М есечната инфлация в България нарасна с 0.1 пункта, а годишната се задържа на същите нива. Това показват последните данни на Националната статистика.
През декември 2022 г. инфлацията е 0.9% спрямо ноември 2021 г., а годишната инфлация - за 2022 г. спрямо предходната година, е 16.9%.
През декември 2022 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: развлечения и култура (+8.5%), здравеопазване (+2.2%), разнообразни стоки и услуги (+1.6%), ресторанти и хотели (+1.4%). Намаление на цените е регистрирано в групите: транспорт (-2.3%) и облекло и обувки (-1.2%).
"15 седмици растат главоломно цените на едро. Има сериозен ръст и на износа, но сме на отрицателен търговски баланс. Към септември сме на минус с 11 млрд. Причините да има инфлация не са изчезнали. Живеем в глобален свят, пазарът е сегментиран, доставките са прекъснати. Имаме повишен износ, но този от 2020 г. няма да се повтори през 2023 г. Тогава изнасяхме горива и масла, които няма да можем да продаваме в ЕС, защото са произведени от руски петрол". Това каза за Мика Зайкова, икономист пред Novanews.
Според нея суровините, от които произвеждаме, имат нестабилни цени. "Не правим капиталови инвестиции, а така производството ни не е с висока добавена стойност и трудно се продава. Може и да се забави инфлацията, но ще продължи да расте", посочи тя.
От своя страна икономистът Михаил Кръстев призова инфлацията да се разглежда в две направления - голяма и малка кошница. "В малката инфлацията е доста по-висока. Щом имаше такава през декември, значи проблемът е разрешен. Няма дефлация и може би през януари също няма да видим решение. Помощта за бизнеса доведе до покачване на инфлацията, което е огромен проблем. Инфлацията вече трябваше да започне да намалява", обясни той.
По думите му през 2022 г. държавата е отпуснала над 10 млрд. лева за компенсации и помощи за бизнеса за скъпия ток. "Понижаването на инфлацията ще се случи благодарение на ограничаване на потреблението и рецесия. Преходът за субсидиране на производството с публични ресурси е негативен. Трябва да се мисли 10 и повече години напред", коментира Кръстев.
