З апочва Страстната седмица и от Българската православна църква припомнят какви богослужения ще бъдат извършени.
Страстната седмица е последната седмица от земния живот на Спасителя Иисус Христос. Тя се нарича „Велика“ и „Страстна“, защото проследява Неговите страдания, разпятието, смъртта и Възкресението Му. След като възкресил в събота Лазар, тържествено бил посрещнат в Йерусалим, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към Своите страдания за изкупването на човечеството. Всеки един ден от дните на Страстната седмица е наречен свят и велик и на всеки един от тях църквата отслужва специални богослужения, с които отново припомня за великата Божия милост към човечеството.
Последование на „Жениха́“
През първите три дни на Страстната седмица във всички храмове и манастири се отслужва т. нар. „Последование на Жениха́“. Това последование е едно от най-покайните богослужения през Страстната седмица. То представлява утринно богослужение, което се отслужва вечер. Установено е да се изпълнява в първите три дни на Страстната седмица. Последованието се нарича така, защото първото песнопение, което се изпълнява на него, започва с думите: „Ето, Женихът идва”. Песнопението е свързано с притчата за десетте девици (Мат. 25 гл.), която е една от водещите теми на тридневните богослужения. Иконографски Христос е изобразен страдащ, увенчан с трънен венец, в царска багреница и държащ в ръката Си кръст.
През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Христос в Йерусалим.
Велики понеделник
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият Син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той ги изгонил от храма, защото той е дом за молитва, а не тържище. Във Велики понеделник Църквата прославя и свети патриарх Йосиф, който бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чужда страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство. Подобно на Йосиф, Христос бил предаден и измъчван, като пострадал заради човешките грехове.
Велики вторник
На Велики вторник Църквата припомня притчата за Десетте девици. Тя е свързана с древния обичай младоженците да бъдат посрещани от девойки, носещи запалени лампади. Иисус Христос е представен в притчата като жених на Църквата и според Неговите пророчески думи е дошло време, когато Женихът трябва да се отнеме от сватбарите (Мат. 9:15), т.е. когато Христос трябвало да бъде хванат и предаден на мъчение. Припомня се още и притчата за талантите, които подчертават важността на готовността и отговорността в духовния живот, в служба на Бога и на ближния.
Велика сряда
В деня на Светата и Велика сряда Църквата припомня едно от последните събития преди спасителните страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Христос (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). В същия ден се припомня и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Юда Искариот отишъл при юдейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6). На Велика сряда за последен път се извършва Литургия на Преждеосвещените дарове.
Велики четвъртък
На Велики четвъртък всички си спомнят Тайната вечеря, когато Иисус Христос дава последни напътствия на учениците си, установява тайнството на причастието, наречено Евхаристия и предрича, че ще бъде предаден.
С църковните богослужения на този ден се пресъздават редица значими събития, свързани с изкупителното дело на Спасителя на човечеството. Във вечерната служба в четвъртък се четат така наречените "Дванадесет евангелия" т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. В църквите се извършва велик маслосвет.
Велики петък
Това е най-тежкият и тъжен ден за християните през цялата година. Постещите не приемат нищо на този ден, дори вода. Разбира се, правилото се променя, според силите на постещия и какво му е благословил свещеникът. Припомнят се великите страдания на Исус Христос, приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит и разпънат на кръст с венец от тръни на главата. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилат Понтийски, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпънат между двама разбойника за поругание при страшни природни катаклизми - земетресение и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество. Вечерта на Разпети петък в църквите се извършва опелото на Господ Исус Христос, църквата се обикаля с плащаницата, под която вярващите през целия ден минават, за да изразят преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност, че Христос е изкупил и греха на човечеството.
Велика събота
Възпоменава се погребението на Христос и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекли кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с благовонни аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствали жените мироносици, сред които, обляна в сълзи и майка Му Св. Богородица.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Невярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото на Исус, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Господ Иисус Христос е в ада, за да счупи оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Възкресение Христово – Пасха
Великден е денят на победата на Живота над смъртта! Както се пее в църковните песнопения - Този, Който е "възкресението и животът", удържа Своята победа над тлението и смъртта, за да дарува на всички живот вечен! В този ден заедно със светите мироносци отново намираме отвален надгробния камък, а гробът, където е бил положен Божият син, се оказва празен. В този светъл ден светът за първи път чува благата вест за освобождението си от властта на греха и смъртта. На Великден в този истински "празник на празниците", църквата възнася благодарствени молитви, а вярващите се поздравяват с: "Христос воскресе!" и засвидетелстват - "Воистину воскресе!"
