К илометрична колона от автомобили с гастарбайтери блокира западния вход на София. От светофара на Божурище задръстването е близо 5 км, видя екип на „Телеграф“. Причината е изключителният трафик преди влизане в София и все още непуснатата в експлоатация част от магистрала „Европа“.
Колоната от гастарбайтери в задръстване на няколко километра от входа на София
Очакванията бяха магистралата да е готова за началото на юли и да хване първата вълна гастарбайтери, но това очевидно не е така. По информация на „Телеграф“ обаче откриването й ще е до дни. Целият лот 3 от пътен възел Пролеша, през Волуяк до връзката със Северната скоростна тангента при Мрамор вече е почти на 90% изпълнен.
Със сигурност аутобанът ще обхване пика от гастарбайтери, който се очаква да е през август, когато едни тръгват обратно към Западна Европа, а други все още се прибират към родината си – Турция.
Магистрала Европа все още не е отворена
Съмнителни
Огромни опашки от автомобили има на ГКПП Калотина, където прави впечатление, че пристигат на групи. „Има часове, в които е много малък трафикът, чак учудващо. В следващия момент се изсипват по 200-300 коли накуп.
Движат се в групи и затова е така“, обясни за „Телеграф“ служител на пункта. По думите му средно между 30 и 60 секунди отнема проверката на документи на пътник.
Ако в автомобила е семейство от 4 човека, проверката на колата трае максимум 4 минути. Само силно съмнителни коли се отбиват за по-обстойна проверка. Създадена е необходимата организация, за да преминават по-бързо.
От наша страна работят 9-12 гишета, а от сръбска едва 6
Работят и всички 9 гишета в посока, могат да се отворят и още, като след ремонта на ГКПП Калотина вече възможностите на пункта са увеличени. Въпреки това пътникопотокът от Западна Европа към Турция е огромен.
Блокиране
В пиковите дни се очаква през ГКПП Калотина-Градина да преминават повече от 50 000 автомобила за денонощие. От сръбска страна работят до 6 гишета, а от българска има възможност за отваряне на до 12, което облекчава преминаването значително.
От началото на седмицата в делничните дни се образува колона от близо 1 км от чакащи в 4 ленти автомобили. Има отделно трасе за автобуси, както и такова за тежкотоварни камиони.
В пиковите часове колоната нараства до над 4 км. „Всяка година е ад от юли до края на август. Колкото и да се разшири капацитетът на пункта, просто автомобилите на гастарбайтерите са много.
Трафикът е огромен и преминаването им блокира пътуванията на хората, които ходят до Сърбия или други държави на Западна Европа с цел екскурзии и туризъм“, коментираха митничарите от пункта.
Софра
„Тук винаги се редим на опашка. Идвам от Германия, минах през цяла Европа, никъде не се чака на границата, колкото между Сърбия и България. Тази година е малко по-добре, изглежда са създали организация, но въпреки всичко е бавно, а ние вече сме преуморени от толкова дълъг път“, сподели Айдън.
„През България преминаването е с времетраене колкото да минеш половин Европа. Най-лошите пътища са вашите“, категоричен бе младият Ахмед, който работи като IT специалист в Белгия.
Сабри, който се прибира при близките си в Измир, пък твърди, че на турската граница при ГКПП Капитан Андреево адът е най-голям.
Повечето от турците имат европейски паспорти и също настояват да им се осигури отделно трасе подобно на шенгенската зона, за да не се бавят с проверки.
Трафикът създава проблеми за българите в Цариброд
Огромният трафик от гастарбайтери създава сериозни проблеми и на българската общност в Цариброд.
Повечето са с български паспорти и работят в България, но заради потока от прибиращи се от Западна Европа турци им се налага да минават границата пеша, за да не закъсняват за работа.
Хората оставят колите си на пункта, а от другата страна ги чака маршрутка, с която стигат до работните си места. Други пък ползват по два автомобила от двете страни на границата и се прехвърлят пеша.
Местните българи настояват да се открие отделно трасе, което да се ползва от преминаващите през граничния пункт Калотина с цел работа. Идеята е такова трасе да се изгради при шосето за граничното село Бачево. През годините има различни обещания на правителствено и на местно ниво, но засега тази идея остава само в сферата на желанията.
