В историята на българското освободително движение наред с имената на националните герои като Левски, Ботев и Раковски, които всеки българин знае още от училищния чин, има и стотици други, които, уви, днес са известни само на историците и са потънали в забвение за широката общественост. Една от задачите на съвременната българска история е да издирва и да прави известни имената на тези не по-малко достойни герои, борили се също за свободата, макар и не с оръжие в ръка, а на тихия фронт. Защото те са не по-малко заслужили да останат в народната памет. За едно от тези имена ще разкажем днес на читателите на вестник „Телеграф“.
Търговец
Спиро Константинов е роден през 1826 г. в Арбанаси в заможно семейство. Завършва местното гръцко училище, а след това богатият му вуйчо хаджи Панайот хаджи Атанасиу го изпраща да усвоява търговския занаят в Букурещ. Вместо да се учи как се правят пари обаче, младият едва 22-годишен младеж се сближава с българските революционери и взема участие в Кримската война като доброволец. След края на войната той отново се връща в Букурещ и се хваща да прави търговия. Очевидно ще е имал добри умения, тъй като само няколко години по-късно той вече е част от българския търговски елит във Влашко. Ориентира се главно към търговия със зърно, която в онези години се радва на добри печалби. Според някои историци Спиро можел успешно да мери богатството си с това на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Той се записва в Добродетелната дружина, където са и братята, но скоро му става ясно, че не споделя идеите на дружината. За разлика от останалите богати българи, които смятат, че освобождението трябва да стане по мирен и еволюционен път с постепенното извоюване на различни отстъпки от султана, Спиро Арбанасчето споделя идеите на хъшовете за въстание и всеобща революция.
Спонсор
Още през 60-те години на XIX век той финансира легиите на Георги Раковски, а след тяхното разпускане, подпомага с пари пристигналите от Белград в Букурещ бивши легионери. През 1867 г. изцяло със свои средства Спиро купува от остров Крит 4000 оки барут и нелегално успява да го транспортира до Влашко. А малко по-късно снабдява с модерно огнестрелно и хладно оръжие четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. По време на превозването на четата едната от лодките потъва в Дунава и той плаща в злато на превозвача за загубите. Заради това е арестуван от румънските власти и е хвърлен в затвора, където прекарва 3 месеца. А след като е освободен, вместо да се захване кротко отново с търговия, дава голяма част от състоянието си за рушвети, за да спаси от османските затвори заловените български четници. Спиро е един от доверените хора и на Дякон Левски. В периода 1869-1871 г. по нареждане на Апостола той успява да прекара през Дунава и да прехвърли 20 сандъка с револвери за Ловешкия революционен комитет. През 1871 г. той е заловен от османските власти край Свищов с 5 сандъка с револвери. Хвърлен е в затвора, но успява да избяга.
Съдба
Съдбата понякога е твърде немилостива. След смъртта на Левски търговията на Спиро започва да търпи загуби и за един кратък период от време той фалира. Когато през 1887 г. се връща във вече освободеното отечество, той е гол като пушка. За разлика от други обаче той не моли новата българска държава за помощ, а живее тихо и повече от скромно, в нищета. Чак след 2 години, научил за негово състояние, премиерът Стефан Стамболов успява да му издейства от Народното събрание една скромна по размер поборническа пенсия. „Неговото самопожертвование силно ме удивлява“, заявява от трибуната на парламента Стамболов.
Немилостивите удари на съдбата обаче не спират. След като Стамболов пада от власт, пенсията на Спиро Константинов е отнета. Налага се да пише молби да му бъде възстановена, за да не умре от глад на стари години. И още една случка, която предизвиква дълбок потрес. През 1896 г. вече 70-годишният поборник се среща с новия български княз Фердинанд, на когото разказва историята на своя живот. Развълнуван, Кобургът му казва: „Искай каквото и да е, ще го изпълня“. „Ваше Величество, ако може, бих искал само един медал за заслуга. Барем да се погордея и аз с него на стари години“, споделя желанието си Спиро. Княз Фердинанд изпълнява желанието му и окичва гърдите му с Възпоменателен медал по повод 25 години от Априлското въстание.
Благодетел
Освен за революционна дейност Спиро Константинов дава една голяма част от средствата си и за културното издигане и развитие на българския народ. Бил е много близък приятел с Любен Каравелов, когото е подпомагал финансово за издаване на печатните му произведения. Заради това той дори е избран от Каравелов за член на първия състав на БРЦК в Букурещ. Освен това той е сред основателите и основен дарител на читалището на Раковски в Букурещ, както и на читалището „Братска любов“, което се превръща в център за развитие на революционна дейност. Спиро Константинов е сред учредителите и на Книжовното дружество през 1869 г., от което по-късно след Освобождението се създава Българската академия на науките. Не на последно място той е щедър дарител и на българската църква и българското училище в Букурещ.
Макар и в бедност и нищета, Спиро Константинов доживява до дълбока старост. Той напуска този свят през 1911 г. на 85-годишна възраст. Погребан е в родното си село Арбанаси. Днес там има улица, носеща неговото име, което е издълбано наред с тези и на други местни поборници върху малък паметник, намиращ се в парка на селото. Малко известно е, че Спиро Константинов е вуйчо на революционера и главния апостол на Втори Сливенски революционен окръг Иларион Драгостинов, който също е роден в Арбанаси.
Револвери
През 2023 г., повече от 100 години след смъртта му, историкът д-р Красимира Лангхайнрих пише книгата „Поборникът Спиро Константинов и револверните саби на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа“. В книгата си тя разказва, че търговецът Спиро се среща с двамата войводи на 20 март 1867 г. в манастира Ставрополис в Букурещ и след разговора с тях заявява, че оръжието за четата им ще е от него. Самият Спиро след Освобождението разказвал, че Хаджи Димитър го завел в оръжейния магазин, откъдето били купени двете револверни саби за войводата. А след покупката хаджията с вълнение в гласа и насълзени очи казал на благодетеля: „Бай Спиро, тази сабя е благословена от милостива Бога!“. Днес револверните саби на двамата войводи се пазят в историческите музеи в Русе и Сливен.
Иван Първанов
