Проектобюджетът за следващата година ще бъде щедър към работещите в публичния сектор, ако се приеме във вида, предложен от Министерството на финансите.
Проектът бе приет и от Министерския съвет и внесен вчера в късния следобед в Народното събрание. Но до редакционното приключване на броя не беше качен на сайта на парламента и затова не можеха да се видят крайните числа, които е гласувало правителството.
От внесения от МФ проект обаче става ясно, че се залага ръст на разходите за персонал по Държавния бюджет през 2025 спрямо 2024-та от 34,22% или с над 3,2 млрд. лв., като сумата набъбва от около 9,8 млрд. лв. на 13 млрд. лв.
Основната част от увеличението – 2 милиарда лева, е предвидено за МВР и Министерство на отбраната. Ръст на заплатите на военните и полицаите бе заложен още през април с промени, гласувани от депутатите, в специалните закони. Сега се оказва, че за догодина се предвиждат 51% увеличение на разходите за персонал в МВР и 47% скок за МО. Рекордьори по повишение обаче са службите. За Държавна агенция технически операции (ДАТО) е предвиден ръст на разходите за персонал от 75%. За ДАНС харчовете набъбват с 61,4%.
Ведомства
За министерствата ръстовете на разходите за персонал са по-скромни и се движат около двайсетина процента. В Министерството на здравеопазването например увеличението е със 17,5%, за Министерството на образованието и науката с 18%, във финансите – с 19%. За Министерски съвет е предвиден скок с 30%. Същевременно от самото Министерство на финансите в мотивите към проектобюджета са посочили, че за структурите, където няма законови ангажименти за определено увеличение на заплатите, е предвиден ръст на разходите за персонал с до 10%.
Междувременно депутатите изслушаха вчера в Народното събрание служебния министър на финансите Людмила Петкова относно проектобюджет'25. Тя съобщи, че правителството се е отказало да облага с данък от 15% добива на подземни богатства. Това се случва, след като синдикатите излязоха да протестират и след като финансовият министър проведе разговори с представители на бранша. При разговорите установихме, че въвеждането рязко на такъв данък би имало негативен ефект, на първо място за работниците, обясни Петкова. Вместо да се въвежда данък, е било договорено минният бранш да направи еднократна вноска в бюджета, която ще се признава за данъчни цели. Очаква се от нея да постъпят около 140-150 млн. лв. Отделно ще се актуализират концесионните възнаграждения, защото сега от всички видове концесии в хазната постъпват само около 200 млн. лв. Това е незначителна сума на фона на печалбите, които се получават, каза Петкова.
Критики
По време на изслушването финансовият министър бе обсипана с критики, че предвиденият ръст на разходите с 20 млрд. лв. е нереалистичен. „Заложени са 8 млрд. лв. кухи приходи. Ще излъжем всички с този бюджет. Август-септември ще свършат парите и ще започне бавенето на средства. Все едно да возите пътници с автобус от София до Бургас и на Нова Загора да ги свалите, защото дотук има гориво“, коментира Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС). По думите му коловозът на бюджетна разюзданост бил поставен преди 3 г. от бившия министър на финансите Асен Василев.
„Дефицитът за миналата година бе 1,9 процента, всичко беше под контрол. А този бюджет го направи служебното правителство, силно подкрепяно от ГЕРБ и ДПС, това е вашият бюджет, не се крийте, вие стоите зад него“, контрира Мартин Димитров (ПП-ДБ).
Тези 20 млрд. лв. повече приходи и разходи са резултат от увеличение на пенсии и заплати през последните 3 г. По принцип трябва да уважавате решението на Министерския съвет, че е намерило начин без ръст на данъците и осигуровките да намери тези 20 милиарда, заяви министър Людмила Петкова.
София Симеонова
