С амо в рамките на година преподавателите на трудов договор в родните вузове са се увеличили с близо 400 души - от 13 805 през летния семестър на 2024 г. до 14 208 през лятото на 2025-а.

Това сочат данните на Националния център за информация и документация (НАЦИД), които са цитирани и в Националната карта на висшето образование в България (НКВОБ). От тази цифра ексклузивните преподаватели или тези, които преподават само в едно ВУ, са 13 728.

Най-много са преподавателите в професионалните направления (ПН) „Медицина“ – 2608, като при тях ръстът е със 157 академични кадри и „Педагогика на обучението по…“ – 1567, следвани от „Икономика“ с 1303 преподаватели, „Здравни грижи“ с 1074, „Филология“ с 965 и „Общо инженерство“ с 910. Най-малко са преподавателите на трудов договор в ПН „Теория на изкуствата“ – 14, „Теория и управление на образованието“ – 38, „Металургия“ – 56, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ – 81, „Религия и теология“ – 82, и „Животновъдство“ – 94.

Райони

Над 15 пъти повече са преподавателите в Югозападния район (7401) спрямо тези в Северозападния (472), където като цяло и университетите, и техните филиали са най-малко.

Най-много студенти на един преподавател са отчетени в ПН „Педагогика“ – близо 26, „Психология“ – почти 24, „Икономика“ – над 20, и „Право“ – над 19, а най-малко – в „Биотехнологии“ , „Математика“ и „Материали и материалознание“ – около 2. „Различното съотношение на броя на преподавателите на трудов договор спрямо броя на студентите в различните професионални направления може да се дължи на особеностите на обучението в различните направления, натовареността на преподавателите с изследователска дейност, осъществяването на обучение от преподаватели, които не са на трудов договор и/или които преподават в повече от едно професионално направление, разкриването на обучение по направлението в нови ВУ, както и на други фактори“, пише в проекта за актуализиране на НКВОБ, публикуван за обществено обсъждане от Министерството на образованието и науката (МОН).

Съотношение

Като фактор обаче не може да се изключи и съотношението на броя на действащите студенти към определения от Националната агенция за оценка и акредитация (НАОА) капацитет. Експертите анализират, че доколкото съществена част от финансирането на висшите училища се формира на базата на броя на обучаваните студенти, съществува риск от недостатъчно финансиране на част от направленията с малък брой студенти на един преподавател, което или трябва да бъде компенсирано с финансиране по други линии, включително със средства, предоставени за обучението на студенти в други ПН на съответното ВУ, или може да доведе до свиване на броя на преподавателите и оттам до намаляване на капацитета в съответното направление, включително и до намаляване на броя на висшите училища, предлагащи обучение в съответното направление.

Структура

В структурата на студентите по пол жените превъзхождат мъжете като дял от общия брой студенти, като те са близо 109 хиляди (57%) спрямо малко над 82 хиляди мъже (приблизително 43%). В няколко професионални направления действащите студенти са почти изцяло жени – особено в „Педагогика“ – 95%, „Теория и управление на образованието“ – 90%, „Здравни грижи“ – 87%, „Социални дейности“ – 83%, и „Психология“ – 82%. Мъжете имат над 80% дял в „Електротехника, електроника и автоматика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Машинно инженерство“. В регулираната специалност „Акушерка“ жените са 99%, в „Медицинска сестра“ – 96%, в „Управление на здравните грижи“ – 94%, а в „Медицински лаборант“ - 92%, докато мъжете са над 90% от студентите в три регулирани специалности от „Транспорт, корабоплаване и авиация“: „Електрообзавеждане на кораба“, „Корабни машини и механизми“ и „Корабоводене“. Жените преобладават в шест от осемте най-масови ПН – изключение са „Комуникационна и компютърна техника“ и „Информатика и компютърни науки“.

Брой

Броят на висшите училища по ПН невинаги е съобразен с броя на студентите. Най-масовите професионални направления в национален мащаб са „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по…“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“. В тези осем направления се обучават над половината действащи студенти в национален мащаб. Обратно, в осемте най-малки ПН се обучават едва 1,4% от студентите.

Съществува известна връзка между броя на студентите в направление и броя на университетите, които извършват обучение в съответното направление, като по-масовите направления се преподават на повече места. В НКВОБ обаче се дава пример и за съществени различия. В „Медицина“ и „Администрация и управление“ броят на действащите студенти е сходен, но „Медицина“ се предлага в седем висши училища, докато „Администрация и управление“ – в 25. В тази връзка е необходимо отново да се отбележи, че медицината е регулирана професия в европейски мащаб, докато „Администрация и управление“ не е.

Вариации

При по-малките направления също има значителни вариации, като 15 направления с под 1000 студенти се предлагат в между едно и осем висши училища, 12 с между 1000 и 2000 студенти се предлагат в между 3 и 11 висши училища, а шест с между 2000 и 3000 студенти се предлагат в между две и 14 висши училища.

Върху броя на ВУ в определено ПН влияят множество фактори, включително спецификата на обучението в съответното направление, натовареността с изследователска дейност на преподавателите, регионалните особености и т.н. Съотношението между броя на студентите и броя на ВУ в дадено ПН обаче при определени обстоятелства може да окаже съществено влияние върху жизнеността на образователните институции или достъпността на обучението в съответното направление.

Откриха център за квантови технологии

Център за квантови технологии (ЦКТ) бе открит към Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ в кампуса „Лозенец“.

„Ако искаме България да бъде високотехнологична, развита държава, ние трябва да имаме школа в областта на квантовите технологии. Откриването на центъра ни дава тази надежда, увереност, че България ще бъде на картата на развитието на квантовите технологии, защото в основата на всичко са школите“, каза министърът на образованието и науката в оставка Красимир Вълчев и добави, че се радва, че имаме учен на световно ниво като акад. Николай Витанов. „Убеден съм, че той ще мотивира повече млади хора да се включат в работата на този център“, изрази увереност министър Вълчев.

Центърът е върхова научна инфраструктура, която затвърждава Софийския университет и Физическия факултет като най-доброто и престижно място за обучение в сферата на квантовата наука, квантовите технологии и квантовите компютри.