П риживе дъщерите на цар Фердинанд Кобургготски - Евдокия и Надежда, избягват да попадат в „светлините на прожекторите“, стоят в сянката на братята си Борис и Кирил. Баща им обрича по-голямата Евдокия завинаги да остане стара мома, забранявайки женитбата й с „простосмъртния“ Иван Багрянов – негов флигеладютант, а по-късно премиер на България. По-малката Надежда пък е принцеса на две монархии и ражда 5 деца. Майка им Мария-Луиза умира ден след нейното раждане.
Първа дама
Княгиня Евдокия с цяло име - Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария, Княгиня Българска, Принцеса Сакс-Кобург и Готска, Дукеса на Саксония, е родена на 17 януари 1898 г. в София. Тя живее в царския двор до 3 октомври 1918 г., когато баща й цар Фердинанд абдикира. 20-годишната Евдокия, заедно с година по-малката си сестра княгиня Надежда и с царя отец, заминават за семейното имение в Кобург. След 4 години се завръща в България при своя брат цар Борис III и става негов най-близък довереник. В спомените си придворният съветник Павел Груев пише: „Тя дойде, за да извади Негово Величество от тъжната му самотност. До женитбата му с царица Йоанна княгиня Евдокия е първа дама в царството.“ Описва я като съвършена жена, романтична, мечтателна, с много близък допир до народа, душа човек.
Дарба
От ранна възраст княгиня Евдокия развива своята дарба към рисуването. Нейно дело са илюстрациите на книгите „Илиада“, „Одисея“ и „Енеида“. Княгинята проектира и изработва бойните знамена на дивизиите и полковете на българската царска армия. Връчени са на войсковите части от цар Борис ІІІ на 6 май 1937 г.
След венчавката на цар Борис ІІІ със Савойската принцеса Джованна през 1930 г. княгиня Евдокия се оттегля от официалния живот. През 1939 г. си построява дом в местността Изгрева, известна като квартала на дъновистите. Княгинята никога не е принадлежала на тази религиозна секта. Остава ревностна католичка.
Любов
Забранената от баща й любов към младия Иван Багрянов предопределя съдбата на Евдокия. Избраникът й е роден на 29 октомври 1891 г. в Разград, завършва Военното училище в София. Той става флигеладютант на цар Фердинанд, след като отправя остра забележка към монарха на погребението на свой приятел. Царят го кани в двореца, където му предлага службата на флигеладютант (висш щабен офицер, който е пръв адютант на монарх). Заживявайки в двореца, се сприятелява с царските деца - Борис, Кирил, Евдокия и Надежда. Фердинанд му поверява обучението по артилерийска подготовка на князете Борис и Кирил.
Между Багрянов и 17-годишната княгиня Евдокия пламва взаимна любов. През 1916 г. той е изпратен на фронта в Първата световна война. Връща се оттам с 8 български и германски ордени и медали. Евдокия обаче вече е в изгнание заедно с баща си, който през 1918 г. абдикира. В София вече царува приятелят на Багрянов Борис III.
Завръщайки се в България през 1922 г., любовта между Евдокия и Багрянов пламва отново. Двамата решават да встъпят в брак. Цар Борис няма нищо против, но не така мисли баща им. Щом разбира за намеренията на дъщеря си, Фердинанд изпраща от Кобург гневни телеграми, заявявайки, че няма да даде дъщеря си на „един български цървулан“ и че няма как правнучка на френския крал Луи-Филип да се омъжи за простосмъртен. В края на тирадата си той обрича Евдокия - ако за нея няма кандидати от царско потекло, по-добре да си остане стара мома.
Раздялата на Евдокия с Багрянов съвпада с Деветоюнския преврат срещу Александър Стамболийски през 1923 г. Багрянов, за когото превратаджиите знаят, че симпатизира на БЗНС, е помолен да напусне двореца.
За да преодолее любовната мъка, Иван Багрянов заминава за Виена. Там не се задържа дълго и се прибира в семейния чифлик край Разград. Често му гостуват цар Борис III, с когото ловуват, и принц Кирил.
Грешка
Евдокия настоява пред брат си и през юни 1944 г. Иван Багрянов оглавява ново правителство, за да се търси примирие с Великобритания и САЩ.
Идва обаче Деветосептемврийският преврат и той е арестуван. На 20 декември е изправен пред т.нар. „Народен съд“, а 40 дни по-късно е разстрелян заедно с тримата регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 депутати и 47 генерали и висши офицери. Преди разстрела заявява: „Най-голямата ми грешка е, че не се ожених за Евдокия. Щях да стана управител на имението в Кобург, а не министър-председател в такова време, и то под ръководството на некадърни регенти като Филов и Михов.”
Килия
Девети септември 1944 г. заварва княгиня Евдокия в дома й. Два дни по-късно е арестувана от новосформираната милиция и заключена в килия в Дирекция на милицията на Лъвов мост. Месеци наред е държана изолирана, разпитвана и унижавана, за да се "докаже" нейна вина като съветник на покойния си брат. Тя научава трагичната новина за убийството на другия си брат, княз Кирил, и любимия си Иван Багрянов от един уличен високоговорител, докато е в студената килия. Една от малкото оневинени от съда е.
През 1946 година княгиня Евдокия е прогонена и напуска завинаги България заедно със снаха си царица Йоанна и децата й Симеон II и Мария Луиза. Малко преди да отпътува подарява на Етнографския музей в София над 1000 свои акварели и богатата си колекция от народни носии, шевици и накити.
Кобург
Въпреки че е недолюбвана от баща си, тя се установява в Кобург и се грижи за него до смъртта му на 10 септември 1948 г. После отива при семейството на сестра си княгиня Надежда в Швейцария. След нейната смърт Евдокия прекарва последните си години в Католическо старопиталище, близо до Боденското езеро. Там живее скромно, в почти монашески условия. Тъгува за България, на прозореца й винаги расте благоуханен български здравец. Споделя пред своите приятели, че дори въздухът на родината ѝ се различава от този в чужбина. На 4 октомври 1985 г. склопва очи на 87-годишна възраст.
На 15 февруари 1958 г. в Лозана, Швейцария, угасва една от най-елегантните жени на династията Кобургготски. Княгиня Надежда Българска, херцогиня Саксонска, е родена на 30 януари 1899 г. в София. По бащина линия е от Кобургите - династия, дала царе на Белгия, Португалия и Великобритания. По майчина линия произхожда от Бурбоните - древен френски кралски род. Това я прави принцеса на две империи, раждани някога в България.
Надежда расте в дворец, в който се преливат блясък и трагедия. Майка ѝ умира ден след нейното раждане. Отглеждат я бавачка и гувернантки, а по-късно - мащехата ѝ Елеонора Българска, която става истинска майка за 4-те деца на Фердинанд.
Надежда е тиха, интелигентна, владее няколко езика, свири на пиано и е възпитавана в духа на европейската аристокрация.
Брак
На 24 януари 1924 г. в Бад Мергентхайм, Германия, княгиня Надежда се омъжва за херцог Албрехт-Ойген Вюртембергски. Живеят в замъка Ландау. Имат 5 деца: Фердинанд Иван Рилски Борис Кирил фон Вюртемберг, Маргарита-Луиза Евдокия Надежда фон Вюртемберг, Ойген Иван Рилски фон Вюртемберг, Александър Ойген Фердинанд Иван Рилски фон Вюртемберг, София Евдокия Луиза фон Вюртемберг.
Княгиня Надежда за последно идва в България през септември 1943 г. за погребението на брат си цар Борис III. София е обвита в траур, дворецът - в мълчание, а България - в несигурност.
След установяването на комунистическия режим й е забранено да стъпва в родината си.
Малцина знаят, че на нейно име е кръстено някогашното софийско село Надежда - днес един от най-големите жилищни комплекси в столицата.
Румен Жерев
