Н ай-близките съратници на Левски стоически устояват на мъчения и гонения и продължават борбата за свобода дори и след шока на залавянето и обесването му.
На днешната дата - 6 юли (по стар стил) 1837 г., в Карлово е роден Апостола на българската свобода. На титаничната му дейност в изграждането на българската революционна организация са посветени десетки книги и стотици статии. Но никой герой не успява сам, а в титаничната му сянка се крият безброй малки герои, които са му помагали в делото. „Телеграф“ припомня кои са най-близките съратници на Левски в неговото епохално дело.
Големия
На първо място тук е личността на Христо Иванов, наричан Големия, за да не го бъркат с брата на Левски Христо Иванов. Роден е през 1838 г. в село Къкрина, Ловешко, но през 1860 г. се преселва в Сърбия. Тук съдбата го среща с Васил Левски. Постъпва в Първата българска легия през 1862 г. и участва в битките за Белградската крепост. След разтурянето на легията Христо Иванов се установява в Пловдив, но се завръща отново в Сърбия през 1867 г., за да постъпи във Втората българска легия. Оттук насетне животът му неразривно е свързан с този на Апостола. Той става неговата дясна ръка, на която Левски поверява ръководството на тайната поща и тайната полиция - двете най-важни организации на БРЦК, действали перфектно до авантюрата на Димитър Общи в Арабаконашкия проход.
След гибелта на Апостола Христо Иванов продължава революционната си дейност. Помощник е на Стефан Стамболов в Първи Търновски революционен окръг и участва в Априлското въстание. По време на Освободителната война се присъединява към руската армия и създава българска доброволческа чета. След Освобождението участва в създаването на комитетите „Единство“, а по време на Сръбско-българската война отново организира доброволческа чета от 500 души и е неин командир. Умира през 1898 г.
Миткалото
Най-колоритен от сътрудниците на Апостола без съмнение е отец Матей Преображенски-Миткалото, наричан още Очматей или Очката. Роден е като Моно Сеизмонов в Ново село, Търновско, през 1828 г. През 1846 г. постъпва като послушник в Дряновския манастир, а през 1848 г. е подстриган за монах в Преображенския манастир. Скиталчествата му започват през 1851 г., когато за пръв път посещава манастирите в Света гора, Варна, Тулча, манастира „Света Троица“ в Търново и Троянския манастир. През 1856 г. отново е в Атон, където остава до 1861 г. По време на престоя си там чете усърдно книгите в библиотеката. Проявява интерес към механиката и се опитва да построи мелница на брега на Бяло море, работеща с вечен двигател. След разправия с манастирските братя напуска Атон и пътува до Цариград, Йерусалим, Русия, Бесарабия и Влашко.
През 1862 г. оставя расото и постъпва в Първата българска легия, където според спомени на съвременниците си се опитва да конструира картечница тип „Гатлинг“. През следващата година предвожда малка чета, която влиза в България и води сражения с османците. През 1863 г. облича отново расото и започва да пътува из Търновския край като проповедник и книжар. Разпространява християнски и патриотични книги, създава земеделски сдружения и читалища, в които поставя театрални пиеси, назначава селски учители, издава и собствени книги и лекува болни със собствени рецепти.
През 1869 г. съпровожда Васил Левски при първата му обиколка в България. Благодарение на дългите взаимоотношения на отец Матей с местни хора успяват бързо да организират частни революционни комитети на ВРО. Оттам насетне участва в освободителното дело, пренасяйки тайна поща и оръжие. А в Ново село дори постоява Комитетски хан, който се превръща в база за съзаклятниците на революционното дело. Умира от ухобол през1875 г., въпреки че съществува версията, че е отровен от чичо си заради наследство.
Князът
Най-загадъчната личност от близкото обкръжение на Дякона е руският капитан от военното разузнаване Арует Заргин, наричан Руския княз. Той бил инфилтриран в българското национално-освободително движение, като е изпратен като военен съветник към БРЦК. Следи Левски при неговите обиколки в българските земи. Точно при фаталното отиване на Апостола в Ловеч руският офицер загадъчно остава в Плевен, като по-късно твърди, че било по настояване на Апостола, който смятал, че няма да има проблеми. Заргин се включва в четата на Христо Ботев под името Теофан Раданов и загива на 19 май 1876 г.
Никола Цвятков не гъква въпреки тонове бой
Последният съратник на Апостола, съпътствал го при залавянето му, е ловчанлията Никола Цвятков-Бакърджийчето, член на местния революционен комитет. На 26 декември 1872 г. той придружава Васил Левски в последния му път и е арестуван, заедно с него и Христо Цонев-Латинеца в Къкринското ханче. Претърпява зверски побой от охраняващите ги заптиета, за да издаде заловения с него - „баш комитата ли е", но не казва нищо. Същото поведение той държи при разпитите в затвора в Ловеч и Търново и пред Софийската извънредна следствена комисия, като продължава да отрича, че знае кой е Васил Левски, обяснявайки, че той му се представил като търговец, който го е пазарил за водач. Тъй като не е известен на Димитър Общи, в крайна сметка е освободен под поръчителството на влиятелни ловешки граждани.
Константин Събчев
