П ри рекордно ниска избирателна активност от 22.2% по данни от 100% на паралелното преброяване на „Мяра“ и 21.2% на „Тренд“, следващата неделя предстои балотаж.
На него ще се явят временният победител в първия тур - кандидатпрезидентската двойка Илияна Йотова и Кирил Вълчев, срещу вторите в класирането Андрей Гюров и Георги Кандев, сочат резултатите от екзитполовете на социологическите агенции „Тренд” и „Мяра” към 22:00 ч., изготвени по поръчка на NOVA.
Тренд
Според данните на първата агенция двойката Йотова-Вълчев е събрала 36.5% от гласовете на отишлите до урните в неделя, докато Гюров и Кандев са спечелили подкрепата на 31.0 на сто от гласувалите. На трето място по брой гласове от първия тур се нареждат кандидатите за президент и вицепрезидент Костадин Костадинов и Петър Волгин, като за тях са гласували 12.3% от упражнилите правото си на вот и това, по думите на Евелина Славкова от „Тренд“, е сред изненадите на вота, докато от четвърто място надолу няма интрига.
На четвъртата и петата позиция - с приблизително равен изборен резултат, остават двойките Радостин Василев и Красимир Манов (4.0%) и Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева (3.7%). Шести са Иван Христанов и Стоянка Черкезова, които според „Тренд” печелят 2.2% от гласовете. За всички останали кандидати са гласували 5.8% от упражнилите правото си на вот. Опцията „Не подкрепям никого” в бюлетината са избрали 4.5 на сто от отишлите до урните.
Мяра
Приблизително същите са и данните на агенция „Мяра“. Според тях действащият държавен глава Илияна Йотова и претендентът за неин вице Кирил Вълчев получават 35.0% от гласовете, а Андрей Гюров и Георги Кандев – 31.9%. На трето място са Костадин Костадинов и Петър Волгин с 12.4% от вота. Четвърти са Радостин Василев и Красимир Манов (4.3%), а пети Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева (3.5%). Шестото място е за Иван Христанов и Стоянка Черкезова, които печелят 2.2% от гласовете. За всички останали претенденти гласа си са дали 6.1% от отишлите до урните, а „Не подкрепям никого” в бюлетината са отбелязали 4.6 на сто.
Според Евелина Славкова една от основните теми, която ще бъде дискутирана след оповестяването на крайните резултати, е именно изключително ниската избирателна активност. „Много трудно е да сравняваме президентски с парламентарни избори. През 2006 г. сме имали самостоятелни президентски избори, а оттогава винаги е имало комбинация“, каза социологът.
Очаквания
В края на кампанията агенция „Тренд“ декларира очаквана избирателна активност от 47% от живеещите на територията на страната (около 2.5 млн. души). Прогнозата на „Маркет Линкс“ беше за активност около 37- 40% (приблизително 2.4-2.6 милиона гласуващи). В своето финално проучване непосредствено преди вота социологическа агенция „Галъп Интернешънъл Болкан“ прогнозира избирателна активност от около 39%. Според изследването им, проведено между 14 и 22 октомври 2026 г., очакванията бяха до урните да отидат около 2.6 милиона гласоподаватели. Като основна причина за слабия интерес социолозите посочиха факта, че 79.8% от гражданите не са открили положителен импулс в кампанията, а близо 38.7% директно са я определили като „скучна и безинтересна“.
В реалния изборен ден обаче всички социолози отчетоха, че темпът на гласуване изостава значително от предварителните очаквания. Ниските резултати провокират анализи за исторически антирекорд на активността за президентски избори в България на първия тур (виж таблицата долу).
Поляризация
Политологът Първан Симеонов от социологическа агенция „Мяра” отбеляза сериозната поляризация и емоционалния тон на сегашните избори. Неговата прогноза е, че на балотажа конфронтацията ще е още по-сериозна. „Лидерите на мнение станаха много емоционални. Избирателите не са толкова”, отбеляза Симеонов.
„При президентските избори няма субсидия за глас. Няма преференциален вот. Машините също са фактор, който не бива да се подценява. За възрастните хора и тези с по-ниско образование машината е бариера“. Така Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, коментира ниската избирателна активност на президентските избори. „Умереният електорат е разочарован по-скоро в икономически план. Но според мен не бива да се очакват големи сътресения“, посочи Безлов. Той допуска възможно изостряне на кампанията и повишаване на избирателната активност на втория тур.
Политологът Иво Инджов свързва слабата активност с вялата предизборна кампания и с факта, че ГЕРБ и ДПС не участват със свои кандидатпрезидентски двойки. Според него решението на ДПС да не подкрепи кандидат на първия тур, както и липсата на собствен кандидат на ГЕРБ, са сред причините за ниската активност. По оценката на Инджов основното политическо противопоставяне в кампанията е свързано с геополитическата ориентация на България и позициите по войната в Украйна. Според политолога тези външнополитически теми трудно мобилизират избиратели извън твърдите партийни ядра.
Подценяване
„Подценихме тези избори и не успяхме да мобилизираме хората“, призна Петър Витанов, председател на парламентарната група на „Прогресивна България“. „Това е най-ниската избирателна активност, по първоначални данни, от началото на прехода. Трябва да ни е обица на ухото, това според мен е някакъв сигнал към цялата политическа класа“, каза Витанов.
„По-кална кампания аз не съм виждал. Тя беше компроматна и отблъсна част от избирателите. Тези избиратели, които подкрепят госпожа Йотова, бяха до известна степен подведени от големите разлики, които даваха в началото – 10, 15, 20%, и не излязоха. Имаше и позиви от някои политически лидери да не излизат хората - има цели секции, цели села, в които няма нито един гласувал. По-голямата част от хората очакват истинската битка да се случи следващата седмица“, допълни пред БНТ Витанов.
Андрей Гюров е получил най-голяма подкрепа сред младите избиратели на възраст между 18 и 30 години, докато при хората между 31 и 60 години резултатите му и тези на Илияна Йотова са почти изравнени, според данните от екзитпола на „Алфа рисърч“ за президентските избори. Сред най-младите гласоподаватели 38% са подкрепили Гюров, а 31% са избрали Йотова. За Костадин Костадинов са гласували 9% от участниците във вота в тази възрастова група.
Хронология на активността на президентски избори
(Първи тур)
Официалните данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) показват следните нива на гласуване през годините:
• 1992 г.: 75,90%
• 1996 г.: 63,14%
• 2001 г.: 41,63%
• 2006 г.: 42,51%
• 2011 г.: 51,83%
• 2016 г.: 57,47%
• 2021 г.: 40,50%
Само цифри
10
Президентските избори на 25 октомври 2026 г. са десетите по ред президентски избори в най-новата история на България и осмите преки избори от гражданите.
0
В историята на преките президентски избори в България нито един кандидат не е избиран още на първи тур. Всички проведени до момента преки избори за държавен глава (през 1992, 1996, 2001, 2006, 2011, 2016 и 2021 г.) неизменно са се решавали на втори тур (балотаж). През годините е имало случаи, в които даден кандидат преминава границата от 50% от гласовете на първия тур, но изборите пак отиват на балотаж, тъй като общата избирателна активност в страната е под изискваните по закон 50%. Такъв пример е Георги Първанов през 2006 г., който получава над 64% от вота на първия тур, но поради ниска активност законът налага провеждането на балотаж срещу Волен Сидеров.
3
Трима са рекордьорите, явявали се най-много пъти като кандидати за президент в историята на България - Жорж Ганчев, Александър Томов и Волен Сидеров. Четирите участия на покойния Жорж Ганчев са през 1992 г. в двойка с Петър Берон (заема 3-то място с 16,78% от гласовете), през 1996 г. в двойка с Арлин Антонов (отново 3-то място с рекорден за него резултат от 21,87%), през 2001 г. в двойка с Веселин Бончев (заема 5-о място с 3,36%) и през 2016 г. в двойка с Кольо Парамов (последното му участие, в което получава 0,73%). Александър Томов се кандидатира за първи път през 1996 г. (класира се 4-ти), последвано от участия през 2001 г., 2021 г. (когато получава едва 0,27%) и през 2026 г. Дебютът на Волен Сидеров е през 2006 г., когато стига до знаков балотаж срещу Георги Първанов. След това участва в изборите през 2011 г., 2021 г. и отново сега.
27
Абсолютният рекорд за най-много явили се кандидатпрезидентски двойки в историята на България се поставя на сегашните избори с общо 27 утвърдени двойки на вота. През 2021 г. са 24, а през 2016 г. - 23. През 2001 г. кандидатите бяха едва 6, а през 2006 г. – само 7.
20
20 инициативни комитета и 7 политически партии издигат кандидати на настоящите избори. Първоначално документи за участие в изборите подадоха общо 27 инициативни комитета. От тях ЦИК официално допусна и регистрира 24 инициативни комитета, които имаха изрядни документи в средата на септември. В крайна сметка обаче, след изтичането на сроковете за проверка на подписките и заличаването на нередовни листи, само 20 инициативни комитета успешно издигнаха и регистрираха свои кандидатпрезидентски двойки за бюлетината.
6 590 000
Право на глас на настоящите президентски избори имат точно 6 590 000 български граждани. Извън страната българските сънародници могат да упражнят правото си на глас в 60 държави, където ЦИК е разкрила общо 613 избирателни секции.
9373
Избирателните секции на територията на България са 9373. По отношение на устройствата за вота в страната и извън нея са осигурени общо 11 622 машини за гласуване. Във всяка една от общо близо 10 000 секции (у нас и зад граница) задължително има поставена стандартна кутия (урна) за събиране на хартиени бюлетини или на разпечатаните контролни разписки от машинния вот.
185
Съгласно официалното решение на ЦИК председателите на секционните избирателни комисии (СИК) ще получат еднократно възнаграждение от 185 евро. Заплащането на зам.-председателите и секретарите на комисиите е по 170 евро, а член на комисията взима по 165 евро. Допълнителни 15 евро се изплащат на хората, които участват в приемането на изборните книжа и подреждането на самата секция в съботния ден преди вота. Още 15 евро получават представителите на СИК, които носят готови и оформени протоколи в Районната избирателна комисия (РИК) или общинската администрация след края на изборния ден. Всички получени средства от участие в изборната администрация са напълно освободени от данъци и осигурителни вноски по ЗДДФЛ, като вноските се поемат изцяло от държавния бюджет.
185
Съгласно официалното решение на ЦИК председателите на секционните избирателни комисии (СИК) ще получат еднократно възнаграждение от 185 евро. Заплащането на зам.-председателите и секретарите на комисиите е по 170 евро, а член на комисията взима по 165 евро. Допълнителни 15 евро се изплащат на хората, които участват в приемането на изборните книжа и подреждането на самата секция в съботния ден преди вота. Още 15 евро получават представителите на СИК, които носят готови и оформени протоколи в Районната избирателна комисия (РИК) или общинската администрация след края на изборния ден. Всички получени средства от участие в изборната администрация са напълно освободени от данъци и осигурителни вноски по ЗДДФЛ, като вноските се поемат изцяло от държавния бюджет.
Отпечатаха 6,6 млн. бюлетини
Говорителят на ЦИК Стоянка Балова-Цветкова показва образец на бюлетината.
За провеждането на президентските избори са отпечатани точно 6,6 милиона хартиени бюлетини за първия тур.
ЦИК залага общ обем от над 13 милиона бюлетини, разпределени поравно между двата потенциални тура на вота. Макар в секциите с над 300 избиратели да се гласува предимно с машини, законът задължава държавата да подсигури хартиени бюлетини за всеки гласоподавател в случай на технически проблем с устройствата. Всички те се изработват под строг контрол в печатницата на Българската народна банка (БНБ) на цена от 0,14 евро за бройка.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Кристи Петрова
