В арна отбеляза с военен ритуал и поднасянето на венци и цветя 104 години от първата българска морска победа. Тържеството се проведе пред Военноморския музей до кораба-музей „Дръзки” и пред паметника на капитан І ранг Димитър Добрев – командир на отряда торпедоносци, извършили атаката срещу крайцера „Хамидие”. „Не е случаен факта, че днес първата многоцелева фрегати в състава на ВМС, която купихме от Кралство Белгия, носи същото име „Дръзки“. Тя участва в множество операции под егидата на НАТО и ООН, като е доказателство за приемствеността в българските военноморски сили. Те са били, са и ще бъдат защитници на Република България“, заяви комодор Никола Каранов, зам.-командир на ВМС. „Варна може да се гордее със славната история на военноморския си флот“, заяви и д-р Марияна Кръстева, директор на Военноморския музей.
На 8 ноември (21 ноември по нов стил) 1912 г. в битката при Варна, позната и като „Атаката на Дръзки“ е сражението от Балканската война между бойни кораби на България и Османската империя. На тази дата и в тази битка българският военен флот извоюва първата си голяма победа, отбранявайки Варна и района от нападенията на турския флот, воден от неговия флагман, най-големия и модерен по онова време брониран крайцер „Хамидие”. Торпедоносецът „Дръзки” под командването на мичман I ранг Георги Купов успява да го порази с торпедо, което отваря такава рана в неговия корпус, че го изважда за дълго време от строя и се налага да бъде буксиран до Истанбул. За тази победа най-точни са думите на командира на извадения от строя флагман на турския флот, Хюсеин Рауф бей, който казва: „Ако разгледаме безпристрастно случката с „Хамидие” и кажем самата истина, трябва да признаем, че тази голяма и успешна атака на българския флот, който няма никакво минало, е едно славно начало, с което той може да се гордее”.
Историята припомня фактите, предшествали морската битка, като се посочва, че след тежките загуби на Османската империя при Одрин и значителните материални загуби, турците изпитвали голяма нужда от запаси от оръжия, муниции и храна. Единствения начин това да стане, е по море. Помощите, изпращани от Германия и Австро-Унгария, са транспортирани до румънското пристанище в Констанца и оттам са натоварени на кораб за Цариград. По същото време българските брегове (Варна, Каварна, Бургас, Емине) са бомбардирани неколкократно от турската флота. На 29 октомври капитанът на турския крайцер „Хамидие“ настоява Варна и Балчик да се предадат, защото в противен случай ще ги срине със земята. За щастие това не станало. Поради малката далекобойност на бреговата артилерия и несъвършената техника в мобилизационния план, било заложено дозорната служба във Варненския залив и по крайбрежието, от Шабла до Емине, да се води от отряд от шест торпедоносци. На 7 ноември в Главният щаб на флота във Варна се получава доклад, че два товарни кораба отпътуват от Констанца за турската столица. Бреговата охрана потвърждава движението на турски военни кораби край нос Калиакра и веднага е издадена заповед торпедоносците да излязат и заловят или потопят вражеските кораби. В 22,30 часа отрядът от флагмана „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“, под общото командване на капитан II ранг Димитър Добрев, потеглят срещу конвоя. Половин час след полунощ е забелязан голям кораб на 32 мили от Варна, който по мнение на военните ни моряци е крайцерът „Хамидие“. В 00,40 часа от флагманът „Летящи“ дават сигнал за атака и пет минути по-късно изстрелват торпедата си от дистанция 500-600 метра. От този момент нататък турците отвръщат с интензивен огън. „Смели“ и „Строги“ също се опитват да торпилират врага, но не успяват. „Смели“ получил попадения в борда си от избухнал наблизо 155-мм снаряд. Било повредено рулевото му устройство и той започнал да се върти надясно, изчезвайки от погледа на следващия го „Строги“. Това създало твърде критична ситуация, тъй като притеклите се на помощ турски контраминоносци също открили силен огън по нашите бойни кораби. Така под противниковите изстрели, в продължение на половин час матросите поправяли пораженията, като минали на ръчно управление и се отправили към сборния пункт след атаката. „Дръзки“ е бил последният кораб, който стреля по противниковия крайцер. Под командването на мичман I ранг Георги Купов той спечелва битката, като улучва „Хамидие“ в носа. Изстрелът бил даден от дръзкото разстояние 50-60 метра и бил единствения успешен. „Хамидие“ получава пробойна с площ от 10 кв.м., но не потъва само защото морето остава спокойно при отстъплението му към Босфора. Турците губят 8 убити и 30 ранени. След кратък артилерийски обстрел „Дръзки“ се връща обратно към мястото за сбор. На сутринта българските миноносци се прибират във Варна. От наша страна има ранен само един офицер от кораба „Смели“. Тази морска победа на българския флот над многократно превъзхождащ го противник нанесла сериозен морален и материален удар на турския флот. Тежко повреден и полупотънал „Хамидие“ е провлачен до Цариград. Това станало с кърмата напред, тъй като носовите отсеци били запълнени с вода, която покривала бака на кораба. Турците прекратяват всякакви морски операции близо до бреговата ни линия. Вследствие на това, турският боен флот на практика приключва с морското си господство около нашите брегове.
Монитор
