Б ългарският цар Борис Трети е бил най-желаният ерген в Европа след Първата световна война, твърди американската изследователка на кралските семейства Марлене Айлерс Кьониг.
Българският цар Борис Трети е бил най-желаният ерген в Европа след Първата световна война, твърди американската изследователка на кралските семейства Марлене Айлерс Кьониг.
Оказва се, че до сватбата си с италианската принцеса Джована Савойска (впоследствие царица Йоанна Българска) през 1930 г., младият ни монарх е бил обект на брачни планове от страна на редица европейски династии. Борис обаче отклонявал офертите за австрийски ерцхерцогини и германски принцеси, тъй като се надявал да подобри положението на страната чрез сватба с представителка на кралски двор от държава победителка в Първата световна война.
Интерес
През август 1926 г. в. „Ню Йорк таймс“ публикува статия за младия цар със заглавието „Европа наблюдава крал ерген“. В материала се изтъква: „След Уелския принц (британският престолонаследник, бъдещият крал Едуард VIII – б. р.), Борис III, царят на България, е кралят ерген, за когото най-много се говори. Всяка година извиква реколта от слухове за него, която е плътна като маргаритките по полето. Клюки го сгодиха за почти всяка приемлива принцеса в Европа – от румънската принцеса Илеана, която е на 17 г., до принцеса Джована Савойска, която ще навърши 19 г. през септември“.
Дебют
Първите слухове за брак се появили още през 1911 г., когато в. „Вашингтон пост“ съобщил, че „годежът на великата княгиня на Русия Олга и българския княз Борис ще бъде обявен официално на 15 ноември“. Според автора на статията – маркиз дьо Кастелан, Олга е „най-красивата“ от четирите дъщери на Николай II. Тя била дълбоко привързана към братчето си – престолонаследникът княз Алексей, който е едва на 7 г. 
Най-голямото съжаление на Олга, когато щяла да тръгне за България, било, че се разделя с единствения си брат. Датата за годежа била 16-ият рожден ден на Олга. Княз Борис бил малко по-голям от нея, тъй като щял да навърши 17 г. през януари. Както обаче изтъква Марлене Айлерс Кьониг, Дьо Кастелан греши за възрастта на престолонаследника, тъй като той вече бил седемнадесетгодишен. Предложеният брак бил смятан за „майсторски удар“ от страна на цар Фердинанд. Но рожденият ден на Олга дошъл и си заминал, без оповестяване на годежа...
Афера
Осем месеца по-късно младият княз, който навършил пълнолетие през януари 1912 г., отново станал обект на брачни спекулации. През юни „Вашитгтон пост“ съобщил за предстоящия годеж на Борис с румънската принцеса Елисавета. Виенски вестник писал, че годежът им „ще бъде обявен официално много скоро“. Цар Фердинанд одобрявал избора им, и по молба на Борис отишъл във Виена, за да убеди император Франц Йосиф да използва влиянието си върху румънския крал Карол I, за да оттегли възраженията си. Според маркиз Дьо Кастелан, княз Борис се влюбил в Елисавета, още преди да я срещне. „Князът видял снимка на принцесата, когато румънската кралица Елисавета – нейната леля, посетила българския двор предишната година. Дълбоко влюбен, Борис се възползвал от възможността да го представят на принцесата, и открил, че тя е дори още по-чаровна, отколкото на снимката“. Известно е, че кралица Елисавета наистина е посетила България през 1911 г. като гостенка на мащехата на Борис – царица Елеонора. Младият княз харесвал мащехата си и бил засрамен от лошото отношение на баща му към нея. По време на визитата на Елисавета в Евксиноград Фердинанд бил в чужбина. Царят изпратил телеграма до Борис, в която описал Елеонора и Елисавета „две полулуди жени, които забъркаха заедно тази афера, възползвайки се от отсъствието ми“. Според Марлене Айлерс Кьониг, Фердинанд нямал предвид възможните им брачни планове. Той обвинил съпругата си в заговор, просто защото е поканила румънската кралица. Възможно е Елисавета да е донесла снимка на своята племенничка и съименничка - най-голямата дъщеря на престолонаследника принц Фердинанд и принцеса Мария. Няма обаче доказателства двете жени да са насърчавали брак между Борис и Елисавета. Румънската принцеса била обвързана с гръцкия престолонаследник принц Георгиос, за когото се омъжила през 1921 г.
Планове
Слуховете за руски брак се подновяват и след Първата световна война, По това време Олга и близките ѝ вече са избити от болшевиките, но глава на руското императорско семейство става великият княз Кирил. Асошиейтед прес (АП) предава, че Борис може да се ожени за 19-годишната Кира, най-малката дъщеря на претендента за руския трон. И тази спекулация обаче остава без покритие.
Фактът, че Борис бил единственият неженен монарх на света чак до 1930 г., предизвиквал голям интерес към неговите брачни планове. АП го интервюирала на тази тема през 1928 г., но българският цар се измъкнал с твърдението, че в момента е прекалено зает да оправи ситуацията в страната, за да се жени. Освен това тогава България била прекалено бедна, за да си позволи царица. От агенцията го запитали и дали ще си опита късмета с 22-годишната принцеса Джована. Той обаче дал уклончив отговор: „Вижте, в България има обичай синовете в семейството първо да омъжат сестрите си, преди на свой ред да си вземат булки. Тъй като все още имам грижата за сестра ми Евдокия, въпросът за собствения ми брак трябва да изчака“..
Тъща
Голям интерес предизвикват постоянно появяващите се твърдения за предстоящ брак на българския цар с румънската принцеса Илеана, която е първа братовчедка на Кира. Красивата спортистка наистина се познавала с Борис, а и майка ѝ кралица Мария има желанието да стане „тъща на Балканите“, като венчае всичките си дъщери за монарси от региона. След Елисавета, която станала гръцка кралица, тя успяла да омъжи своята дъщеря принцеса Мария за югославския крал Александър. Румънската кралица Мария, която е известна с построения от нея дворец в Балчик, харесвала Борис за зет. Тя смятала, че бракът му с Илеана може да стане крайъгълен камък за българо-румънското помирение и да заздрави мира на Балканите. Вестник „Адевърул“ писал през 1929 г., че годежът им „ще бъде обявен скоро“. Тази сватба обаче така и не се осъществила. Според някои източници, румънската страна не била съгласна да върне Южна Добруджа на България като зестра на Илеана, каквито желания изявявал Борис.
Венчал се за Йоанна при проливен дъжд
В края на краищата, българският цар се венчал за принцеса Джована в папската базилика „Св. Франциск“ в Асизи на 25 октомври 1930 г. 
Както изтъква в. „Ню Йорк таймс“, времето не било благоприятно – имало проливен дъжд и градушка. Булчинската рокля на младоженката се намокрила, докато стигнала до църквата. Там обаче сватбарите били посрещнати от „дебел килим от розови листенца“, хвърлени от местни дечурлига. Принцесата влязла първа под ръка с баща си – крал Виктор Емануил. Последвали ги италианската кралица Елена заедно с цар Борис. Свидетелите от страна на българския монарх били брат му княз Кирил и зет му херцог Албрехт Вюртембергски. Свидетелите на Джована били брат ѝ – принцът на Пиемонт, и зет ѝ - граф Калви ди Берголо. Младоженците се венчали по ритуалите на римокатолическата църква, макар Борис да бил православен. На 31 октомври бракът им е благословен и с православна церемония в храма „Св. Александър Невски“ в София. Тогава Джована променя името си на Йоанна.
Царят умира загадъчно след среща с Хитлер
Цар Борис III умира неочаквано от инфаркт след кратко боледуване на 28 август 1943 г., скоро след завръщането си от визита при Хитлер. Тогава той е едва 49-годишен. Неочакваната му смърт поражда слухове, че е бил отровен. Според някои версии, Хитлер е наредил да го ликвидират, тъй като царят отказал да му предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР. Синът му Симеон II и дъщеря му княгиня Мария Луиза не изключват баща им да е бил отровен от Москва.
Монитор
