- Г-н Ганев, има ли шанс за съставяне на нов кабинет в този парламент след консултациите на политическите партии при президента Радев?
- Ако има някакъв шанс за съставяне на кабинет, то той е само в първия мандат. Но подчертавам, че този шанс е много малък. Всъщност посланията, които чуваме през последните няколко дни, са следните. От ИТН заявиха, че биха разговаряли за съставяне на правителство само ако Кирил Петков не е издигнат за премиер. От „Продължаваме промяната“ пък заявиха, че Кирил Петков ще е номинацията за министър-председател и че няма да комуникират със Слави Трифонов. Тогава това означава, че ПП ще вземат мандата от президента и ще се опитат да го реализират в Народното събрание, като тази конфигурация ще опита да действа по същия начин, както при вота на недоверие. А именно да отцепи част от депутатите на ИТН и да продължи да управлява така. Аз смятам, че вероятността подобен сценарий да е успешен е малка, но дори да приемем хипотезата, че това се случи, такава конфигурация няма да реши политическата криза у нас. Избори ще има, само че те ще са малко изнесени във времето. Няма никакъв шанс за правителство, което се крепи на такова парламентарно мнозинство, което описах. Това ще е агония, която ще продължава няколко месеца и така или иначе ще завърши с предсрочни избори. В България не може да се управлява със 121 мандата, това е мит. Видяхме го много ясно при кабинета на Орешарски, където дори бяха 120.
- Как тълкувате обаче отказа на ПП и БСП да не отидат на консултациите при президента, въпреки че изтъкнаха като аргумент заседанието на бюджетната комисия?
- Това няма как да бъде аргумент по простата причина, че не цялата партия е на бюджетна комисия. Можеше да има представител на консултациите. Това е ясен сигнал, че отношенията между ПП и президента и БСП и президента са в много ниска точка и са в разрив помежду си.
- Защо се стигна дотук?
- Това не е отсега. Отношенията между ръководството на „Позитано“ и Радев се влошиха още през 2021 година. Кулминацията беше между двата тура на президентските избори, когато Корнелия Нинова почти оттегли подкрепата на БСП от държавния глава или поне направи такъв намек. След това конфликтът се задълбочи. А колкото до разрива между президента и ПП, той започна още със сформирането на кабинета, когато Кирил Петков и Асен Василев започнаха да изчегъртват кадрите от служебното правителство. Това създаде напрежение между тях и президента. Последваха различни мнения относно въоръжението за Украйна, а ескалацията беше, когато Асен Василев нарече позицията на президента позорна. Така че става дума за спирала от конфликти, а в момента просто виждаме резултатите от нея. И докато това е ръководството на „Позитано“, не виждам никакви възможности за подобряване на отношенията с Радев. Нито пък от страна на ПП.
- Логичен завършек на всичко това ли беше и внесеният вот на недоверие срещу кабинета, който за първи път в историята ни се оказа успешен?
- Това беше логичен завършек на епизода, свързан с оттеглянето на Слави Трифонов от коалицията. От момента, в който Трифонов изрази ясна позиция, че излиза от правителството по определени причини, Кирил Петков и този кабинет бяха само формално на власт. И те продължават да са формално на власт, защото когато в една парламентарна република изгубиш мнозинство в парламента, ти реално падаш от власт. Така че от тук насетне имаше няколко варианта. Първият беше да се подаде оставка от министър-председателя, който предпочете да се бори за някакво мнозинство в парламента. Вторият и третият бяха съответно вот на доверие или вот на недоверие. И тъй като Кирил Петков беше решил да предприеме инициатива за разцепване на „Има такъв народ“, съответно единственият инструмент в тази ситуация беше вот на недоверие. Така че този ход ми се струва логичен. Някои питат защо ГЕРБ са го инициирали. Всъщност те нямаха интерес от предсрочни избори толкова скоро, но ако не бяха предприели тази стъпка, нямаше да могат да обяснят на симпатизантите си защо не свалят кабинета, при условие че няма мнозинство. Все пак ПП са основен техен политически опонент.
- Доколко обаче ПП ще изгубят и вече губят от влошените отношения с президента Радев?
- „Продължаваме промяната“ беше една сложна електорална коалиция, когато се яви на изборите миналата година. От една страна, успяваше да отговори на очакванията на групата на либералната градска общност, успявайки да отнеме половината от електората на „Демократична България“ и в същия момент да говори успешно и на масовия българин. Това породи един синтез, който по принцип се постига много трудно и им осигури този сериозен резултат, който ги направи първа политическа сила. Въпросът е обаче, че донякъде припознаването на ПП от масовия българин като негов легитимен политически представител дойде от президента Радев. Защото е факт, че немалко хора припознаха ПП като проект и на Румен Радев. А днес категорично не може да се говори, че това е така. В този смисъл няма как ПП да не загубят от разрива на отношенията си с него. Сега могат да спечелят нова подкрепа и ясно се вижда, че Петков и Василев все повече навлизат в полето на т.нар. либерална градска общност. Но според мен както успяха да мобилизират тази общност зад себе си, така и губят масовия българин, чийто дневен ред е различен. Това са два различни свята. Тук обаче има един риск за партньора на ПП - „Демократична България“, и той е, че навлизането на Петков и Василев в полето на тази либерална градска общност е лоша новина за Христо Иванов и Атанас Атанасов. Грубо казано, те виждат как техните партньори започват да ги „изяждат“. Но тук ми е необходимо електорално проучване, за да видя докъде е щетата за „Демократична България“.
- Допускате ли, че може да се явят заедно на изборите?
- Да, допускам. От една страна, ПП в такава ситуация имат интерес от това от гледна точка на факта, че Кирил Петков и Асен Василев ще лидират нещо по-голямо от „Продължаваме промяната“, а за Христо Иванов и Атанас Атанасов пък може да е спасение, тъй като не е изключено и да не влязат в следващия парламент. Но голямото предизвикателство ще е как ще се подредят листите. Това ще е много трудно и може да създаде напрежение помежду им. Но така или иначе влизането им в коалиция не означава кой знае колко по-висок резултат, ако се явят отделно. В политиката 2+2 невинаги прави 4. Въпросът е как ще бъде разказана тази коалиция. Дали ще има някакъв добър разказ около нея.
- Между другото по време на консултациите президентът благодари на „Демократична България“, че само те са отстоявали последователно съдебната реформа, защото темата е изпаднала от дневния ред на кабинета. Какъв знак е това?
- Такава дълбока съдебна реформа, за която настояваше Христо Иванов, е свързана с конституционна промяна. За нея пък е нужно квалифицирано мнозинство в НС от 2/3. И нека вметна, че всъщност имаше такава парламентарна комисия, но тя не проведе нито едно заседание. Това Народно събрание беше разделено силно на два лагера - на управляващите срещу този на старото статукво. Целта беше обединение, което да свали ГЕРБ от власт. В такава ситуация разделителната линия между управляващи и опозиция беше много силна червена линия. Общо взето, има два подхода към съдебната реформа. Първият е да заявиш „за нас съдебната реформа е преди всичко, тя е много важна и трябва да установим диалог с опозицията, защото са нужни 2/3 мнозинство“. Вторият е да чертаеш червена линия, да се противопоставяш с каквото можеш на ГЕРБ и ДПС и съответно да забравиш за съдебна реформа. Управляващите предпочетоха втория вариант.
- И какво предстои оттук насетне, какви са сценариите?
- Общо взето, ни очакват избори през есента, след които единственото сигурно от днешна гледна точка е, че коалицията, ако има такава, ще бъде трудна. Няма как една партия да има мнозинство, така че ще е от няколко формации, ще е пъстра, с вътрешни противоречия и вероятно основата, на която ще стъпи, ще е някакъв проевроатлантически дневен ред.
- Кои ще са изненадите? Очаква ли се наистина голям тласък на „Възраждане“ и на „Български възход“ на Стефан Янев?
- „Български възход“ тръгна с добри позиции. През май имаше малко над 7% електорална подкрепа сред гласуващите. Но от този момент нататък, след като Стефан Янев обяви, че създава партия, не видяхме силна политическа енергия там, нито позиции по дадена тема. В тази политическа криза не чухме мнението му по нито един политически въпрос. Освен това немалка част от неговите симпатизанти гласуват за него, защото смятат, че това е проект на Радев. Но тъй като това не е проект на президента и вече има достатъчно аргументи в тази посока, постепенно повече хора ще разбират за това и това може да доведе до ерозия в подкрепата. Ако не видим промяна в следващите няколко месеца, формацията по-скоро ще отбележи негативна тенденция. Колкото до Костадин Костадинов, в последните няколко месеца виждахме постепенен ръст на формацията, стигащ до 10%. Оттук насетне може би стои на дневен ред въпросът дали Костадинов ще успее да запази своята яркост в тази политическа криза и дали ще поддържа нови теми, за да е актуален. Аз смятам, че дневният ред, в който е тръгнал Костадин Костадинов, му дава определен потенциал, но той все пак е ограничен. България има проевропейско мнозинство сред обществените нагласи. Българинът по принцип не дава властта на радикали. Заради това смятам, че при него има някакви ограничения.
- Все пак допускате ли хипотезата, че и след предсрочните избори може да не се произведе правителство?
- Има такава вероятност, това не бива да се изключва. А и 2021 година ни показа, че всичко е възможно. Но това би било безотговорно поведение от страна на основните партии. Да хвърлиш страната в спирала от избори по време на социално-икономическа криза и война на няколкостотин километра от границата, не мисля, че е отговорно поведение.
Кой е той:
- Димитър Ганев е политолог, политически коментатор, доктор по политология
- Завършил е политология в СУ „Св. Климент Охридски“
- През 2011-2012 г. координира проект на Оксфордския университет за изследване на медийната среда в България и страни от бившия Източен блок
- Съосновател на изследователски център „Тренд“
- Автор на книгата „Пътят към конституцията“
Яна Йорданова
