С редновековната Болярска къща в Мелник е емблема на най-малкия ни град. Сградата обаче се нуждае от почистване, укрепване, консервиране и социализация.
Местните хора са категорични, че оцелялата част от постройката трябва да се спаси от разруха. Болярската къща тъне в треви и храсти, покривът се е срутил в началото на 20-и век при земетресение. Тогава се е съборила и върховата част на прочутата кула, която е била неизменна част от тази уникална сграда.
Проекти
„През годините сме правили няколко проекта като партньори с община Сандански. Проблемът е, че нищо не може да се направи без съгласието на държавата в лицето на Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство. Не става въпрос за кой знае каква инвестиция.
Преди 6 години имахме проект, партньор щеше да ни бъде северномакедонския град Струмица, предвидените пари за ремонта бяха около 250 000 евро“, каза вчера за „Телеграф” директорът на Археологическия музей в Сандански - Антон Ковачев.
Имало идея пространството между зидовете да се превърне в лапидариум - да се подредят там каменни археологически останки. Целта била да се увеличи туристическият потенциал в региона чрез сътрудничество за по-добро опазване и устойчиво използване на природното и културното наследство.
Запазена е сградата изцяло до началото на ХХ век, а до наши дни тя е достигнала с външни стени с оригинален първоначален градеж, който е висок на места почти до покрив.
История
Тази къща е известна в науката и като Византийска, а напоследък и като Господарския дом на Мелник. Сред местните жители през Възраждането била популярна като Господарската, Голямата, Черната къща, Къщата на Бамбура, Къщата с часовника или просто Часовниковата кула. Разположена е на най-видното място в центъра на някогашния и днешния град, върху възвишение, известно като Чатала, с поглед към главния вход на града и към Мелнишката крепост на платото Св. Никола от юг.
Къщата е градена от ломени камъни, като спойката е бял хоросан. Използвани са за строежа надлъжни и напречни греди, има следи от забележителна тухлена декорация – меандри, рибена кост, геометрични фигури от тухли и камък и пояси от тухли с широки хоризонтални фуги.
Построена е през първата половина на 13-и век, когато Мелник е столица на деспот Алексий Слав. Според археолози, изследвали Болярската къща, тя е опожарена в средата на 13-и век, но след това отново е възстановена.
Затова местните хора негодуват от бездействието на държавата. Според тях не се обръща внимание на този исторически паметник, защото от него не може да се печелят пари от вход. Простата причина за това е, че постройката се вижда отвсякъде и отдалеч, така че не се налага туристите да плащат, за да я видят. А никой не иска да дава пари за поддръжка, без да си докарва печалба, смятат мелничани.
Болярската къща е паметник на културата, смята се за най-забележителния паметник на средновековната жилищна архитектура от XIII век в България. И е време да се вземат мерки и да се осигури финансиране за нейната консервация и социализация. За да се върне блясъкът й, а не да изчезне в руини.
Владимир Симеонов
