М ежду първо и второ четене ще се търси възможност да бъдат заделени повече средства за наука в бюджета за 2022-а. Това стана ясно при представянето му пред парламентарната образователна комисия.
Между първо и второ четене ще се търси възможност да бъдат заделени повече средства за наука в бюджета за 2022-а. Това стана ясно при представянето му пред парламентарната образователна комисия.
По време на дискусията част от депутатите изразиха мнението си, че средствата за наука не са достатъчни. Разочарованието си от бюджета изрази депутатът от ИТН проф. Андрей Чорбанов като посочи, че той не е достатъчен за поетите в коалиционното споразумение ангажименти. Той подчерта, че науката генерира експертите, които са необходими за развитието на държавата и нейната икономика. „Ще подкрепим проекта на първо четене, но възразяваме да е в тази форма. Трябва да се увеличат средствата за наука – за фондовете за наука, БАН и докторанти. Стипендиите не са достатъчни да ги задържат. Уважавам учителската професия, но не е естествено един учител да получава по-голяма сумата отколкото един професор в БАН.”, заяви проф. Чорбанов. Росен Костурков от Продължаваме промяна също заяви, че ще подкрепят бюджет, въпреки че има минуси, които са основно в посока наука. Депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш просветен министър Красимир Вълчев посочи, че за последните 4 години ръстът в субсидията на БАН е била в размер на 69%, докато за 2022-а е една 2%. По думите му се очаква инфлация от 10% или така Академията вече е на минус 8% от бюджета си.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски също изрази притеснението си, че думата „наука” не е сред приоритетите. „Обидени и шокирани сме от бюджета. Направихме всичко възможно, за да покажем, че сме не по-малко полезни от колегите във висшите учебни заведения. Готови сме да поемем допълнителни ангажименти, за да помогнем на обществото, ако ни подкрепите, за да ни третират по един и същи начин. Поправете тази несправедливост, обидно е за колегите от Академията да се отнасяте така с тях”, призова депутатите председателят на БАН. По-рано пред "Монитор" той заяви, че от 12 години има една несправедливост, която не е поправена - разделянето на учените на БАН с учените от висшите държави училища, затова се надява депутатите да я поправят.
Акад. Денков посочи, че се води диалог с министъра на финансите и председателя на БАН за увеличение на средствата за наука. То обаче трябва да върви с поети ангажименти. Например, допълнителните средства да са насочени към по-младите. „Във всеки един етап от преговорите съм защитавал тезата, че тези средства трябва да се осигурят и където има изисквания за промяната на БАН, те трябва да бъдат успоредни”, категоричен е министърът. Той допълни, че разчетените стойности са правени при инфлация 5,6%.
Шефката на образователната комисията Ирена Анастасова подчерта, че сегашният бюджет не се прави в достатъчно добра обстановка и изразява философията на възможностите в момента. „Всички искаме нещата да са по-добри относно финансирането във висшето образование и науката и ще положим усилия между първо и второ четене”, каза тя.
Председателят на Съвета на ректорите проф. Анастас Герджиков също призова за увеличение на субсидията за издръжка, средства за докторантските стипендии, средствата за наука и компенсации за повишаването на поне електроенергията. Министърът бе категоричен, че първо трябва да бъдат предприети промени от страна на университетите. Доц. Лиляна Вълчева посочи, че настояват за ръст от 43,4 млн. лв. за има ръст на издръжката за обучение, за да може стартова заплата за асистент за бъде 1495 лв. при 1300 лв. в момента. „Аз съм готов са работя със Съвета на ректорите, за да можем не само да адресираме проблемите, но и да конкретизираме мерките, чрез които ще ги преодолени – механизма за акредитация, атестацията на преподавателите и плагиатството. Има проблеми в закона за висшето образование и в закона за академичния състав, които трябва да бъдат представени пред Министерски съвет и комисията на образованието. Ако направим качествена крачка за тази система, може би ще успеем да убедим министъра на финансите, че следващата година трябва финансираме повече в тази сфера”, заяви акад. Денков. Министърът посочи, че системата на висшето образование не толкова добре финансирана. По думите му през от 2016- до 2021 (за 5 години) – броят на студентите е намалял с 19%, а в същото време средствата са университетите за увеличени с 60% (от 383, 3 на 619, 1 млн. лв). „При намаляване на 20% се увеличават средствата с 60%. Това надхвърля инфлацията. Фактът, че е намалял броят на студентите показва, че системата трябва да се оптимизира”, заяви акад. Денков. Той подчерта пред депутатите, че преструктурирането има своя форма, но тя не е лансираната пред медиите за закриване на университети и обединяването на мегаструктури.
За недостиг на субсидията за издръжка сигнализира и председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България Диян Стаматов. Той посочи, че от допълнителните 40 млн. лв. се падат средно по 9 000 на образователна институция. Затова и по думите му някои училища няма да могат да платят сметките си и може да се наложи да затворят. Министърът призова, ако в някое училища или детска градина няма възможност да се платят сметките, да се обърнат към общините и МОН. „Няма да позволим нито едно училище или детска градина да угасне. Това би било провал на държавата”, категоричен е акад. Денков. До момента само 3 държавни училища са получили допълнителна помощ.
Депутатите приеха предложения бюджет за 2022- а с 10 гласа „за” и 6 „против”.
Монитор
