- Г-н Иванов, кой е най-сериозният проблем пред българския ВиК отрасъл днес?
- Най-очевидният проблем са загубите на вода. Над 60% загуби средно за страната е недопустимо за една европейска държава и показва системен дефицит в управлението. Те засягат икономиката и сигурността на водоснабдяването. Наличието на прецизни измервателни уреди е първата и задължителна мярка за справяне с този проблем във ВиК отрасъла. Основните причини за тези загуби са не само остарелите и амортизирани водоснабдителни мрежи. Голяма част от тях се дължат на кражби и на неработещи или неточни измервателни уреди. Когато не знаеш какво влиза и какво излиза, няма как да управляваш ефективно. Не можеш да управляваш нещо, което не измерваш. Това е основата на контрола, планирането и устойчивото развитие.
- Кои от управляващите водния сектор и ВиК отрасъла в България се включиха в обсъждането на промените в Закона за ВиК?
- За съжаление в обсъждането не участваха политическите лица, които вземат ключовите решения. Присъстваха над 70 представители на различни институции и организации, включително и на държавния ВиК холдинг. По мое мнение подобни ключови документи – закони, стратегии, национални политики – трябва да се разглеждат още в самото начало с всички заинтересовани страни и в широк експертен формат, за да стъпят на стабилна и професионално обоснована основа. Сериозна грешка е, че законотворецът не потърси експертно мнение още в началната фаза – за да чуе какво реално трябва да се промени и подобри.
- Не се ли проточи много този закон?
- Работата по този закон продължава вече повече от десет години. Разбира се, има различни интереси, тъй като ВиК услугите засягат пряко всеки гражданин и всяко населено място, което изисква особена отговорност и прецизност при вземането на решения. Съществуват една-две основни пречки, които реално блокират законодателния процес. Едната е спорът дали трябва на всяка цена да се пристъпи към окрупняване на ВиК отрасъла – тоест закриване на общинските ВиК оператори, прехвърляне на управлението и предоставянето на услугите към регионални, по същество държавни предприятия. Именно по този въпрос има сериозна съпротива от страна на общините.
- Каква е ситуацията в Европа?
- В различните европейски държави има разнообразни модели на управление на ВиК отрасъла. В Германия например повечето ВиК оператори са общински, докато в други страни са окрупнени и управлявани от държавата. Съществуват и много примери на публично-частни партньорства. Всяка страна избира подход според своите условия и нужди. В България преди повече от 10 години Световната банка, по възлагане от МРРБ, изготви стратегия, която беше приета от Министерския съвет. В нея се посочваше, че окрупняването на ВиК операторите може да направи сектора финансово по-устойчив. Частично това се реализира – на места операторите бяха окрупнени, което дори стана условие за получаване на европейски грантови средства. Идеята беше ясна – финансиране да се предоставя там, където операторите са окрупнени и финансово стабилни. В същото време част от засегнатите общински власти не приеха този подход, което в значителна степен забави и блокира процеса по приемането на закона.
- Но собствеността на инфраструктурата е на общините. Те пряко отговарят пред потребителите за сигурността на водоснабдяването.
- Няма противоречие. С промените в Закона за водите бяха създадени така наречените Асоциации по ВиК за всяка област, които теоретично трябва да защитават интересите на общините. Общините като собственици на активите дават право на ВиК операторите да ги управляват. Проблемът е, че ключовите решения се взимат от държавата, а общините често се чувстват недостатъчно интегрирани в процеса. Има логика и в този модел и ролята на държавата в него – ако всички общини бяха напълно равноправни и всеки „дърпа към себе си чергата“, трудно ще се постигне съгласие. Държавата трябва да има механизъм за решаваща дума и координация при управлението, за да осигури ефективност и сигурност в сектора.
- Експерти съобщиха за лоша практика на някои Асоциации по ВиК и незачитане на становището на дадена община върху инвестиции, които я засягат.
- Това е вярно, има крайности и в обратната посока. Затова е необходим механизъм, който да определи на какво може да разчита всяка община и да даде възможност на ВиК оператора да приоритизира инвестициите по експлоатационни критерии. От оператора се очаква да има инициатива и да осигури качествени услуги. Това означава инвестициите да се насочват там, където има най-голяма нужда, а не там, където даден кмет иска най-много. Идеално е, когато интересите на общините и нуждите на системата съвпадат, но това рядко се случва.
Като цяло ВиК отрасълът е смесица между политика, експертиза и интересите на гражданите. Много рядко се търси мнението на експертите, които имат пълната картина и могат да дадат прагматичните решения на база реални данни. По време на дискусията се обединихме, че не трябва да се прави окрупняване на всяка цена. Ако има логика в окрупняването, тя ще го наложи. В същото време не бива определени райони да бъдат лишавани от финансиране само защото ВиК дружеството е общинско. Окрупняването е решение, подкрепено от Европейската комисия на базата на вече приетата Стратегия за ВиК отрасъла. Но с това решение някои потребители остават без достъп до европейски средства, без да имат шанс да повлияят на процеса. Например, ако Троян не желае да се окрупни и доброволно се отказва от европейско финансиране, защо да се лишава Ловеч от европейски средства? Това нарушава принципа на равнопоставеност на гражданите в Европа. Трябва да се търси най-доброто решение с крайната цел всички потребители да получават качествена и сигурна услуга.
- КЕВР прие цените на ВиК услугите за 2026 г. Справедлив ли е механизмът за тяхното формиране?
- В момента КЕВР просто приложи наредбата и актуализира цените на ВиК операторите, които са одобрени чрез 5-годишните им бизнес планове. Задачата на регулатора беше да изчисли коефициентите за корекция според инфлацията, изпълнението на показателите за качество и ефективност, цената на електроенергията и други икономически фактори, и да коригира цената, посочена в плана. Някои ВиК оператори в своите петгодишни планове предлагат плавни годишни увеличения, други намаления на цените. Това е основната причини през следващата година в едни области да има увеличение, а в други намаление. Тук възниква въпросът дали петгодишното планиране в сегашния му вид е оптимално, тъй като не отразява всички динамични икономически промени. Възможно е моделът да стане по-гъвкав с новия Закон за ВиК. В крайна сметка интересът на хората е да получават качествена услуга. Без необходимото финансиране качествено водоснабдяване и канализация няма как да се осигури. Но потребителите трябва да са сигурни, че парите, които плащат, отиват точно за това – за качествени ВиК услуги.
- Правилно ли е, когато ВиК операторите не изпълнят показателите за качество, да им се намаляват цените, а когато ги изпълнят и поискат увеличение – да им се даде тази възможност?
- Да. Коефициентите за постигнати показатели за качество коригират цената, но нямат чак толкова силен ефект. По-скоро влияние оказва профилът на базовите цени по години. Ако ВиК операторът е заложил в бизнес плана прогресивно нарастване на цената, коефициентът се прилага върху базовата цена в бизнес плана, а не върху текущата цена.
- Експертите не харесаха и двата предложени механизма за ценообразуване.
- Първият вариант на закона предвиждаше двукомпонентна цена. Това означава, че за всеки имот, който получава услуга, се плаща твърда част за това, че е свързан към мрежата и при отваряне на крана ще потече вода. Цената съдържа и променлива компонента, обвързана с консумацията. При този модел се гарантира устойчивост – операторът знае, че има определен брой имоти и от тях ще дойдат определени приходи, което му позволява по-спокойно да инвестира и да планира бъдещето. Но при прилагане на този вариант у нас не знаем какъв ще е ефектът върху номиналната цена и върху отделните потребители. Преди да се предложи, трябваше да се направят примерни изчисления спрямо един-два оператора, за да се види реалният ефект. Макар че моделът работи в 19 европейски страни и има полза, има и рискове – например нямаме добър имотен регистър и много имоти са изоставени, а ще се фактурира и за тях цена, без да има кой да плаща.
Вторият вариант предвижда блок тарифа. При нея до определена консумация цената е ниска. При надхвърлянето й тя става по-висока. Практиката се прилага в 11 европейски държави, но за пример се дава Израел – страна с малко водни ресурси, където блок тарифата се използва, за да се насърчи икономичното ползване на водата.
- Защо не приемате тогава?
- В Израел има 100% дистанционно отчитане на водата, а водомерите са извън имотите, което позволява ясна представа кой колко потребява. В България при повечето ВиК оператори водомерното стопанство е в тежко състояние. За да въведем нови модели на ценообразуване – като двукомпонентна цена или блок тарифа – трябва първо да сме подготвени. В момента не разполагаме с необходимата готовност и база данни, а предложението да се определя по-ниска цена за първите 20 кубика на месец не е практично: за домакинство от 1-2-ма души е прекомерно, а за 5-6 души е недостатъчно. Това би довело до жалби и спорове. В най-добрия случай този подход може да се приложи от следващия регулаторен период след 3-5 години подготовка, за да се оценят рисковете и се създаде необходимата база данни.
- А какво искат хората?
- Хората, разбира се, искат водата да е по-евтина – и това е разбираемо. Но трябва да сме наясно, че ако разходите не стигат за поддръжка и инвестиции, по-ниската цена може да доведе до проблеми с водоснабдяването. Без достатъчно средства – няма как водата да тече постоянно. Затова е важно да има баланс – добра цена за хората, но и достатъчно финансови ресурси за качествена и сигурна вода.
- Влошава ли се качеството на водата в България?
- Не само в България. В целия свят качеството на водата се влошава, защото индустрията и земеделието винаги оказват влияние върху замърсяването. Целта не е да се очаква веднага идеална вода, а да се гарантира, че влошаването става бавно и контролирано, за да можем да реагираме навреме. В България има райони с традиционно по-лошо качество на питейната вода, където се появяват тежки метали, нитрати и други замърсители. Планирането и изграждането на станции - като тези за обезманганяване в Хасковско, е правилната стъпка, но трябва да се има предвид, че освен инвестицията за строеж експлоатационните разходи също влияят на крайната цена на услугата за хората. Балансът между качество и достъпност на водата е ключов. Предлагаше се да се въвеждат санкции за ВиК операторите, които не осигуряват качествена вода, като те биват лишавани от приходи. Според мен този подход не решава същинския проблем. Но този принцип вече е заложен в механизма за определяне на цената на услугата. При неизпълнени показатели за качество КЕВР наказва ВиК дружеството чрез намаляване на цената.
- Сигурно трябва друго наказание.
- Да. Трябва да се намери механизъм, който да гарантира, че средствата, нужни за решаване на проблема, ще бъдат осигурени – дори когато се прилагат санкции. Целта е ВиК операторът да бъде насочен към изпълнение на качеството на водоснабдяването, а не да бъде „обезкървяван“ финансово, защото тогава няма как да работи ефективно. Това е като да източиш горивото на една кола и да очакваш тя да се състезава – няма как да стане. Най-видимият проблем у нас са огромните загуби – 60% средно за страната. До 12 януари 2026 г. България трябва да докладва пред Европейската комисия нивото на течовете във водоснабдителните системи по специфична методика. ЕК ще ни даде цели за изпълнение в рамките на две години, за което ще са необходими средства. Вероятно частично ще има европейско финансиране, но основната отговорност е наша.
- В България имаме ли вода или нямаме?
- България разполага с водни ресурси, но е задължително да ги използваме разумно. Фактът, че си позволяваме да ги пилеем, доказва, че имаме вода. В Израел всяка капка се отчита и се опазва – там дори поставят допълнителни устройства на водомерите, които улавят и най-малките капки, защото всяка капка е ценна. Последните години показват, че ресурсите не са безкрайни. У нас загубите във водопроводната мрежа са значителни – често повече от половината вода изтича, преди да достигне до потребителя. Обсъждат се идеи за обезсоляване на водата, но преди да стигнем до такива технологии, можем да намалим загубите и да управляваме водата по-ефективно. Това е най-бързият и разумен начин да запазим ресурсите си. Българската асоциация по водите вече предприема конкретни стъпки за изработване на Национален план за намаляване на загубите.
- Ако бяхте министър на водите и отговаряхте за ВиК отрасъла, как бихте ги управлявали?
- Бих се фокусирал върху дигитализацията и ефективния контрол чрез модерни и прецизни измервателни уреди. Само когато знаем точно колко вода постъпва и колко се използва, можем да вземаме правилни решения, да планираме инвестиции и да гарантираме сигурност и качество на водата за всички граждани.
Това е той:
- Инженер-химик, магистър от Химикотехнологичния и металургичен университет в София
- Магистър по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и управление в столицата (IFAG) и от Американския университет в България (AUBG)
- Има над 20 години професионален опит във водния сектор
- Бил е прокурист на „Софийска вода“, част от Veolia
- Председател на УС на „Български ВиК холдинг“
- Управител на предприятие „Язовири и каскади“ към НЕК
- Изпълнителен директор на „Индустриален клъстер подземна инфраструктура“
- Ръководи и участва в международни проекти по управление на околната среда и водите
- Член е на работните групи по питейни и отпадъчни води и по правни и икономически въпроси на Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги (EurEau)
Таня Киркова
