Б ългарският поручик Крум Лекарски и капитан Владимир Стойчев правят прощъпалника на България в конния спорт на Олимпиадата в Париж през 1924 година. Дотам те пътуват 7 дни при конете си в „конския вагон“ - масажират краката им със слама, за да не загубят гъвкавостта си преди състезанието.
Бъдещият генерал и прославен състезател по конен спорт е роден на 5 май 1898 г. в Кюстендил. Баща му и дядо му са лекари и дават името на фамилията. В училище се проявява се като отличен гимнастик и акробат.
Крум Лекарски
През 1918 г. Крум завършва Софийското военно училище. Конният спорт става смисъл в живота му след срещата с Владимир Стойчев: „Аз започнах да уча ездата още през 1918 г. в Добруджа, където се озовах като офицерски кандидат в ескадрона на поручик Стойчев“, пише той в спомените си. Първото му официално участие в състезание е през 1919 г.
Авантюри
Но нека първо да разкажем за неговите политически авантюри.
Като ротмистър Крум Лекарски завършва и Генералщабната академия. Служи в София, Сливен, Шумен. Политиката го увлича и през 1932 г. се включва активно във Военния съюз, само че в радикалното ляво крило: „Към казионния военен съюз се отнесох отрицателно. Знаех, че съществува нов военен съюз, в който членуват млади офицери с републикански убеждения. Влязох във връзка с тях и по-късно приех да бъда член на този съюз. Едно ме вълнуваше – свалянето на царската власт.“
След несполучливия опит за детрониране на цар Борис III през 1935 г. той е уволнен от армията и на два пъти интерниран – през 1936 г. в Ивайловград и през 1937 г. в Девин.
В следващите години Крум Лекарски се свързва с комунисти и участва в преврата на 9 септември 1944 г. Като командир на пионерно-щурмова дружина блокира Централната софийска гара, Подуяне и Захарна фабрика. Веднага е произведен в чин генерал-майор, а след това - в генерал-лейтенант. Назначен е от новата власт за първи заместник-министър на отбраната. Участва във втория етап на войната и достига до Унгария. На 24 юни 1945 година е в българската делегация в Парада на Червения площад в Москва.
Арест
През май 1951 г. прочутият вече шампион и генерал е арестуван. Подражавайки на Сталинска Русия, в която „заключват“ министри и генерали, и в България „народната власт“ започва „лов на вещици“. Обвинен е в шпионаж в полза на Англия! Една година го разследват, измъчван е нечовешки в Дирекцията на милицията – карат го да подпише документ, че е вербуван от англичаните. Отказва категорично, което му коства още 2 години в лагера Белене.
Крум Лекарски дълги години е завеждащ катедра по конен спорт към ВИФ. Но никога не забравя преживяното в лагерите. Може би затова не престава да повтаря на сина си Андрей: Не се занимавай с политика. Аз го направих и това бе най-голямата ми грешка".
Слава
Участва в 4 Олимпийски игри – в Париж през 1924 г., Амстердам 1928-а, Хелзинки 1952-а, а в Рим през 1960 година постига най-доброто си класиране, въпреки че вече е 62-годишен.
Освен че през 1924 г. двамата с Владимир Стойчев пътуват в „конския вагон“, те си спомнят и за други перипетии. Според правилника ездачът заедно със седлото трябва да тежи поне 75 кг, а пък след здравото „постене“ по време на пътуването те олекнали с по 2 кг. Прибягват до хитринки – поради липса на още оловни плочки, които да поставят на седлата си според регламента, натъпкват в джобовете на бричовете си дребни камъчета. Фатален се оказва обаче липсата на български подковач.
Българският отбор на Олимпиадата в Амстердам през 1928 г.
Френският така им подковава конете, че още в началото на втората дисциплина - стипълчейза, конят на Крум Лекарски – Войвода, загубва едната си подкова.
На ІХ олимпийски игри в Амстердам през 1928 г. отново малшансът лишава Крум от призово класиране. В нощта преди състезанието вали силен дъжд и теренът за кроса е разкалян. Лекарски преодолява всички препятствия, докато стига до четвъртото преди края на паркура. В устремен галоп към него конят му Павел се подхлъзва в калта и загубва инерцията преди скока. С неимоверни усилия Лекарски не допуска конят да заобиколи препятствието, но при самия скок жребецът се спъва, премята се и пада върху изхвръкналия от седлото ездач: „Бях минута-две в безсъзнание. Павел се изправи и покорно чакаше да го възседна. Към мен се притекоха чуждестранни офицери, за да ми помогнат да се изправя. Извиках с малкото сили, които ми оставаха: „Не!“. Според правилника оказаната помощ на ездач, независимо от обстоятелствата, се наказваше с декласиране. Отпаднех ли аз, отпадаше и отборното класиране. Само едно ме вълнуваше - да възседна. Удължих стремето, опрях се на десния крак и оттам се издигнах на ръце на седлото. Успях!“.
Окопитва се в болницата със счупен таз. В стаята му влизат чуждестранни военни в официални униформи, които застават за почест пред леглото му.
Само година след злополуката в Амстердам Крум Лекарски се явява на най-престижния международен турнир в Аахен, Германия. Спечелва го безапелационно с коня си Павел и в обездката, и в кроса и става победител в турнира по всестранна езда.
Следват Балканските конни състезания през 1930 г., на които пак печели първото място. През 1933 г. отново печели първо място в Аахен с кон Озорон.
Дита
Младият ротмистър Крум Лекарски и Надежда сключват църковен брак. Тя е от заможно еврейско семейство, родена е като Дита Алкалай по бащина линия, а по майчина е Хорн. Гувернантка англичанка се грижи за дъщеричката на богатите търговци на платове. Завършва 7-и клас в престижното "Дойче шуле", после колежа Буфемон във Франция и педагогически институт в Лондон.
След завръщането си в България красавицата отива в школата „Орел“, за да продължи тренировките си по конна езда. Учителят, на когото попада, наскоро е уволнен от армията - той се държи строго, с 18 години е по-голям от нея, но въпреки това печели сърцето й. Желанието на двамата влюбени да се съберат среща яростната съпротива на стария Алкалай, бащата на девойката. Кандидат-зетят е нежелан в неговата фамилия.
През 1938 година в България е възможен само църковният брак. За да бъде със своя любим, Дита сменя религията и името си. Кръщават я Надежда, но за най-близките си остава Дита.
Младото семейство Лекарски
Идват годините на нацистките гонения над евреите, тогава нежеланият зет спасява фамилията на жена си от концлагер, използвайки своя авторитет и познанства с властимащи. Едва тогава тъстът се примирява с избора на дъщеря си.
Надежда Лекарска е първата жена олимпийско аташе, член на две комисии към МОК и МОА. Виртуозен симултанен преводач, който борави с три чужди езика - френски, немски и английски, над 30 години тя е една от най-влиятелните жени в Международното олимпийско движение. По препоръка на президента на МОК Ейвъри Бръндейдж заминава за две години в Мексико, за да помага в организацията на Олимпийските игри. Носител е на олимпийски орден за приноса си към олимпизма. До последните си години е неизменна част от ръководството на Националната олимпийска академия. На нейно име се връчва ежегодна награда за принос в олимпийското образование, етика и култура.
Надежда Лекарска с президента на МОК Хуан Антонио Самаранч
Синът
Един от тримата наследници в семейството е изявеният художник Андрей Лекарски. През по-голямата част от живота си той твори в Париж: „През 1933 г. в Аахен наградата трябва да бъде връчена на баща ми от втория човек в Райха - Гьоринг. Той е бесен и унижен. Не може да преглътне факта, че някакъв българин, който цяла седмица пътува в конски вагон и спи в сламата с жребеца си, бие стотиците непобедими германски офицери. Това е първият удар срещу фашизма в сърцето му." А за годините, когато баща му е в Белене, разказва: „Майка ми остана сама с три деца. Беше ужасно.
В училище непрекъснато ме питаха: Къде е баща ти, въпреки че много добре знаеха. Генерал Владимир Стойчев, който остана недокоснат от репресиите, покани майка ми, която владееше перфектно немски, английски и френски, на работа в Олимпийския комитет. Вече имаше кой да ни храни. Баща ми се върна чак след смъртта на Сталин.
Прославеният офицер и спортист Крум Лекарски почива на 2 март 1981 г. в София.
Румен Жерев
