А нтон Котас е един от най-талантливите и перспективни изпълнители на нашето време. Едва на 16 г. той вече има редица роли в киното, срещал се е с големи имена от киното, телевизията и музиката, разбира се.
„Фреди Меркюри е пряк виновник за сценичния ми дебют. Бях на 9 години и малко след като гледах филма за историята на Queen – „Бохемска рапсодия”, се явих на конкурс за деца изпълнители в „Шоуто на Слави”. Представянето ми там ми осигури покана за WEBIT - международен форум за иновации, технологии, умни градове и т.н. Там изпях парчето I want to break free на Queen, с което за моя радост и огромно учудване вдигнах на крака цялата зала, която иначе строго и незаинтересовано допреди това седеше по масите и разговаряше. Всички много се забавляваха с малкия Фреди, който по потник, с нарисувани мустаци и много енергия като за 9-годишен, накара цялата публика да повтаря виковете на Фреди Меркюри от участието на групата на Live Aid..... Това беше най-великото преживяване, което съм изпитвал до онзи момент! И днес родителите ми казват, че когато съм заспивал, съм казал „Искам пак такава сцена!“, разказа Котас пред „Телеграф“.
Кафене Виена
Две години след дебюта си в „Гласът на България“ Антон Котас прави най-сериозната си стъпка като артист до момента – да събере репертоара си в концептуално винтидж шоу Back To Music Rehab, което ще сподели с публиката на 2 ноември в столичния клуб Joy Station. Концертът ще бъде своеобразна машина на времето, която Антон ще навигира заедно с групата си „Перфектното число“: Христомир Събчев (барабани), Христо Стакев (китара) и Тервел Вълчанов (бас). С изключителен звук и добра енергия те ще пренесат феновете към 50-те години на миналия век с класики на титани като Елвис, Чък Бери и Джери Лий Луис, и ще ги върнат в наши дни на дансинга с авторска музика и хитовете на Ед Шийрън и Ейми Уайнхаус.
В рамките на вечерта Антон Котас ще сподели сцената с много специални гости, а като комплимент към публиката за пръв път на живо ще прозвучи и новият му сингъл „Кафене Виена“. Създадена по текст на 16-годишния Антон Котас, „Кафене Виена“ е третата му творческа колаборация с Ангел Дюлгеров – китарист, продуцент и хитмейкър в екипите на артисти като Лили Иванова и Любо Киров. Първият им проект „Дяволски добра“ донесе на младия талант наградата за дебют на БНР ТОП 20.
Разходка
Котас споделя, че е имал изключително интересно лято. „Това лято имах доста нестандартно пътешествие - с моето семейство и приятели направихме круизна обиколка на част от Корея и почти цяла Япония по море. Маршрутът ни включи места като Сеул, остров Джеджу в Корея, след това Кочи, Когушима, Хирошима и Нагазаки, Фуджи, Кобе, Киото, Осака, Токио. Това е един много различен свят, много непознат и дори бих казал странен. Японците са нация, която ме удиви със своята скромност и толерантност, макар далеч не всички да се държаха безкрайно учтиво.
В Токио има дубликат на Айфеловата кула, която се оказа с 2 м по-висока от парижката Айфелова кула, но сред тамошните сгради изобщо не изглеждаше толкова внушителна. Пътуването с влака Шинкансен беше много любопитно преживяване. Между модерните жилищни кооперации изникваха древни храмове, сякаш като намигване от миналото, което напомня, че е толкова важно в японската традиция и култура. Едно от нещата, които най-много ме впечатлиха в Япония, беше кухнята.
От София си обичам суши, но там ядох чудеса! Не на всички запомних имената, но освен от рамен, най-силно впечатлен съм от телешкото месо, което ти сервират сурово с нагорещена пред теб плоча и си го приготвяш сам. На външен вид прилича на червен мрамор, а вкусът е изключителен! В Хирошима и Нагасаки видяхме музеите, свързани с атомните бомби. Нагасаки е можел да се размине с трагедията и само една дупка в облаците, секунди преди бомбардировача да се оттегли, е направила атаката възможна. Киото е бил цел, но там пък меденият месец, прекаран година по-рано от един от висшите американски генерали, е спасил града. Разбрах и за хора, оцелели след първата бомба в Хирошима и попаднали под ударите на втората бомбардировка в Нагасаки. Разстоянието е над 400 км между двата града. Днес те са зелени, пълни с птичи песни и са много по-спокойни от мегаполисите.
Една случка - в Нагасаки заваля проливен тропически дъжд, лято е, жега, но дъждът беше като водна стена. Аз по фланелка. Възрастна жена със ситни крачки приближи към мен, извади отнякъде чадър, каза нещо на японски и много бързо се отдалечи. Не успях дори да й благодаря от изненада. Друго, което ме впечатли, бяха цените в заведенията за бързо хранене - точно 50% по-евтини са от тези в България. А родителите ми ме подготвиха, че отиваме на супер развито и скъпо място“.
Учителите му са негови будители
Антон Котас учи в британско училище в София, като преподавателите му са супер подкрепящи артистичните му ангажименти.
Въпреки заниманията си с кино и музика Антон успя да завърши девети клас с отличен успех и да вземе стипендия. Чете изключително много – и то предимно тежка класика като Достоевски. Интересува се от история. „Когато наближиха матурите за седми клас и ме записаха на уроци по БЕЛ, естествено тръгнах с досада. Но още след първия урок вече знаех, че когато пиша домашните си ще започвам с поставените ми там задачи. Баща ми много се смя, когато един ден ми каза "Хайде, лягай!" и аз му отговорих "Трябва да довърша домашното, не мога да се излагам пред Яна Колева“.
Към часовете отивах с леко свито сърце, дали няма да покажа колко много не знам, но и с огромно очакване, защото всеки час при нея разкриваше нови светове. Така се запалих по литературата, че само след 3 месеца започнах да пиша възрожденски разкази, започнах да чета непрекъснато (навик, който ми остана и до днес), а граматиката овладях така, че имам самочувствие на истински специалист. От Яна Колева научих и защо толкова ми харесват часовете при нея.
Защото тя не се ограничава с преподаване, при нея има диалог, възпитание в родолюбие и респект към предците ни. Щастлив съм, че и в сегашното ми училище имам учители като нея. Хора, с които мога да разговарям по темите, които ме вълнуват истински. Те не просто преподават материала, а позволяват да навлезем в дълбините му и от моята, понякога неуверена, гледна точка. Да ми посочат пътя за размисъл, а не просто да ми прочетат урока. Хора, които преподават наука, но дават и житейски уроци.
Роднини с Невена Коканова
Антон Котас е роден в София, като неговите корени произлизат от известната австрийска фамилия Котас - Хелденберг. Точно тази линия го свързва и с голямата българска актриса Невена Коканова, тъй като нейната баба е сестра на прадядото на Антон Котас.
Антон я познава задочно покрай разказите на баща си. Казва, че съветите й на тема актьорско майсторство биха били безценни за неговото развитие.
Екатерина Томова
