Д ва пъти режисьори са отказвали музиката на Кирил Дончев за своите филми, призна на 90-годишния си юбилей пред „Телеграф“ големият композитор. Първият от тях е Едуард Захариев за „Почти любовна история“ с Мариана Димитрова и Григор Вачков от 1980 г. „Просто я отказа. Не я прие и прекъснахме връзките. След което той написа книга – не съм я чел, но ми казаха. Жена му, която е унгарка, се извинява и казва, че е смятал това за грешката на живота си“, сподели маестрото.
Дело
Други негови композиции е върнал и режисьорът Киран Коларов, с когото е направил най-много филми – цели 9, сред които „Ако някой те обича“ (2010), „Бунтът на L“ (2006), „Испанска муха“ (1998), „Искам Америка“ (1991), „Дело 205/1913 П.К. Яворов“ (1984) и други. „Сега чакам юбилейния 10-и. Подал е сценария във филмовия център. И двамата сме бургазлии, което е много важно. С други съграждани иначе не съм работил“, казва музикантът. Той не обича да си прави равносметка, но за него тя е работата му: 80 игрални филма, 40 документални, 280 театрални постановки, преподавател в НАТФИЗ, в Музикалната академия, Нов български университет, основател на бургаското музикално училище. „Извинявайте, че се хваля, но така ми мина животът – почвам едно нещо, свършва, захващам следващото и забравям за предишното. Едно след друго. И като погледна назад, виждам колко много е това. Почвам да се съмнявам, аз ли съм го правил, или не. Имало е неща, които не са станали добри - и от моя страна, и от на режисьора. Аз съм диалогичен човек и много репетирам. Известен съм с това - отначало на маса, до последната генерална репетиция, постоянно се меся в работата - за радост и ужас на режисьорите. Въпросът е какво излиза накрая. Искам всеки следващ проект да е по-добър от предния, ако може“.
Самоук
И на 90 Кирил Дончев не спира да твори. „С Георги Дюлгеров правим филм за неговия живот в бургаския театър. В момента го снима там. После ще гледаме и ако има нужда, ще пиша музика. С него никога не сме работили. Това ще ни е първият ни филм. Бях изненадан, че той ме потърси, защото работеше с други музиканти, до мен не се беше докосвал“, издава маестрото. Той твърди, че не може да каже как пише мелодиите си. „Не знам кога пиша, не знам защо и как, и не искам да знам. Има неща, които не искам да си обяснявам, защото в момента, в който започнете да обяснявате, разваляте магията. Аз съм завършил цугтромбон в Консерваторията. Никога не съм учил композиция - аз съм самоук, колкото и да е съмнително това. Като гледам материала, се мъча да намеря най-подходящата група инструменти, който биха "лепнали" на екрана. Това ми е слабост на мен. Днес във врачанското село Караш, където живея от 40 г., си гледам старите филми, като ги пускат по телевизията. Намирам си кусури, но е трудно вече да се поправят“, казва още легендата.
Едуард Захариев и Катя Паскалева на снимките на Вилна зона (1974)
Куриоз
Пред „Телеграф“ Дончев си спомни и за един куриозен случай: „Навремето имаше един артист Михаил Михайлов. Играеше в "Сватбата на Фигаро" в началото на 60-те. Като чу песента, той каза: "Виж какво, аз съм глух, няма да мога да я изпея". Викам - чакай, недей, ще я запишем на магнетофон, ще я слушаш вкъщи и ще я научиш. Като имахме репетиции, той излизаше отпред и рецитираше текста. На генералната репетиция беше с жив оркестър, музикантите засвириха, той излезе отпред на сцената и за изумление най-много на себе си, така прекрасно запя, та после чакаше да дойде този момент на ролята му, за да си изпее песента“. Кирил е написал много песни за театралните постановки и филмите, но е решил да не работи в естрадата, въпреки че е бил в Ансамбъла на Народната армия с големи певци. „С Маргрет Николова сме работил 6-7 г. - готвил съм я за конкурси и нея, и Георги Кордов, и Емилия Маркова, и Райна Денева. Толкова истории имаме. Било е приятно, добронамерено съжителство. Сега сигурно има такива певци като тях, но времето е вече променено. Има неща, които ми харесват, но компютърната музика не ми допада, без да имам нищо против техниката. А „Евровизия“ не я следя“, добавя още маестрото.
Дебютът му носи „Сребърен лъв“
Първият филм, за който Кирил Дончев пише музика, е „Между релсите“ на Свобода Бъчварова с режисьор Вили Цанков. Дебютът му носи и първата награда – „Сребърен лъв“ на кинофестивала във Венеция през 1964 г. „Има един композитор Бела Барток, той много хубаво го е казал - „Състезанията са за конете“. Радват ме наградите, разбира се. Човек е тщеславен и няма начин. До преди 5 г. съм работил в почти всички театри, с почти всички режисьори, като се почне от 1960 г. - млади, стари... Всеки си има предпочитания, вкусове, сигурно с някои е било трудно, но аз не се оплаквам. Мисля, че и режисьорите работиха леко с мен“, казва композиторът.
Със сина си Антони Дончев на премиерата на филма Каръци (2015)
Пуснаха го от болницата за юбилея
Кирил Дончев отпразнува 90-годишния си юбилей на 21 февруари в ресторанта на Народния театър „Иван Вазов“ със стари и бойни другари като Ицко Финци, Валентин Ганев, Иван Павлов, Ивайло Христов, Стефан Мавродиев, Меглена Караламбова, Марин Янев. „За мен беше много приятно. Тая дума не я обичам - изискано, но наистина беше така. Без ексцесии, без официални речи. Пяхме си песни, казвахме си стихотворения, свирихме си, веселихме си и това беше. Преди юбилея дойдоха сърдечни проблеми, но от болницата ме освободиха да си го направя и пак ме прибраха“, сподели композиторът. Той припомни и за друго такова събитие, на което писателят Георги Мишев, с когото са работили заедно по „Преброяването на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Патриархат“ и други, го нарекъл Българския Енио Мориконе: „Добре де, съгласен съм. Сега ти ми кажи кой е Италианския Кирил Дончев. Смехории. Нека читателите на „Телеграф“ приемат този материал като майтап – да ме мислят за един случаен минувач, който е учтив, казва им „Добър ден“, минава покрай тях и си отива“.
Лео Богдановски
