцията по храните към Министерството на земеделието и храните, тъй като големи количества антибиотици се използват в селското стопанство и те също дават своето отражение. Има и някои производства, в които също се ползват антибиотици. Няма как само Министерството на здравеопазването със собствени мерки да реши проблема. Затова и идеята е да бъде национална програма, всеки да си знае отговорностите, да си знае бюджета и да го изпълнява. За съжаление добрите идеи са едно, осъществяването им – друго. Но за нас е по-важно да стартираме отнякъде, дори да е с недостатъчно средства. То е ясно, че няма да е това, което ни се иска, но да останем последната страна в Европа, която няма такъв национален план, не е приемливо и не е добре. Още повече че имаме проблем с това нещо, на който не сме нито в края, нито в средата, а в началото. Особено след всичко, което се случи покрай COVID, когато имаше масово използване на антибиотиците, защото лекарите не знаеха как да лекуват и какво въздейства на вируса. Така този проблем се увеличи значително. Има и доста мерки, които касаят самото население.

- Какво може да кажете за тях?

- Ние предвиждаме различни стъпки, с които да направим хората по-осведомени и да знаят да не посягат към антибиотик, когато не им е изписан. Не трябва да се пие антибиотик на сляпо, без да има антибиограма и да се види на тази бактерия кой антибиотик й влияе и кой изобщо не й влияе. Не трябва и да прекъсват лечението, когато се почувстват по-добре, защото един курс на лечение с антибиотик от 5 или 10 дни е предвиден така, че да унищожи бактериите, а не да ги остави живи и да им даде възможност да развият резистентност. Това се случва често. Трябва да се знае и че при изхвърлянето на антибиотици в природната среда също веднага започва да действа същият механизъм. Има и неконтролируема замяна на антибиотици. Хората се сещат, че имат някой останал и забравен антибиотик вкъщи и за да не стане зян, пият него вместо предписания. Всичко това са уж малки неща, но те се трупат и заедно с основното, за което не бягаме от отговорност, създават картината, която имаме. Основното е, че болниците и медицинските центрове са места, където най-бързо се развива антибиотична резистентност.

- Защо?

- Много са причините, но две са основни. Едната е, че има много силен антибиотичен натиск – много антибиотици се ползват, разливат, цялата среда е повлияна от това. Другата е, че в лечебните заведения все пак се работи с болни хора, които не реагират по същия начин, както здравия човек. Те са много по-склонни да развиват инфекции и в техния организъм да се случва тази среща на антибиотик с причинител... Да не влизам в подробности, но имам предвид много неща и по отношение на работата, и по отношение на ползваните дезинфектанти, и по отношение на това дали има антибиотична политика. Това означава, че трябва да има нива на изписване. Според тях обикновеният лекуващ лекар има право до определено ниво да изписва антибиотик, шефът на отделение - следващо ниво, а единствено с подписа на директор на болница може да се отпускат някои стратегически антибиотици. Действително се налага да бъде така, тъй като нещата са много сериозни. Все повече бактерии показват нечувствителност към антибиотици, нови молекули на практика от години няма по много причини. Става трудно и е скъпо. Фирмите не виждат особен интерес да разработват антибиотици, защото има други, доста по-печеливши неща. В резултат скоро може да останем без основното средство, което се ползва в медицината. Това ще доведе до това, че дори от обикновени инфекции ще се развиват тежки заболявания.

- На фона на застаряващото ни население като цяло излиза, че това си е заплаха дори за националната сигурност...

- Абсолютно точно. Но към застаряващото население може да добавим и фактори като занижената хигиена и достъпа до антибиотици. Макар че този достъп се ограничи, откакто го има изискването да се ползват само с рецепта, която се издава и по електронен път. И сега обаче виждаме, че много често общопрактикуващите лекари, а и специалистите не могат да откажат, когато има търсене, и изписват антибиотици малко на сляпо. Просто човекът си го иска. За какво го иска и той не знае, защото една чиста вирусна инфекция, каквито са повечето в момента, абсолютно няма нужда от антибиотик и той с нищо няма да ни помогне.

- Преди 40 години имаше антибиотици, които помагаха едва ли не при всичко и се даваха на децата в училищна възраст масово. Какво се промени?

- Това, че те наистина действаха на всичко, а сега вече не действат дори на половината от причинителите на инфекции. Именно за това говорим. Тази сляпа вяра в антибиотиците трябва да я забравим, просто защото нещата вече не стоят така. Това се случва до голяма степен благодарение на нашите политики и действия, които са помогнали на много от микроорганизмите да развият резистентност. Имайте предвид, че се стигна дотам, че през едни плазмиди, които могат да се пренасят на големи разстояния, няма нужда да влизаме в контакт със самия причинител или да сме в конкретна болница. И по други начини микроорганизмите около нас могат да придобият резистентност на базата на тези плазмиди.

- Докога има наистина съществена полза от поставянето на ваксини срещу сезонния грип?

- Обикновено казваме, че октомври и ноември са най-подходящи за имунизация и това е така. Защото единственото, което ни кара да планираме по този начин, е, че в края на декември вече започва да има циркулация, макар и не интензивна, януари тя се вдига постепенно и се стига до епидемия. А ние изграждаме имунитет три седмици след имунизация. Голяма заблуда е, ако някой си мисли, че с поставянето на ваксината на другия ден е предпазен. Не, не е, защото няма никакви антитела. На десетия ден се появяват някакви, но не достатъчно, за да са предпазни. Могат да доведат до малко по-леко протичане на заболяването, но не и до предотвратяването му. Докато след 21-вия ден вече считаме, че имаме необходимото количество антитела.

- В по-малките населени места, където има по-малко контакти, може и през декември да се постави, така ли?

- Разбира се. Особено на тези, които по технически причини не са успели по-рано. Малко по-голям е рискът да се срещнеш с циркулиращия вирус, но това е малко вероятно за такива по-малки населени места и за хора, които имат по затворен начин на живот и контактуват по-малко. Тези, които работят с много хора, разбира се, че трябва по-рано да се ваксинират и те си го знаят.

- Коментирахте наскоро, че 5,2 милиона лева са необходими, за да се въведе задължителната ваксина за варицела при всички деца и целева за бременни, колко обаче може да спестим от такава ваксина?

- В пъти повече. Това по принцип е валидно за всички ваксини, но особено при варицелата е особено актуално. Има различни проучвания и на американски, и на други западни автори какви сериозни суми се спестяват от последващите терапии за лечение и от болничните, които се изплащат на родителите, за да си гледат децата. Аз продължавам да твърдя, че варицелата е една от най-леко прекарваните от децата инфекции, само че проблемът при нея е огромната бройка засегнати. 30 000 случая годишно е голяма бройка. Фактически дори да е малък процентът на усложненията, когато са базирани на такава цифра, стават много деца. Стават 500-600 деца, които правят усложнения. Това е първото, а второто е, че за тези 30 000 деца поне 90 процента някой взема болнични, за да ги гледа, ако няма баба и дядо наблизо. Това са разходи. Специално от икономическа гледна точка ваксината срещу варицела е една от най-ефективните. Не толкова за лечение, колкото за болничните.

- В България обаче има много антиваксъри, включително и в лекарското съсловие, и те са на мнение, че не трябва да се месим в имунитета си. Специално за варицелата се правят и партита, за да се заразят повече деца и да я изкарат. Какво ще кажете по темата?

- Партитата бяха най-вече в Щатите, но те са и първата страна, която въведе ваксината преди три години. На фона на демографската ситуация е безумно да ходим да заразяваме децата си с оглед, че така ще им помогнем да изградят имунитет и няма да карат варицела по-късно. ОК, при някои от тях ще се случи точно така, но ако на 10 деца едно развие пневмония или, не дай Боже, менингит?! Представяте ли си да се чувствате отговорен за това, че вие сте го заразили, макар и с много добра и благородна цел. Безумно е при наличието на ефективен и доказал безопасността си начин да правим такова нещо.

- Колко е важно да се осигури безплатна ваксина срещу сезонен грип и при децата?

- В този случай говорим по-скоро за медицински проблем. Статистиката сочи, че с повишено ниво на усложнения са хората над 65 години със сериозни хронични заболявания и непосредствено след тях е групата на децата. Първо тези от 1 до 4 години, които са особено чувствителни, и след това тези от 5 до 9 години. Така че няма какво да го мислим. Животът е показал, че под най-сериозна опасност са тези две групи.

- Ако сме извън тях, с какво им помагаме, като се ваксинираме?

- Въпрос на желание е. Със сигурност няма никакъв риск за тези, които не попадат в тези групи. Най-големият риск е ваксината да не ни подейства. Има хора, които не реагират, но те са много малко - 1 на 1000. За 40 години стаж не съм виждал нежелателна реакция след поставяне на ваксина за грип. Такова нещо не съм виждал. Тя би трябвало да предпазва и да не се разболяваме, но е ясно, че в по-големия си процент тя помага да няма усложнения от грипа. Нека бъдем коректни и да не излезе, че само словославяме грипната ваксина. Тя в крайна сметка е най-лошата ваксина като ефективност. Тя дори в случаите, когато има пълно съвпадение на очаквания щам с този, който е включен в нея, рядко надминава ефективност 65-70%. Само че първо нямаме друго по-добро. Това е единственото, с което разполагаме. И второ - 70% не е малко. Ако ние предпазим 70% от всички имунизирани, предпазим от усложнения, тежко боледуване и хоспитализация, ами то ще е повече от добре. Да, ваксината за хепатит Б е по-ефективна. Правиш си трите ваксини като дете и цял живот си предпазен от това заболяване. Но при грипа, който е много изменчив, това няма как да стане.

- А предпазва ли ни ваксината от това да разнасяме заразата?

- Това е другият ефект, на който разчитаме. Там, където има хора, които не са имунизирани, те зависят изцяло от контактите си с хората около тях. Така че това е друг аргумент за имунизация. Така пазим и хората около себе си.

ТОВА Е ТОЙ:

• Доц. д-р Ангел Кунчев е главен държавен здравен инспектор на Р България
• Роден е на 19 октомври 1959 г.
• Завършил е Медицинския институт в Пловдив през 1985 г.
• Последователно е работил в отдел „Противоепидемиологичен контрол“ на ХЕИ-Хасково и на Министерството на здравеопазването
• От 2008 г. е директор на отдел „Надзор на заразните болести“ в Министерството на здравеопазването

Людмил Христов