- Г-н Кацарчев, откъде дойде новината, че минималната работна заплата (МРЗ) догодина ще бъде не 620 евро, колкото излизаше съгласно Кодекса на труда, а по-малко – 605 евро?
- 605 евро бяха заложени като минимален осигурителен доход в проекта на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2026 г., който получихме. Това ни наведе на мисълта, че това ще бъде и минималната работна заплата. Няма законова връзка между едното и другото. Както знаем, минималният осигурителен доход се определя със закона за бюджета. Но досега не е имало такъв прецедент – минималната работна заплата и минималният осигурителен доход да са различни. В същото време Министерският съвет по някаква причина е решил и за втори път да сгази Кодекса на труда. Срокът, в който трябва да издаде акт, с който да определи минималната работна заплата за следващата година, е 1 септември. И на тази база съответно се проектира бюджетът. Аз не знам в момента как се проектират всички бюджети, включително за НЗОК, когато нямаш минималната основа, на която да планираш приходи.
- От последните минути обаче има положително развитие по този въпрос – след заседание на Съвета за съвместно управление бе обявено, че МРЗ все пак ще бъде 620 евро. Как се стигна до тази развръзка?
- Предполагам, че са се усетили, че нарушават Кодекса на труда и не би трябвало да го правят. Всичко това налага преизчисляване на бюджетите на НЗОК и Държавното обществено осигуряване, тъй като приходите вече ще бъдат различни. Чува се и че най-вероятно ще преизчисляват и други параметри на Държавния бюджет, както и на бюджета на ДОО – обезщетението за майчинство, обезщетението за безработица вероятно, не знаем. Всичко е предпоследно, не знаем въобще какво се случва.
- Видя се от бюджета на ДОО, че се планира осигуровките да се вдигнат с 2 пункта. Какво е становището на „Подкрепа“ по този въпрос?
- Икономически и логически това не е правилно. Каква е логиката да намалиш минималния осигурителен доход, тоест да си намалиш приходите, и после да качиш осигуровката с два пункта. Каква е тази неразбираема логика? Кой е този, който го е предложил това нещо?
- Това колко ще бръкне в джоба на работещите?
- По 3 лева на всеки 100 лева от фонд „Работна заплата“ грубо казано.
КТ „Подкрепа“ има свои предложения за бюджета. Едно от тях е въвеждане на прогресивното подоходно облагане за физически лица. Какво предлагате по-конкретно?
- Предлагаме скала, при която ставката да нараства за по-високите доходи. За доходи около максималния осигурителен доход да се запази 10% данък. За доходи под максималния осигурителен доход ще се плаща ефективно по-малко данък, като идеята е за минималната работна заплата и малко над нея да се плащат 0 лева данък. Така облекчаваме най-ниско доходните групи, тъй като мислим, че подоходните неравенства в България продължават да растат, работещите бедни продължават да се увеличават, минималната работна заплата изостава като темпове за достигане на издръжката на живот. Не се вижда политика, дългосрочно или краткосрочна, която да компенсира по какъвто и да е начин тази намаляваща покупателна способност на хората на фона на растящите цени. Нито се грижат за демографията, нито се грижат за най-ниско доходните групи. Напротив, натоварват се работещите, те да запълват дупката в бюджета за сметка на богатите.
- Колко по-малко приходи ще струва на бюджета необлагаемият минимум?
- За съжаление нямаме детайлната разбивка и няма как да направим точна сметка, за да видим колко души попадат в различните категории доходи. На базата на историческите данни от предишни години при преминаването от прогресивно към пропорционално облагане разликите не са големи.
- Какво предлагате за максималния осигурителен доход?
- Предлагаме да се достигне законовото изискване в Кодекса за социално осигуряване, където пише, че максималната пенсия е 40% от максималния осигурителен доход, което прави 8500 лева максимален осигурителен доход. Това изискване те да го изпълнят в рамките на 2-3 години или да го махнат, за да не дразнят хората.
- Виждаме, че с бюджета на ДОО отново се предлага максималната пенсия да се замрази на 3400 лева. Какво е вашето становище по въпроса?
- При тези действащи формули в НОИ всички нови пенсионери никога няма да вземат максималната пенсия. Говорим за масовата трета категория труд. Скоро изтича срокът, който даде Народното събрание, за изработването на пътна карта за пенсионната система. Нито сме се събирали, нито сме обсъждали такава пътна карта, само виждаме тази изненада, която ни сервират в момента. Не знам защо приемат неща, които после не изпълняват.
- Какво предлагате за облагане на доходите от капитал?
- Ако аз получавам дивидент и плащам 14,5% ефективен данък, а в същото време, ако работя, ефективната ми ставка е около 20%, би трябвало да има някакво изравняване между двете. Да не говорим, че ако работя с финансови инструменти, целият ми доход става необлагаем. В същото време, ако копая на полето, съм с облагаем доход. Защо се прави такова разграничение?
Може би, защото бизнесът е решил, че капиталът не трябва да се облага? А само хората на труда трябва да бъдат обложени с данъци и осигуровки… Другото са данъците при източника по Закона за корпоративното подоходно облагане. И там изтичат милиарди в различни посоки извън България, а данъкът е нула. Произведеното на територията на страната успява легално да излезе, без да се плати една стотинка тук. Тук говорим за суми от порядъка на 20 до 60 милиарда лева годишно. Като добавим и 28 милиарда дивиденти, стават близо 100 милиарда лева. Около половината брутен вътрешен продукт изтича от държавата с почти нулево облагане. Но никой не смее да повдига темата, защото там не трябва да се пипа явно.
Вместо това се вдигат осигуровките, да се натоварят хората с най-ниски доходи и т.н. Всички пари, които изтичат към предприятията майки в ЕС, са с нулев данък. Но в същото време, когато този дивидент пристигне в Германия, там си го облагат с 35-40% данък и не ги интересува. Има спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Ако ние обложим тук дивидента с 10%, това ще бъде взето предвид при облагането на този доход в Германия. Но тъй като тук данъкът е нула, данък се плаща само на германската държава.
- Предлагате също така данъкът върху дивидентите да се вдигне от 5 на 10%. С какви мотиви?
- Тези 5% са смешни. Навремето неолибералните икономисти обясняваха как тези пари ще бъдат инвестирани в икономиката. Оттогава минаха над 20 г. и никой не видя такова нещо. Тези пари, като излязат от България, дори не участват в местния оборот. Оттам има и косвени загуби, които са много по-големи.
- В същото време обаче преди данък дивидент фирмите се облагат и с 10% корпоративен данък…
- Да, и с по-високия данък дивидент ефективната ставка става 19%.
- За физическите лица е 10%.
- С осигуровките е 22,4%.
- Осигуровките имат друга философия, те са свързани с осигурителни права…
- А защо за доход от дивидент да няма осигуровки? Тези хора не се ли нуждаят от заместващ доход, като се пенсионират? Или просто считаме, че който е собственик на голямо предприятие и живее от дивиденти, той няма нужда от пенсия.
- Може би проблемът е, че има хора, които вместо да са на заплата, дохода си го минават като дивидент?
- Да, тези вратички ще се затворят през данъчни ставки, така че данъчната тежест и осигурителната тежест да се изравнят. Ще дам друг пример. Държавата финансира НОИ с 12 милиарда лева годишно. Тези пари идват от данъци. Какъв е приносът на тези с големите пари към тези данъци? ДДС, акциз, данък върху доходите, осигуровки, местни данъци и такси – всичко това се плаща от физическите лица. И остава за бизнеса да плати едни 7 милиарда лева годишно корпоративен данък и едни нищожни стотина милиона данък дивидент. На фона на 80 милиарда приходи в хазната. Това е под 10% принос на бизнеса към бюджета. Тук изкривяването е огромно, затова се получават тези подоходни неравенства.
- Да поговорим за местните данъци и такси. Казахте, че трябва да се актуализират данъчните оценки. Това няма ли пак да е удар по джоба на хората?
- Предлагаме актуализиране на данъчните оценки, но без да се пипа размерът на дължимия данък върху имотите. Тоест това да важи само за сделките с недвижими имоти.
- Как може да се гарантира това нещо, при положение че общините определят ставките?
- Да се запише в закона, че новите оценки важат за сделките с недвижими имоти. Или да се сменят данъчните ставки за годишния данък върху недвижимите имоти, съобразени с ръста на данъчните оценки. Има начин.
- Предлагате да се въведе и местен данък богатство. Как го виждате?
- Местен данък богатство съществува в доста държави. Сумира се имуществото на дадено лице и ако то надвиши определен праг, се облага с допълнителна ставка, например 0,5%.
- Какъв трябва да е необлагаемият праг?
- Стандартният праг трябва да е около две жилища и няколко коли. Всичко над това трябва да бъде обложено. Виждаме бума с имотите. Това е механизъм, при който дори някой да е укрил доход, държавата си връща част от парите, които са дължими през подоходните данъци. Не засяга обикновените хора. Тенденцията в света е богатството да се концентрира, а другите хора за сметка на това обедняват. Знаем, че всички данъчни системи толерират богатите хора и техният обществен принос все повече намалява. Поради тази причина тяхното богатство расте.
- Този данък ще отива в съответната община, така ли?
- Да, в общината, където лицето е регистрирано. Ако е чужденец, там, където се намира преобладаващата част от имуществото му.
- Защо искате увеличаване на заплатите в бюджетния сектор с толкова много – 13,6%?
- 5% липсват от тази година, има и 5% натрупана инфлация, и ако сложим прогнозна инфлация за догодина от 3%, това прави 13,6% актуализация на работните заплати за запазване на покупателната способност. Такова увеличение обаче не се вижда в бюджетите на НЗОК и ДОО, които получихме.
- А колко е заложено там?
- Видях средно около 8%.
- В бюджета на Държавното обществено осигуряване каква индексация на пенсиите е заложена?
- Заложено е нарастване на разходите за пенсии с 8,9 на сто. Това означава, че индексацията на пенсиите вероятно ще е с 5-6%. Защото основната разлика отива в новоотпуснати пенсии и излизащи стари пенсии, които са с ниски размери. Интересното е, че приходите от осигурителни вноски ще нараснат с 14,6%. В същото време искаха да замразяват обезщетенията от НОИ, включително за отглеждане на дете втората година. Значи ще плащаме повече осигуровки, но няма да бъдат актуализирани плащанията от държавата към хората, които са се осигурили. Това е просто неадекватно.
ТОВА Е ТОЙ:
- Атанас Кацарчев е роден през 1966 г.
- Има магистърска степен от Университета по архитектура, строителство и геодезия
- Специализирал е данъчно облагане на неправителствени организации във Вашингтон, в международния правен институт, както и европейска фискална система и данъчна администрация в Мадрид
- През периода 1995-2000 е работил на различни ръководни длъжности в Главна данъчна дирекция, а от май 2000 г. е назначен за директор „Данъчна политика“ в Министерството на финансите
- Заместник-министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски с ресори данъчна политика и митници
- Бил е член на Надзорния съвет на Българската банка за развитие, както и негов председател
- Бил е началник на политическия кабинет на бившия министър на земеделието Румен Порожанов
София Симеонова
