Специалистите от териториалното поделение на държавна агенция „Архиви“ в Стара Загора са започнали работа по проучване на документацията за станалото преди 90 години, на 14 и 25 април 1928 година опустошително земетресение в района на Чирпан. В момента се обработват протоколите от заседанията на местната изпълнителна власт в родния град на Яворов, описват се и други документи от действията на различни благотворителни организации, които са се включили в спасяването на пострадалите жители на региона и възстановяването на сградите, коментира Калина Маджарова. Тя припомня, че при няколкото последователни труса с магнитуд 6,8 , 7 и 5,6 по скалата на Рихтер е била засегната една седма от територията на България, като са пострадали 240 села. Загинали са 107 души , а над 500 са били ранените. По тогавашните оценки щетите са надхвърлили 3,3 млрд лв, 250 са били рухналите или полуразрушени черкви.Сравните малкият брой на загинали при първия трус в близост до Чирпан се обяснява с факта, че този ден църквата е отбелязвала т.нар. Велика събота, земята се разлюляла в 11,20 часа, когато повечето от жителите на градчето и околните села са били извън къщите си.
Лично цар Борис ІІІ е посетил най-засегнатите райони, по негово разпореждане сред първите възстановени сгради е бил родният дом на поета Яворов.
Документацията на община Чирпан е сравнително отскоро във фондовете на архива. Работещите над нея вече подготвиха една изложба, свързана с дейността на някогашния кмет Стоян Моллов / 1857-1924 г./.
Наскоро жители на Чирпан поставиха въпроса за изграждането на макар и скромен мемориал в памет на загиналите при трусовете и на спасителите, но темата беше неглижирана с аргумента „Да не дърпаме дявола за опашката“. Чирпанското земетресение е най-тежкото в най-новата българска история, след него се нарежда трусът от 4 март 1977 година с епицентър край румънския окръг Вранча, когато загиват около 250 българи.
Монитор
