В България загиват средно около 1100-1500 души на година заради горещите вълни, показват анализите на различни международни научни институции в момента. Жертвите на жаркото лято са между 2 и 3 пъти повече от тези при катастрофите в България.
Миналата година броят на загиналите у нас е бил по-нисък. Екстремните жеги са отнели живота на 552 души. В София са починали 214 българи, сочат данните на мащабно проучване на Имперския колеж в Лондон и Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина.
Европа
В момента Европа се бори с невиждана африканска жега, а Франция отбеляза най-горещия ден в историята си. Оказва се, че България е сред държавите в Европа, засегнати най-сериозно от високите градуси. През 2024 година страната ни заема второ място по смъртност на Стария континент спрямо броя на населението си. Според анализа за миналата година адските жеги са допринесли за около 552 смъртни случая у нас. За сравнение в съседна Румъния броят е 1064, а в Гърция – 808 случая.
ЗДРАВЕ с Телеграф: Жегата уби над 500 българи
Възрастните хора у нас понасят най-тежките последици. Изследователите установяват, че около 85% от всички починали са били на възраст над 65 години. „При горещините във Франция през 2003 година починаха 70 000 души, от които повечето бяха със сърдечни заболявания или по-възрастни. Трябва да се знае, че горещините са сериозен рисков фактор за този тип заболявания и те могат да убиват повече хора от много природни бедствия. Казвам това, защото има едно подценяване на въпроса при нашите пациенти и при възрастните хора“, коментира пред „Здраве в Телеграф“ доц. д-р Борислав Ацев, който е началник на Отделение по инвазивна кардиология в УМБАЛ „Св. Екатерина“. Лекарите съветват да се избягва излизането във времето от 11 до 18 часа и да забравим за каквито и да било активности по улицата.
Тихият убиец
Учените от Лондонското училище по тропическа медицина подчертават, че горещините често са наричани „тихият убиец“, защото жегата не се вписва като пряка причина в смъртния акт. Високите температури обаче влошават съществуващи заболявания и увеличават риска от инфаркти, инсулти, дехидратация и дихателни проблеми.
ЗА ДВЕ ГОДИНИ: Жегата уби цял град като Ахелой!
Изследването обхваща 854 европейски града и използва утвърдени епидемиологични модели, исторически данни за смъртността и температурни измервания, за да оцени колко хора са загубили живота си вследствие на жегите. Авторите изчисляват, че в цяла Европа през лятото на 2025 г. е имало около 24 400 смъртни случая, свързани с високите температури, като близо 68% от тях могат да бъдат обяснени с горещите вълни, причинени от климатичните промени.
Според авторите на доклада горещите вълни ще стават все по-чести и по-смъртоносни, особено в Южна и Източна Европа. Затова те призовават както за мерки за ограничаване на климатичните промени, така и за по-добра защита на населението чрез системи за ранно предупреждение, повече зелени площи в градовете и специална грижа за възрастните хора по време на екстремни горещини.
На пъпа на София с 3 градуса по-жежко
София е градски топлинен остров, показват проучванията. Това е явление, при което застроените части на града са по-топли от околните незастроени райони, защото асфалтът, бетонът и сградите поглъщат слънчевата енергия през деня и я отделят бавно през нощта.
ЧЕРНА СТАТИСТИКА: Втори сме в Европа по жертви на жегата
Изследвания за София показват, че столицата има ясно изразен ефект на градски топлинен остров. Научен анализ, публикуван в списание Sustainable Cities and Society, установява, че през юли в централните части на София нощните температури могат да бъдат с около 3,4°C по-високи заради градската среда и промените в земното покритие. Авторите използват климатични модели и данни за градската структура, за да оценят влиянието на урбанизацията върху температурите.
Загиват най-много жени
Повече жени в България загиват по време на горещите вълни, показват данни от изследването на Барселонския институт за глобално здраве. Особено уязвими са възрастните дами над 80 години. На Стария континент смъртността в тази група е със 7,6 пъти по-висока, отколкото при хората между 65-79 години. Като цяло загубилите живота си българки са 22% повече от мъжете. Починалите дами през 2022 година са 678, а представителите на силния пол – 556.
Уязвимите групи – възрастни хора, малки деца, хора с хронични заболявания и социално уязвими групи, са най-застрашени от фатални последствия по време на горещи вълни. Те предизвикат топлинни удари, увеличават риска от инфаркти, инсулти, сърдечна недостатъчност, както и влошават хроничните заболявания. Пациенти с диабет, белодробни заболявания, хронична бъбречна недостатъчност и други състояния страдат повече по време на жеги.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Екип на Телеграф
