500 мечки ту се появяват, ту се губят из горите ни, като по тази причина популацията им е неопределено число от 800 и 1300 екземпляра.
Причината е, че различни институции използват различна методика за преброяването на кафявите бозайници, научи „Телеграф“ на фона на фаталния инцидент на Витоша миналата неделя, при който загина планинар, като водеща версия е нападение от мечка.
Спор
Инцидентът за пореден път възпламени дебата относно това дали популацията на мечките у нас е балансирана, дали не е време кафявата мечка да бъде премахната от Червената книга, а отстрелът ѝ позволен. Според еколози и природозащитници мечките у нас не са повече от нормалното за природните условия, а нападенията над хора и стопанства не са много. Според горски и ловци обаче популацията се е разраснала до степен мечките да стават все по-опасни, тъй като за тях няма достатъчно храна в дивото и все по-често започват да я търсят в населени места. Прогнозират се и все повече инциденти и се дава за пример Румъния, където популацията през последното десетилетие бе изпусната, а в страната само за една година бяха регистрирани 10 нападения над хора.
По последни данни на изпълнителната агенция по околната среда към екоминистерството у нас има между 450 и 500 мечки. „Тези данни обаче не са съвсем пресни, така че при максимално либерален прочит е възможно да са около 700 и най-много 800“, коментира за „Телеграф“ старшият експерт по „Биоразнообразие“ към Световния фонд за природата Александър Дуцов. Същевременно обаче по данни на Изпълнителната агенция по горите кафявите мечки в планините ни са близо 1300. Разминаването идва основно от начина, по който различни институции броят дивите животни.
ДНК
Подходът на екоминистерството е по-научно ориентиран и броенето се извършва на база генетичен анализ на изпражнения. Това е най-добрият начин, тъй като ДНК-то на всяко животно е уникално и няма начин една мечка да бъде преброена два пъти. В момента такова преброяване е в ход и резултатите от него се очакват до края на годината. Според запознати обаче такива проучвания у нас се правят трудно, тъй като изискват събирането на много проби, за което се изисква сериозен кадрови ресурс. „Статистически, за да се докаже потенциално това число от 1300, трябва да се съберат тройно повече проби, 3900, които впоследствие да бъдат направени и да се елиминират повтарящите се, за да се индивидуализира всяко едно животно“, обясни Дуцов. Тъй като такива преброявания са скъпи, те се правят рядко, а между тях в следващите години популацията се следи само за тенденция – дали нараства или не. Това се установява чрез мониторинг на следи от жизнена дейност.
Снимки
По различен начин става броенето в горските стопанства под шапката на земеделското министерство. Обикновено това се извършва чрез фотороботи, а всяко държавно горско предприятие брои мечките по събраните кадри на своя територия. „Мечките обаче са много мобилни. Чрез GPS проследяване сме установявали, че някои мъжки в търсене на храна, укритие и женска за разплод бродят на територия над 300 км2. Женските са по-консервативни, но и те покриват до 60 км2“, обяснява Дуцов. Това води дотам, че едни и същи мечки могат да се появяват на фотокапани на различни горски стопанства. Предприятията са организации със стопанска цел и в техен интерес е да се преброяват повече мечки с цел в даден момент отстрелът им да бъде позволен. Това би довело до повече приходи за тях, тъй като мечият лов е един от най-скъпите, а за трофей на зрял мъжки екземпляр наши и чужди богаташи са готови да плащат по над 10 000 евро.
Нападения
За популацията на мечките трудно информация може да се извлече и от броя нападения над хора и агростопанства. Причината е, че нападенията варират според жизнените условия във всяка една конкретна година. „Например през 2023 и 2025 г. нападенията бяха повече. През 2024 г. пък нямаше. Същевременно през първите две години имаше топли зими със сериозни слани към края и много измръзнали плодни дървета. Когато намалеят плодовете, мечките се осмеляват да нападат кошери и стада, както и да навлизат в населени места“, разкрива експертът по мечките. Според него обаче е важно и да се дефинира какво е населено място. „Много планински населени места, особено в Родопите, са толкова обезлюдени, че места, които официално се водят пасища и дори дворове на къщи, са от години обрасли и са се вече превърнали във вторична гора. По кадастъра това може да е село, но за мечката това е просто гора“, обясни Дуцов.
Страх
Според известния учен, ловен деятел и изследовател на кафявата мечка д-р Райчо Гънчев обаче има индикации, че мечките все повече губят респекта си от хората. „Отдавна предричаме, че адаптационните промени при мечката ще доведат до тежък инцидент. Снижаването на респекта от човека в крайна сметка води до това“, коментира Гънчев, цитиран от Съюза на ловците и рибарите в България. Той припомни, че отдавна има опасения, че поведението на мечката спрямо човека в условията на загуба на страх се е придвижило опасно по линията: просене на храна; искане на храна и агресия. Гънчев открива подкрепа за тезата си във факта, че инцидентът на Витоша е станал на сравнително оживено място – между хижите „Офелиите“ и „Рудничар“. „Това трябва да заостри вниманието на институциите дали мечките не слизат все по-опасно близо до хората, губейки страх от тях“, казва Гънчев. Според Дуцов обаче, който е бил на мястото на инцидента на Витоша, става дума за път, по който много рядко минават хора, а около мястото има многобройни следи от диви животни. „Всъщност до самия път има идеални условия за укритие – паднали дървета, камъни с кухини за хралупа“, обясни Дуцов.
На Витоша никога не е имало сигнали
У нас отстрелът на мечка не е абсолютно забранен и до такъв се стига с разрешение на министъра на околната среда и водите след мотивирано становище за установено животно, което представлява опасност за хората и стопанствата им. До такива становища се стига след обследвания въз основа на редица подадени сигнали за нападения. Според Александър Дуцов обаче сигнали за нападения от мечки на Витоша никога не е имало. По думите на експерта до инцидента се е стигнало, тъй като животното е било изненадано от планинаря, който е бил сам. „Многократно сме предупреждавали, че разхождането сам сред дивата природа е опасно и ако по някаква причина на някого му е неизбежно да бъде сам, то той трябва да вдига шум и да създава условия да бъде чут. Мечките се страхуват и бягат. До нападение се стига, когато са изненадани, а агресията им е с цел самозащита“, обясни експертът. В случая на Витоша се потвърждава версията на нападение с цел самозащита, а смъртта е настъпила от тежка кръвозагуба заради разкъсана главна артерия. Медицинската експертиза не установява липсващи тъкани по трупа, т.е. животното не е убило, за да се храни.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Деян Дянков
