С лед 144 години вярна служба, българският лев се оттегля. Той не беше просто валута - той беше символ на възродената българска държавност.
Днес, 31 януари, е последният ден, в който левчето е официално разплащателно средство в България. И днес касите на БНБ и някои търговски банки ще работят извънредно за обмяна левовете в евро.
Нека си припомним защо левът беше толкова специален.
Раждането на символа: Защо „Лев“?
Името на нашата валута не е случайно. То произлиза от архаичната дума за „лъв“ – символът на българската мощ и борбеност.
1880 година: Само две години след Освобождението, Второто обикновено народно събрание приема „Закон за правото на рязане на монети в Княжеството“.
Търновската конституция: Левът е заложен като национална парична единица, разделена на 100 стотинки. Изборът на „стотинка“ също е патриотичен – идва от думата „сто“.
Златното покритие: В началото левът е бил равен на френския франк. Българската валута е била толкова стабилна, че „златният лев“ е бил конвертируем в цяла Европа.
Любопитни факти, които малцина знаят
През десетилетията левът е преминал през невероятни трансформации:
Първите монети: Те са отсечени в Русия (Бирмингам по-късно поема част от поръчките). Първите български медни стотинки се появяват през 1881 г., а сребърните левове – през 1882 г.
Банкнотата от 1 лев: Днес сме свикнали 1 лев да е монета, но в миналото е имало емблематични хартиени банкноти. Най-известната е „гроздоберачката“ от социалистическия период.
Левът и оцеляването: Българският лев е една от малкото валути в региона, която не се срива напълно по време на Голямата депресия през 30-те години на миналия век, благодарение на консервативната политика на БНБ.
Какво се променя на 1 февруари 2026 г.?
Това е ключовата дата за всеки българин.
Ето „пищов“ с най-важното:
Край на двойното обращение: На 31 януари е последният ден, в който можем да влезем в магазина и да подадете левове. От утре, 1 февруари, законното платежно средство е единствено еврото.
Връщане на ресто: От 1 февруари търговците вече са задължени да ви връщат ресто само и единствено в евро.
Цените: Етикетите ще останат с двойни цени още известно време, за да се избегнат спекулации и да свикнем с новия мащаб на парите.
Полезни съвети за последните дни
Ако все още имате „бурканбанк“ или забравени левове в якетата:
Пощенските клонове: Те ще обменят левове в първите 6 месеца след приемането на еврото.
БНБ е вечна: Българската народна банка ще обменя левове за евро завинаги. Дори след 20 години да намерите 20 лева под стария матрак, БНБ ще ви ги смени.
Внимавайте за измами: Никога не сменяйте пари „на ръка“ на улицата. Няма „специални емисии“ евро и никой държавен служител няма да дойде в дома ви, за да ви „смени парите“.
Емоционалната стойност
Левът беше с нас в добро и зло. Той понесе хиперинфлацията през 1997 г., когато станахме милионери за една нощ, но хлябът струваше хиляди. Той премина през деноминацията през 1999 г., когато трите нули изчезнаха. На банкнотите му видяхме лицата на Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Петър Берон и Стефан Стамболов – хората, които изградиха България.
С преминаването към еврото България не губи историята си, а се присъединява към единен икономически съюз. Но в сърцето на всеки българин винаги ще има място за „левчето“.
Съкровище в джоба: Кои левове и стотинки са ценни за колекционерите?
Преди да се разделите с последните си левове, проверете внимателно съдържанието на портфейла си – някои наглед обикновени монети и банкноти вече струват много повече от номинала си. Сред съвременните емисии истински „хит“ са монетите от 2 лева, отсечени през 2015 година (първата година на емисията), както и редките стотинки с производствен дефект – например такива, при които лицето и гърбът са завъртени под необичаен ъгъл. Ако пък пазите стари банкноти от началото на 90-те, потърсете 200-те лева от 1992 г. (с образа на Иван Вазов) или 2000-те лева от 1994 г. (с образа на Колю Фичето) – те са търсени от нумизматите, особено ако са в перфектно състояние. Най-висока стойност обаче имат банкнотите със забележително ниски серийни номера или тези от специални „пробни“ серии. Истинските съкровища обаче остават в историята: ако някъде в семейните архиви откриете златни 100 лева от 1894 г. (с образа на княз Фердинанд), знайте, че в ръцете си държите хиляди евро, тъй като те са сред най-редките и скъпи български монети изобщо.
Митове и легенди: Какво (не) се случва с цените след 1 февруари?
Около смяната на валутата винаги витаят страхове, но опитът на държавите преди нас показва, че повечето от тях са просто градски легенди.
Ето истината зад най-големите притеснения:
Мит 1: Цените ще се удвоят автоматично. Това е най-големият страх. Истината е, че курсът е фиксиран законово (1.95583) и никой търговец няма право самоволно да закръгля нагоре в ущърб на потребителя. Комисията за защита на потребителите следи под лупа за т.нар. „спекулативно закръгляне“.
Мит 2: Еврото ще обезцени спестяванията ни. Всъщност е точно обратното. При превалутирането, станало още на 1 януари, вашите левове в банките се преврнаха в евро автоматично по официалния курс. Сметките ви не губят и цент от стойността си.
Мит 3: Ще настъпи хаос в магазините. За да се избегне това, държавата въведе периода на двойно обращение (който приключва днес, на 31 януари). През целия януари търговците се подготвяха, а от 1 февруари касовите апарати ще работят само в евро. Хаосът е малко вероятен, тъй като софтуерът на банките и магазините е тестван месеци наред.
Мит 4: Малките търговци ще мамят с курса. Двойното обозначаване на цените (в левове и евро) ще остане задължително още месеци наред. Така всеки клиент ще може лесно да провери дали цената в евро съответства на познатата му цена в левове.
