И сторията на първото бебе бежанец у нас трогна хиляди българи. Малкият Михайло дойде на бял свят навръх националния ни празник. 30 минути след полунощ на трети март в бургаската болница „Дева Мария“ се роди първото бебе украинче. В морския град приеха това като знак. Тази драматична история с щастлив край е достойна за филмова лента. Но зад романтичната развръзка е скрита тежката съдба на едно от хилядите украински семейства, принудени да бягат от ужаса на войната.
Животът на 39-годишната Олена внезапно се променя на 24 февруари, когато първите взривове проехтяват в Украйна. Дотогава семейството и двете им по-големи деца живеят в столицата Киев, а Олена очаква третата си рожба. Тя е бременна в деветия месец, а терминът й е в края на март. Но войната обърква всички планове на семейството. За да запази живота в утробата си и този на двете си деца, жената решава да бяга далеч зад огневата линия. Събира няколко куфара и тръгва с колата. С нея са 16-годишната й дъщеря Нина и 13-годишният й син Коля. Съпругът й Андрей обаче остава в Украйна. До началото на войната той работи в Киев като еколог, но сега е мобилизиран и пази с автомат застрашените екологични обекти, разказва Олена.
Бременната жена шофира цели три дни, през които прекосява шест граници и изминава 1300 км, за да намери подслон в България. Тя пристига с децата си в Приморско и отсяда при своя приятелка. „Терминът ми беше след две седмици, но бебето тръгна да се ражда. Вероятно от тежкия преход и от стреса, който преживях“, разказва Олена. Въпреки преждевременното раждане момченцето е добре и с перфектни мерки – висок е 48 см и тежи 2600 гр. „Съпругът ми успя да зърне малкия Миша чрез видеочат и се разплака от радост. Щастлив е, че ние сме добре и сме на сигурно и безопасно място. Той много ни липсва. Надяваме се този ужас да спре час по-скоро и отново да се съберем заедно цялото семейство“, казва украинката.
Олена дори и не предполага, че в живота й предстои нов обрат и че един човек, когото не познава, ще промени бъдещето й в България. В деня на изписването на малкия Михайло в болницата пристига бесарабският българин Иван Кирилов. Трогнат от тежката съдба на семейството, той решава да подари жилището си в Приморско. Съобщил решението си лично на майката на 6 март. Случайно или не, но денят на изписването и дарението съвпаднал с 40-ият рожден ден на Олена. Така апартаментът се превръща и в подарък за нея. Жената посрещнала юбилея си в бургаската болница със сълзи както от тъга, така и от щастие. „Не знам как мога да изразя моята голяма благодарност към Иван и към България. В живота ми се случиха изведнъж много неща – и тъжни, и хубави. Благодаря на всички добри хора в България, които ми подадоха ръка. Сега разбирам, че са подарили за бебето и красиви бебешки дрехи и кошара – всичко, от което се нуждае едно новородено“, каза украинката.
6 март се оказва специална дата и за друга бременна жена, избягала от войната. 19-годишната Оля Ребчук е студентка от Одеса. В края на февруари тя успяла да напусне Украйна заедно с родителите на съпруга си. След няколкодневно пътуване те намират подслон в Силистра, а в местната болница Оля дава живот на първото си дете. Ерик се ражда в неделя вечерта с тегло 3,3 кг и дължина 52 см. Майката и бебето са в добро общо състояние и се очаква да бъдат изписани след няколко дни. Бащата на Ерик – Павел, е останал в Молдова. Родителите му Василиса и Александър Прихотка обаче са неотлъчно до Оля и детето. Младата жена е преносила и затова, след като направили необходимите изследвания, лекарите решили да извършат цезарово сечение. Така третото украинско бебе проплака в България. За него вече се набират дарения в социалните мрежи. Семейството има и осигурено жилище. Между Михайло и Ерик на бял свят се появява и първото момиченце украинче. Малката Ана е родена на 4 март във Варна. 36-годишната майка Шурена и нейното семейство напускат Одеса още в първия ден на войната. Те пътуват повече от две денонощия. След това Шурена получава контракции и я приемат в Майчин дом – Варна. Там тя дава живот на своето първородно дете. Дъщеря й се ражда с цезарово сечение и перфектни мерки.
Майките искат да се приберат с децата си у дома
И трите майки мечтаят да се приберат у дома и войната да свърши. Най-специалният момент в живота им се случва далеч от техните партньори и бащите на децата им. За трите жени пътуването е било уморително и страшно. Те обаче са благодарни, че рожбите им са живи, здрави и в безопасност. „Всички градове около Киев са под обстрел и обсада. Тревожа се за съпруга си, тъжно ми е, че не е при нас в такъв момент. Той сега е на война и се сражава за нашата родина. Надявам се от цялото си сърце, че Украйна ще победи и ще свърши войната. Вярвам, че украинската армия ще се бори за нашите земи и ще победи руската. Като свърши всичко, ще се върнем. На мен ми провървя, че големите ми деца и Миша не видяха ужаса на войната, която в момента се случва. Единственото ми желание е това никога повече да не се повтори. Миша никога да не разбере, какво е това война! Ето това е моята голяма мечта“, сподели 40-годишната Олена. Дъщеря й Нина е неотлъчно до майка си и бебето. 16-годишното момиче вече е осъзнало, че му се налага да порасне по-бързо. „Историята на нашето семейство изглежда отстрани красиво и романтично, но в същото време тя е много тъжна за нас. Защото ние бяхме принудени да напуснем своя дом и родина. Мечтая малкият Михайло да се върне у дома – в спокоен дом, и да види баща си, който остана в Украйна“, казва Нина.
Елена Анастасова
