В се по-често напоследък българските туристи, посещаващи Рим, проявяват интерес към местата, свързани със светите братя Кирил и Методий. Но освен базиликата „Сан Клементе“, където се намира гробът на св. Кирил, поклонниците търсят и други исторически обекти, пазещи следи от стъпките на просветителите във Вечния град преди повече от 1150 г.
Покровители
Покровители на Европа и създатели на славянската писменост, те оставят незаличими следи в Рим през IX век. Техният престой тук, макар и кратък, бележи повратна точка в християнската култура и история на славянските народи. Базиликите „Санта Мария Маджоре“, „Санта Праседе“, „Сан Клементе“, гробът на св. Кирил и срещите им с папа Адриан II са ключови елементи от тяхното римско наследство.
Папа Адриан II
Кирил и Методий пристигат в Рим през декември 867 г. по покана на папа Николай I, но на място са посрещнати от новия папа Адриан II (867-872). Те остават в града около 14 месеца - от декември 867 г. до смъртта на Кирил през февруари 869 г. Поводът за посещението е тържествен - братята носят мощите на св. Климент, открити от Кирил през 861 г. в Крим по време на хазарската мисия. Св. Климент, смятан за трети или четвърти папа, е значима фигура за християнската църква, и връщането на мощите му предизвиква голямо вълнение в цял Рим.
Папа Адриан II посреща братята с големи почести. Според „Пространното житие на Кирил“ той излиза извън градските стени, придружен от клира и народа, които носят свещи и пеят химни. Мощите на св. Климент са положени в „Сан Клементе“, а братята са приети като равноапостоли заради мисионерската си дейност. Папата благославя славянските книги и ръкополага учениците на братята за свещеници, а Методий е назначен за архиепископ на Панония.
Знамение
Една от четирите главни папски базилики в Рим, „Санта Мария Маджоре“, е основана през IV век, като строежът ѝ започва след чудотворно събитие през 352 г. Според легендата папа Либерий сънувал, че Дева Мария му заръчала да построи църква на мястото, където падне сняг през август. На 5 август на хълма Ескуилино в Рим паднал сняг, което се смята за чудо, и там била издигната базиликата, известна още като „Санта Мария дела Неве“ („Света Мария на снега“). През 868 г. в нея папа Адриан II освещава славянските литургични книги, донесени от Солунските братя. Този акт е исторически – славянският език е признат за равнопоставен на гръцкия и латинския, а глаголицата, създадена от братята, получава благословия за богослужебна употреба. На входа на базиликата днес стои мраморна плоча, отбелязваща това събитие, а в баптистерия са поставени три мраморни плочи от България, Чехия и Словакия. В параклис на базиликата е запазена картина, изобразяваща Адриан II, посрещащ Кирил и Методий с мощите на св. Климент. Освен това базиликата е дом на една от най-светите икони в християнския свят – „Салус Попули Романи“ („Спасителка на римския народ“), която се почита като покровителка на Рим и привлича множество поклонници. Иконата е особено ценна за йезуитите, като пред нея често се е молил Игнатий Лойола, основателят на ордена. Папа Франциск, сам йезуит, е бил дълбоко отдаден на тази икона. Той е посещавал базиликата и иконата над 100 пъти преди и след всяко свое пътуване, за да се моли за благословия и защита. След кончината на 21 април 2025 г., папа Франциск бе положен за вечен покой именно в „Санта Мария Маджоре“, изпълнявайки неговото желание да бъде погребан в ниша близо до чудотворната Богородица, която дълбоко почиташе. Един прелюбопитен факт гласи, че таванът на базиликата е позлатен изцяло с първото злато, пристигнало от Америките. То е било подарък от испанския крал за папата след откриването на Новия свят. Под стъпало вдясно от централния олтар е погребан великият скулптор и архитект Лоренцо Бернини.
Престой
На само 50 метра отсреща, на малка уличка, се намира базиликата „Санта Праседе“. Тук, в прилежащия манастир, Кирил и Методий отсядат и живеят от 867 до 869 г. заедно със своите ученици. Святото място, прочуто с мозайките си от IX век, е било гръцка обител по онова време. Именно това я прави естествен избор за солунските братя, израснали във византийска среда. На фасадата днес има скромна мраморна плоча, поставена от Словакия, в знак на почит към мисията им във Великоморавия. Плочата е единствената на фасадата, което подчертава силната словашката връзка с делото на братята.
Когато престъпите прага на „Санта Праседе“, времето сякаш спира. През есента на 867 г. двамата апостоли на словото идват по покана на папа Николай I, за да защитят своята мисия сред моравските славяни, и отсядат именно под покрива на този манастир. Любопитен факт гласи, че те не са били подложени на строг катехизис, както се смята, а са получили благословия от папа Адриан II за славянската литургия - революционен акт, който предизвиква яростта на германските клирици, копнеещи за латинско господство. Кирил, болен и изтощен, приема монашеския си обет тук и умира на 14 февруари 869 г. Погребан е в съседната базилика „Сан Клементе“, докато брат му Методий се завръща в Моравия като архиепископ.
Стъпвайки по оригиналната средновековна мозайка в „Санта Праседе“ - тази, по която са ходили преди повече от хиляда години Светите братя - човек се потапя и в епохата на тяхната себеотверженост. „Операцията“ им по създаването на глаголицата, първоначално геополитически ход на Византия срещу Франкското царство, по Божия воля се превръща в светлина за всички славянски народи, осветяваща борбите им за идентичност и оцеляване. Днес обаче посещението на базиликата често се превръща в културен шок за българските туристи, особено по-възрастните, израснали в ерата на социализма, когато пропагандата достигна апогея си, обявявайки братята за само "български" просветители. Осъзнаването, че единствената им пряка връзка с България е чрез учениците им - Климент Охридски, Наум, Ангеларий и Горазд, прогонени от Моравия след смъртта на Методий през 885 г. и пристигнали в Първото българско царство през 885-886 г., където княз Борис I ги посреща като спасители на славянската писменост - е като шамар от историята. Тези мъже, издигнати в сан в Рим от самата папска свита, основават Преславската и Охридската книжовни школи, където глаголицата еволюира в кирилицата - неслучайно наречена така в чест на Кирил. Това разкритие кара много да преосмислят националните си митове, но и да се вдъхновят от истинската универсалност на делото им: от Моравия през България до Русия, азбуката им стана мост към Бога на цели народи.
Днес „Санта Праседе“, включително и прилежащият манастир, се управлява от монасите на Конгрегацията Валломброза - клон на Бенедиктинския орден - основан от Св. Джовани Гуалберто през XI век. Това управление датира от 1198 г., когато папа Инокентий III поверява комплекса на валломброзанските монаси, които повече от 800 години се грижат за поддръжката, литургиите и опазването му.
Благодат
За да не пропуснете да се потопите в благодатта на святото място, проверете предварително работното му време (обикновено от 9:00 до 12:30 ч. и от 15:00 до 18:00 ч.). Часовете могат да варират поради служби. Прилежащият манастир е свързан с базиликата още от времето на папа Пасхалий I. Той поръчва и славните мозайки в апсидата, изобразяващи Христа с апостолите и самата св. Пракседа. Днес обаче обителта е затворена за посетители и служи предимно като резиденция за монаси и за духовни практики - тихо напомняне, че историята тук не е за масов туризъм, а за интимно преживяване на вярата и времето.
Папа Павел VI връща мощи в „Сан Клементе“
Базиликата „Сан Клементе“, разположена на около 900 метра от Колизеума, е едно от най-тачените от славянските народи места в Рим. Именно тук, на 14 февруари 869 г., е погребан св. Константин-Кирил Философ, малко след като приема монашеска схима. Предполагаемият му гроб (има и други теории за мястото-б.р.) се намира в криптата на храма, вдясно от олтара, в отделен мраморен саркофаг, над който през 1929 г. е поставена мозаечна плоча с надпис на български и латински език: „В памет на българския равноапостол и първоучител свети Кирил“. Около него през годините различни славянски народи поставят свои паметни плочи – Северна Македония с надпис „На свети Кирил Солунски, всеславянски просветител“, Гърция – „Гърция на своите велики синове“, а Словения – „Славянските апостоли свети Кирил и Методий“. Това съжителство на паметни знаци отразява както общославянското значение на делото на братята, така и дългогодишния спор за националната им принадлежност, започнал още през XIX век. Според житийните източници погребението на Кирил е било тържествено, в присъствието на папа Адриан II, римския клир и народа. Въпреки желанието на брат му Методий мощите да бъдат пренесени в Солун, папата настоял те да останат в Рим – знак на особена почит към делото им. През 1963 г. папа Павел VI връща частица от мощите на Кирил в базиликата след реставрационни дейности. В параклис до олтара е запазен и стенопис от XI век, изобразяващ папа Адриан II, посрещащ братята с мощите на св. Климент. Днес „Сан Клементе“ е не само археологическа и религиозна ценност, но и символ на духовното единство на славянските народи и на общия им принос към европейската култура и цивилизация
Красимир Иванов, Рим
