З везден дъжд ще се сипе за Гергьовден, а през топлите августовски нощи ще станем свидетели на космическа целувка между Юпитер и Венера. Тогава ни очаква и най-зрелищният звездопад за годината - Персеидите. През есента пък ще може да наблюдаваме две суперлуни и как месецът изчезва от небето.
Най-атрактивните астрономически събития описва физикът Пенчо Маркишки в своя „Гид на любителя астроном“. Той работи в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия” на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Изданието съдържа информация за предстоящи през тази година явления и събития, както и условията за тяхното наблюдение от България.
Метеори
Метеорният поток Ета-Аквариди е активен до 28 май, но неговият максимум ще бъде точно в деня на храбростта. Тази година пикът му ще е около 06 ч. българско време. От нашите географски ширини могат да се видят около 15-30 бързи метеора. На същата дата Луната ще залезе в 03,38 ч. за София с 64% осветен диск и след това няма да затруднява наблюденията. Слънцето ще изгрее в 06,15 ч. за София, поради което наблюдения ще могат да се провеждат до около 05,00 ч. Потокът се поражда от метеорни роеве, отделящи се в пространството от Халеевата комета.
През август ни очаква най-зрелищният звездопад за годината. Максимумът на Персеидите ще бъде от около 23 ч. на 12 август до 02 ч. на 13 август. През същата нощ обаче Луната ще изгрее в 22,05 ч. с 86% осветен диск и ще пречи на наблюденията до сутринта. Персеиди е интензивен поток с около 90-100 бързи метеора на час при своя максимум. Поради това, че той е активен в удобно за наблюдение време – в още топлите летни нощи, много любопитни хора от Северното полукълбо на Земята проявяват интерес към него, пише астрофизикът.
Целувката между Юпитер и Венера също може да наблюдаваме през август. На 12 август сутринта преди зазоряване над източния хоризонт видимо близки ще бъдат Юпитер и Венера. Явлението ще се наблюдава удобно, а двете планети ще привличат погледа с високата си яркост.
„Някога старите българи наричали Юпитер и Венера съответно Янкул и Янинка – брат и сестра, като вярвали, че понякога те се срещат на небето. Точно такава тяхна среща предстои да видим през август", разказа пред БТА Пенчо Маркишки. Целувката между Венера и Юпитер ще може удобно да наблюдаваме преди изгрева на слънцето в 5,30 за София.
Есен
Луната пък ще „изчезне“ през септември. Тогава ще е едно от общо четирите затъмнения през тази година. Две от тях ще бъдат пълни лунни. Останалите две ще са частични слънчеви, които обаче няма да бъдат видими от България.
Най-интересното явление за нас ще бъде пълното лунно затъмнение на 7 септември вечерта, по-голямата част от което ще можем да проследим след изгрева на Луната. Началото на явлението ще бъде видимо от западната част на Тихия океан и Източна Азия. Цялото затъмнение ще може да се проследи от Централна и Западна Азия, Австралия, Индийския океан, Източна Африка и Антарктика. Краят на затъмнението ще се вижда от Западна Европа и Атлантика. От България ще може да наблюдаваме по-голямата част от затъмнението – след изгрева на Луната в 19,47 ч. за София. По време на явлението Луната ще бъде в североизточната част на съзвездието Водолей – до границата му с Риби, а Слънцето – в южната част на Лъв.
Две суперлуни ще наблюдаваме в края на годината - първата ще е в нощта на 5 срещу 6 ноември, а втората - на 4 срещу 5 декември. Супер Луна имаме при близки във времето пълнолуние (или новолуние) и перигей, т.е., когато Луната се приближава най-много до Земята, обикаляйки я по своята елиптична орбита. При суперлуни Луната е с яркост близо 16% по-висока от средната, но тъй като няма с какво да сравним тази повишена яркост, не можем да оценим разликата визуално, обяснява специалистът.
Със силата на атомна бомба: Астероид с 2% шанс да блъсне Земята
Учените следят изкъсо астероид, който има малък риск да се сблъска със Земята. Европейската космическа агенция заяви, че има почти 99% вероятност той да премине безопасно покрай Земята на 22 декември 2032 г., но евентуален удар „все още не може да бъде напълно изключен“.
Вероятността небесното тяло, наречено 2024 YR4, да се сблъска със Земята на 22 декември 2032 г., понастоящем се оценява на 1,3%, пише Би Би Си. „Няма нужда от тревога. Работата с подобни събития в исторически план показват, че те обикновено изчезват, когато изчисленията се прецизират“, каза д-р Робърт Маси от Кралското астрономическо дружество. YR4 е открит в края на миналата година. Астрономите изчислиха, че диаметърът му е между 40 и 90 м. Това би имало силата на ядрена бомба, ако удари Земята, и би причинило сериозни щети, ако ударът е в населен район. Много по-вероятно е YR4 да падне в океана, отбелязват учените.
Космическите очи на България с нов телескоп
Нов телескоп за нощно наблюдение ще бъде доставен на обсерваторията в Рожен. Там ще бъде изграден и нов радиотелескоп, който е първи по рода си в страната и ще даде не само по-големи и по-добри възможности за нови съвместни международни проекти, отбеляза пред БТА директорът на Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ доц. д-р Никола Петров. Преди дни обсерваторията отпразнува 44 години от своето създаване.
„За годините на съществуване най-ценното, което е постигнато, е, че България успя да изгради колектив, специалисти в областта на астрономията. Да изгради своето име наравно с колегите си по света и най-вече - успяхме да се съхраним“, допълни Петров.
Милена Димитрова
