Б лизо 4500 души са възстановили българското си гражданство през 2024 г., което е двойно повече в сравнение с 2023-та. Това показват данните от доклада за миналата година на комисията към президентската администрация, която одобрява молбите за получаване на родни документи.
Броят на лицата, които са получили обратно българските си паспорти през 2023 г., е едва 2000. В доклада не се посочват причини, нито пък се изброяват страните, от чието гражданство са се отказали нашенците, но този ръст по същество е своеобразен пик. Най-ниските нива се наблюдават в периода между 2016 и 2018 година. Тогава желаещите да имат отново наше гражданство са между 251 и 427. За последните 10 години общата бройка на хората, които са предпочели родния паспорт и изоставят чуждестранния, са общо 15 163.
Отказ
За сметка на това хората, които са се отказали от български паспорт миналата година, са 240. Обикновено това са лица, които трайно и от дълги години живеят зад граница или са сключили брак в друга държава, чието законодателство не позволява двойно гражданство. Така нашенците се отказват от български документи в полза на паспорт от Австрия, Белгия, Великобритания, Ирландия, Германия, Испания, Нидерландия – предимно държави в Западна Европа. Сред страните са и такива като Сингапур, САЩ и Япония. В доклада обаче няма точна разбивка за кои чужди паспорти най-много напират българите.
Наблюдава се и общ ръст на т.нар. нови българи. През миналата година те са близо 16 300, което е с около 4000 повече в сравнение с година по-рано. Трябва да се отбележи обаче, че в тази цифра влизат и лицата, които са възстановили гражданството си. Онези, които за първи път получават БГ паспорт, са близо 11 800. Най-много нови нашенци идват от Украйна и Турция. Украинците, предпочели България за нова родина са около 2400, а турците – около 2100. Близо 1800 са тези от Молдова, а около 1700 души са тези, които идват от съседна Северна Македония. В топ 5 попада още и Албания с около 1300 човека. Наблюдава се обаче вътрешно разместване между страните, от които идват тези лица. През 2023 г. на първо място са от Северна Македония, а Украйна е едва на четвърто място в класацията.
Произход
Основната причина, за да се сдобият с родни документи, е наличието на български произход. По това условие БГ паспорти са взели малко над 6300 човека. На основание осиновяване или поне единият от родителите е нашенец, гражданство са получили близо 4800 души. Малко над 700 са лицата, на които им е разрешено да имат български паспорт по обща натурализация – т.е. дълги години живеят и работят у нас и напълно са се установили в България. Поради заслуги към страната документи са дадени на общо 18 човека, сред които за принос в баскетбола, бокса, борбата, каратето, леката атлетика, скоковете на батут, художествената гимнастика, футбола. Често обаче страната ни отказва да даде гражданство на определени лица. През миналата година в тази хипотеза са се оказали 5046 лица, други 223 не успели да възстановят БГ паспорта си, а 38 са с отменена натурализация. Основните причини са заради предоставяне на неистински документи за произход и са заплаха за обществения ред или скрити криминални регистрации.
Тескерето ни е на 13-о място в света
Българският паспорт е на 13-о място в класацията за 2025 г. на най-влиятелните паспорти в света според Henley Passport Index. С него ние може свободно да пътуваме без виза до 177 държави. Делим 13-о място с Монако. През 2024 г. сме били една позиция по-надолу – 14-и поред. На първо място са Сингапур, Япония и Южна Корея, а на дъното на класацията попадат държави като Афганистан, Сирия и Ирак.
Лична карта по служебен адрес за 545-има
На 545 души са издадени лични карти на базата служебен адрес. Това става ясно от отговор на вътрешния министър Даниел Митов по парламентарен въпрос на шефката на социалната комисия Деница Сачева от ГЕРБ. Повод за питането са промените в Закона за гражданската регистрация, който бяха приети от предишното НС през октомври 2024 г. С тях се въведе възможността кметовете по места да регистрират лица на т.нар. служебен адрес, ако те нямат постоянен такъв, а това на свой ред е основание за издаване на лични карти от МВР. В тази връзка Сачева пита Митов колко българи са се възползвали тази възможност, защото придобиването на документи за самоличност отваря вратата на тези лица и до системата за социална закрила. Митов посочва, че най-много лични карти по служебен адрес са издадени в Благоевград – общо 110. На следващо място са София-град – с 84, и Хасково със 71. В Пазарджик са 41, а в Стара Загора и Кюстендил са съответно 37 и 344. В топ 10 попадат още областите Бургас, Варна и Перник със 18,15 и 14 лични карти.
Тихомира Михайлова
