С амо 2,2% от завършилите висше образование в страната стоят без работа. Това показват данните на актуализираната Национална карта за висшето образование в Република България (НКВОРБ). Тенденцията за намаляване на безработицата сред най-образованите в страната е трайна и се илюстрира с това, че е намаляла почти двойно за 12 години. През 2013 година тя е била 4,15%, а през 2020 г. - 2,79%.
Делът на завършилите, които се реализират на позиция, за която се изисква висше образование, също се увеличава осезаемо от 47% през 2015 г. през близо 51% в край на 2020 г. и до 61% през 2025 г. Още по-високи са процентите в статистиката за приноса към осигурителната система, които имат възпитаниците на родните университети. Ако през 2013 г. такъв са добавяли 76% от дипломираните, сега те са 86%. Средният осигурителен доход на завършилите се увеличи от 868 лв. през 2013 г. до 1373 лв. през 2020 г. и до 2383 лв. през 2025 г. Реално може да твърдим, че в рамките на този период той е скочил четворно.
Процеси
„Тази по-добра реализация на завършилите на пазара на труда съвпадна както с период на общо подобрение на показателите на българската икономика в условията на членство в ЕС, така и с процеси на намаляване на броя на студентите и завършилите и на преструктуриране на разпределението на студентите по професионални направления в рамките на системата на висшето образование в страната“, сочат експертите, изготвящи НКВОРБ, и уточняват, че индикаторът „Принос към осигурителната система“ показва дела на социално осигурените в България лица сред завършилите висше образование в страната български граждани през предходните 5 години.
Пандемията не е успяла да прекъсне тенденцията на подобрение освен при безработицата, където се отчете влошаване, но само временно.
Като цяло безработицата сред завършилите през предходния 5-годишен период български граждани е сравнително ниска, като различията между отделните професионални направления са относително малки.
Военни
Най-ниска безработица сред завършилите се отчита в професионално направление (ПН) „Военно дело“, където показателят е приблизително 0%, следват „Медицина“, „Фармация“, „Металургия“, „Дентална медицина“ – под 1%. В другата крайност са дипломираните като специалисти по социални дейности с безработица от 3,88%. Следвано завършилите „Туризъм“, „Психология“, „Педагогика“ и „Науки за земята“ с по около 3%. Тези различия са значими, но сравнително умерени и като цяло безработицата при наскоро завършилите от всички професионални направления е по-ниска от средната общо за страната през съответния период.
В ПН „Теория и управление на образованието“ над 96% от завършилите висше образование са социално осигурени в страната, като подобни нива на почти пълна заетост в страната се наблюдават и при регулираните професии „Геодезия ИГКК“, „Транспортно строителство“ и „Управление на здравните грижи“.
Транспорт
С принос към осигурителната система под 75% се отличават само завършилите професионалните направления „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (вероятно защото значителна част от завършилите работят извън страната) и „Изобразително изкуство“.
Най-големи са различията между професионалните направления по индикатора „Приложение на придобито висше образование и реализация по призвание“, който измерва дела на завършилите, които работят на длъжност, за която се изисква висше образование. Най-висок дял по този индикатор логично е на военните – 99%, лекарите и тези с диплом в ПН „Теория и управление на образованието“. В другата крайност е туризмът, където делът на реализиращите се на подобни позиции е 25%, а около 30% са реализиращите се на подобни позиции сред завършилите „Изобразително изкуство“ и „Хранителни технологии“.
Експертите подчертават, че данните за реализацията на завършилите на пазара на труда могат да служат като ориентир за реалното търсене на специалисти с висше образование от работодателите и за степента на съответствие на профилната и териториалната структура на висшето образование със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда.
Людмил Христов
