51% от българите зарязаха кеша и се разплащат с карта. Те дори предпочитат да се разплащат на терминали, а не да теглят от банкомати. Това показва анализ на „Борика“, изготвен специално за „Телеграф“. От него става ясно, че през 2025 г. средната разплатена сума на ПОС терминал е 32 евро, а изтеглената на АТМ е 220 евро, което доказва удобството на дигиталните и картови разплащания и все по-намаляваща необходимост от използването на кеш. Радослав Димитров, главен директор „Картов бизнес“ в БОРИКА АД, коментира, че анализът показва още, че през изминалата година броят на тегленията от АТМ се запазва на нивата от 2024, като при плащанията на ПОС терминали ръстът е с 20%. „Това е ясен знак, че хората и бизнесите все по-често плащат директно с карта вместо първо да теглят кеш. Има още един важен сигнал - за цялата 2025 г. общият брой платежни операции расте с 12%, а най-динамичният сегмент са незабавните преводи с ръст от 69%“, посочва той и добавя, че това е ясен знак, че потребителите и бизнесът не се връщат назад към кеша, а предпочитат все повече дигитални плащания, по-бързи плащания и повече удобство.
Профил
Потребителите, които плащат с карти и се разплащат дигитално, вече не са само младите хора в големите градове. Анализът показва масово използване на карти и дигитални разплащания за ежедневни покупки, услуги, комунални сметки и здравни услуги. Само категорията супермаркети и търговия на дребно е близо 57% от броя на всички картови плащания, услугите са 10%, а забавленията с 12% дял – което показва, че безкасовото плащане е част от ежедневието на домакинствата. Около 5.064 млн. дебитни карти са издадени до края на миналата година, но това не означава, че толкова са всички притежатели, тъй като има хора с по повече от една карта. Онлайн плащанията също нарастват и бележат съществен ръст през 2025 г. с около 20% в броя и сумите. Средната онлайн трансакция е 60 евро и е почти двойно по-висока от плащане на физически ПОС. Това подсказва, че хората използват онлайн канала за по-планирани и по-скъпи покупки. Това е и важен сигнал за бизнеса. Ако магазинът няма добър сайт и възможност за онлайн плащания, собствениците му изпускат възможности за реални продажби.
В брой
Димитров коментира, че плащането в брой няма да изчезне напълно в близко бъдеще. „Делът му в ежедневните плащания ще намалява, но кешът ще остане важен резервен вариант и алтернатива на дигиталните плащания. Реалистичният сценарий е съвместно съществуване. Ще сме свидетели на увеличение на картовите разплащания и незабавните blink преводи и blink плащания - например за паркинг, дарения, скоро и за онлайн покупки, ще има повече дигитални услуги като blink незабавните преводи по мобилен номер, но и кешът ще запази своята роля“, прогнозира директорът. Той посочва, че ползите от драстичното намаляване на разплащането с банкноти са реални, но трябва да ги търсим разумно. На първо място дигиталните разплащания осигуряват скорост, особено мигновените трансфери като blink и blink P2P (по мобилен номер през мобилно банкиране), с които се разплащаме за секунди. Дигиталните плащания са и с по-ниски разходи за обработка на кеша от търговците и по-добра проследимост на плащанията, както и по-силен натиск върху сивата икономика.
Имаме готовност за въвеждане на дигиталното евро
Дигиталното евро е дигитална форма на еврото, издадена от ЕЦБ. То не е нова валута. То е още един начин да плащаме в евро, както днес плащаме с банкноти, карта или превод, обяснява Радослав Димитров, главен директор „Картов бизнес“ в БОРИКА АД. Той обяснява, че към днешна дата остават немалко технически детайли, свързани с цифровото евро, които предстои да се уточнят, затова е рано да предвидим точния сценарий на внедряване. „Ние вече поддържаме стабилни връзки с участниците и доказано можем да отваряме нови „релси“ към глобални и регионални схеми. Така, както осигуряваме приемането на карти като UnionPay и Discover, при цифровото евро бихме отворили още един път по централизирани стандарти и правила”, заявява той и добавя, че националното решение за инстантни преводи blink е и врата към европейските незабавни преводи. Допълнително националните bcard и bcard e-ваучери, които се приемат широко в търговската мрежа, създават инфраструктурната предпоставка за оперативна съвместимост с цифровото евро още от първия ден на неговото навлизане. Това означава осезаемо по-нисък праг на инвестициите в България за цифровото евро спрямо пазари, които започват „от нула“, макар разходите в никакъв случай да не са пренебрежими. Димитров е категоричен, че дигиталното евро не означава автоматично, че някой ще вземе парите на хората. ЕЦБ публично подчертава, че дигиталното евро ще е допълнение към кеша и останалите възможности за дигитални разплащания.
Експерт: Никога не споделяйте ПИН-а си
В никакъв случай не предоставяйте ПИН, пароли и данни на банкови карти и интернет банкиране по телефон или в отговор на имейл. Истинска банка не би ги поискала. Това препоръчва Радослав Димитров, главен директор „Картов бизнес“ в БОРИКА АД, който посочва как да пазим данните за картите, които притежаваме. На второ място не кликвайте на линкове в имейли, SMS-и или чатове, ако не сте сигурни накъде ще ви заведат. Трето и вече доста използвано е да включите вайбър или SMS известявания за всички трансакции. Това дава ранно предупреждение и възможност да се свържете с банката и блокирате картата при необходимост. Потребителите не трябва да се ограничават при използване на дигитални канали и методи за разплащания, а да бъдат внимателни и информирани. Експертът коментира също така, че класическото скимиране вече е по-трудно и по-малко ефективно заради защита на картите с чип технология, а не само с магнитна лента, има и разработени редица антискиминг защити и по-добър мониторинг. Затова много измамници се изместват към социално инженерство, фалшиви обаждания, фалшиви сайтове и измами в онлайн среда. С други думи хората не трябва да гледат само банкомата. Трябва да гледат и телефона, и съобщенията, и линковете, и сайтовете, където въвеждат данни.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Владимир Христовски
