С тудентите на университетите, които биха били засегнати от окрупняването на вузовете, са в готовност за стачни действия. Причината е, че младежите са против механичното сливане на висши учебни заведения и са притеснени от липсата на яснота как ще продължи обучението им. Те са изпратили своите въпроси до просветното министерство и ако не получат отговор на тях до 2 седмици, ще започнат да обсъждат дата за протеста, обясни пред „Монитор“ председателят на Студентския съвет на Висшето училище по телекомуникации и пощи Владислав Филев.
„С няколко от ръководствата на студентските съвети водим разговори така, че всички сме готови на стачни действия. Някои университети са по-силно изразени, някои искат да продължи комуникацията, преди да ги предприемат, но
масовото мнение е, че ще се обединим в протест, ако се стигне до задължително механично обединяване
на университетите без оглед реалните нужди на образованието и системата, без да може да се гарантира качеството“, заяви той.
При представянето на идеята за обединяването на университетите преди 2 седмици образователният министър акад. Николай Денков даде за пример две възможни обединения, в които да влязат общо 9 от сегашните държавни вузове. Идеята е Химико-технологичният и металургичен университет, Минно-геоложкият университет, Лесотехническият университет, Висшето училище по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно училище да създадат Софийски университет по технологии. Националната академия за театрално и филмово изкуство, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство пък биха могли да образуват Национална академия по изкуствата.
Между представители на студентските общности на засегнати университети и министъра на образованието и науката е проведена среща, на която
младежите да научат подробности за идеята и отговор какво ще се случва
с тяхното образование и дипломи.
„Зададохме въпросите, но не получихме отговорите, които се изискват, за да си създадем представа. Получихме единствено уверението да не се притесняваме тези, които сме в заверено положение, и да се даде кредит на доверие на МОН и министъра за това, което ще стане, защото целият проект се разработва все още. Това не е достатъчно. На по-голяма част на опасенията ни не е отговорено и затова продължаваме да търсим обратна връзка“, категоричен е Филев. Той обясни, че студентите са притеснени дали ще се запази техният учебен план, ще продължат ли да бъдат обучавани от сегашните си преподавали, на кой университет ще се водят студенти, когато завършат, дипломите им ще имат ли реална тежест пред работодатели в България и чужбина.
„Фактът, че студентите от повечето държавни университети са готови да продължат да изразяват своя протест, недоволство и да търсят отговор, значи не им е било отговорено пълноценно“, каза още председателят на студентски съвет ВУТП.
По думите му един малък университет като Висшето училище по телекомуникации и пощи е доста гъвкав и 90% от студентите в него намират реализация по специалността си още във втори курс. В същото време не е ясно как ще му повлияе окрупняване с други вузове с толкова различни профили.
„Преподавателите ни са специализирани да преподават дисциплините, свързани с пощи и телекомуникации. При едно бъдещо обединяване кои ще са преподаватели, какви дисциплини ще преподават на студенти и дали ще са актуални. Всички млади хора учат с идеята образованието да им даде висок шанс за намиране на висок шанс за намиране на пазара на труда“, допълни Филев.
Студентите от ВУТП изразиха своите притеснения от сливането на университетите в позиция до президента Румен Радев, председателя на Народното събрание Никола Минчев, министър-председателя Кирил Петков, председателя на парламентарната комисия по образование и наука Ирена Анастасова и членовете на комисията, всички парламентарни групи, омбудсмана Диана Ковачева, еврокомисаря Мария Габриел, министъра на образованието акад. Николай Денков, председателя на Националното представителство на студентските съвети Даниел Парушев, председателя на Съвета на ректорите проф. Анастас Герджиков и медиите.
Монитор