З а някои мистериозни криминални дела от времето на СССР не се знае почти нищо, тъй като материалите са унищожавани "след изтичане на давностния срок". Смята се, че точно това се е случило със документите по случая за смъртта на членовете на научна експедиция в Забайкалието през 1981 година. Участниците в мисията са открити полуоблечени с широко отворени усти и очи, сякаш от ужас. Учените загинали мигновено без да имат шанс за бягство.
Повече от 40 години по-късно се оказва, че доказателствата по наказателното дело за експедицията са оцелели. Те са ксерокопирани от настоящия председател на Централния районен съд на град Чита, който вижда прилика между мистерията покрай известния случай с експедицията на Дятлов от 1959 г. и смъртта на туристите през 1981 година. Случаят от 1981 г. много наподобява трагичната смърт на деветима изследователи, предвождани от Игор Дятлов, които са открити край лагера си в планината, разсъблечени и вцепенени от ужас, някои от тях с тежки травми по телата. Това трагично събитие остава неразкрито и до днес и буди недоумение у разследващи, мистици и фенове на конспиративните теории. Изглежда обаче това не е единствената трагедия станала на това място в Забайкалието.
Природният резерват Сохондински на Забайкалския край е един от най-живописните в Русия. Заема площ от повече от 200 хиляди хектара, от които около 30 хиляди са заети от планини с голи скалисти върхове и каменисти разсипи. Проходът между двата най-важни върха (единият от които е древен вулкан) се намира на надморска височина от 2000 метра. Друг интересен детайл е, че през територията на резервата минава планински вододел, тъй като реките, принадлежащи към басейните на Тихия и Арктическия океан, започват пътя си в този планински възел.
Недалеч от природния резерват Сохондински в село Кира има масов гроб, за който служителите на резервата се грижат от много години. В него са погребани четирима младежи - на 24, 25, 27 и 28 години - трима мъже и една жена. Те са починали почти едновременно, с разлика само от няколко минути.
Рано сутринта на 24 декември 1981 г. експедиционната група потегля към зимната хижа Биркихт, където трябва да пренощува. Пътят минава по склона на хребета Холатчахъл, който е наречен прохода Датлов на името на мистериозно загиналия водач изследовател. Разстоянието е около 16 км, а пътят не е лесен, но определено е по силите на млади и здрави хора. Предишния ден група учени са извървели маршрута за около 6 часа без никакви инциденти. Втората група обаче не достига планинската хижа, защото на около 2 км преди нея се случва нещо, което убива всички. Вечерта в резервата пристигнало съобщение, че те не стигнали до хижата. Заради лошите климатични условия търсенето им започва след няколко дни. Трима от изследователите са открити мъртви на 30 декември, а четвъртият почти седмица по-късно на 5 януари. Всички тела са в крайна степен на измръзване и се налага да бъдат размразявани дни наред, за да бъде извършена аутопсия.
Съветските вестници умишлено премълчават тази трагедия и обществото не знае нищо за нея. Местните жители разказват историята за смъртта на членовете на експедицията като за легенда. Те са не мнение, че в планината има духовете, които определят появата на хора като неуважение към техния дом.
Проклятие
„Тук се помнят думите на първия изследовател Никита Соколов“, казва Виктория Михалчук, представител на Забайкалския съд. През 1772 г. той се изкачва до върха на планината и е шокиран от гледката, открила се пред очите му. Соколов се запознал с тунгусите, живеещи в този край, и бил впечатлен от техните легенди. В бележките си той пише: „Според техните суеверия планината Чеконда е напълно непревземаема за хората, защото на нея живее някакъв Бурхан, тоест бог, който създава гръмотевици, изпраща светкавици и облаци. Според тях ние сме първите от един век, изкачили върха на планината Чеконда и се върнали благополучно от него”.
Местните разказват още за трансбайкалската голяма стъпка, която се появявала неочаквано на пътниците в най-неочаквания момент и ги плашела до смърт. Но това са само легенди!
Смърт
Какво всъщност е довело до смъртта на членовете на експедицията на 24 декември 1981 година? Отговор на този въпрос могат да дадат материалите по наказателното дело, които оцеляват по чудо. Документите са копирани от настоящия председател на Централния районен съд на Чита Виталий Горюнов.
„Едно време работих в прокуратурата на Забайкалския край. И така, прокурорът Власов (неговият район беше сред тези, които наблюдавах) знаеше за този случай. Самият случай се съхраняваше в района на Кирински. Направих заявка и ми изпратиха досието. Оказа се, че четирима напълно здрави, силни младежи, които имат подготовка за подобни мисии, храна, топли дрехи, при нормално време, без никаква причина са замръзнали по пътя, разказва Виталий Горюнов.
“След като проучих всички документи, стигнах до извода, че историята е уникална и реших да направя копие на наказателното дело. Виждате ли, след като е прекратено с формулировката "поради липса на състав на престъпление", то според указанията следва да се унищожи след изтичане на срока за съхранение. Което се е случило, очевидно”, добавя той.
“Според мен такива случаи не могат да бъдат унищожени, те трябва да са в държавния архив или музей. Аз направих паралели с историята на експедицията на Дятлов. Загиналите там са погребани на гробището в Екатеринбург, недалеч от университета, в който учих право. Минавайки покрай този масов гроб в миналото, винаги съм се чудел: кои са тези хора, защо са погребани заедно? …
Горюнов предава копията, които притежава за трагедията в Сохондинския резерват на Забайкалския областен съд, пише mk.ru. Делото е образувано на 16 април 1982 г. и е приключило на 16 юни 1982 г., като разследването се води повече от 2 месеца, тъй като реално започва с откриването на телата.
Лед и мраз
Документите по делото за експедицията съдържат 70 листа ръкописен текст. Двама от групата 25-годишният Михаил Орлов, който е ръководител на групата и 24-годишният Сергей Конкин са изследователи на Сохондинския резерват - влюбени в тайгата. И двамата са завършили факултета на държавния университет в Горки, изучавали са дивата природа в Задбайкалието по време на практика. Орлов и Конкин в крайна сметка започват работа в резервата. Съдбите на двамата мъже се преплитат, а по разказите на местни жители те дори си приличали физически.
Орлов и Конкин се занимават с изследване на животинския свят. В процеса учените обикновено следват одобрени маршрути, като картографират всички отпечатъци, които виждат. По методика всеки маршрут се преминава два пъти с интервал от един до два дни. Тъй като има две групи, Орлов и Конкин се присъединяват към втората, която тръгва непосредствено след първата.
28-годишният лесничей от Сохондинското горско стопанство Игор Бахолдин и 27-годишната му съпруга Татяна Терехова също се присъединяват към фаталната експедиция. За тях се знае, че са съпрузи, живели в пълна хармония. Те са опитни планинари, които са свикнали с тежките условия там. Бахолдин и Терехова получили разрешение да се присъединят към експедиционната група, за да се върнат навреме, за да отпразнуват Нова година с малкия си син ...
И така, от материалите по делото става ясно, че сутринта на 24 декември Бахолдин е изпратил радиосъобщение до централния контролен център за преминаване към маршрута. Времето е хубаво за преходи в планината - ясно, без валежи, очаква се максималната температура на въздуха през деня да бъде минус 17 градуса.
И четиримата са със ски, но част от пътя извървяват пеша. Облечени са както трябва с няколко ката дрехи, ватени панталони и дъждобрани. В раниците си имат допълнителни топли дрехи и храна, която лесно се претопля.
Интересен факт е, че всички членове на групата носят ръчни часовници, които впоследствие помагат за установяването на часа на тяхната смърт. Последният запис в дневника на един от планинарите е направен в 15:45 часа и в него няма дори намек за проблеми по трасето. Дори напротив – походът е описан спокойно и подробно, като са споменати и следите на животните, които са срещнали по пътя. Два часа по-късно първият член на експедицията загива мистериозно.
В протокола от огледа на мястото, който е част от материалите по делото, е описано следното: „Горната част на трупа е покрита със сняг, образувайки кора. Времето е облачно, снежно със силен вятър. В посока от от запад на изток са открити отпечатъци. На стотина метра от началото на следите има ловна пушка, забита с приклад в снега с цев нагоре. Пистолетът не е зареден. Назъбен стълб е забит в снега близо до пистолета. Има три чифта ски, до тях има отворени раници, наполовина покрити със сняг“.
Според официалните документи са намерени три тела, като Терехова и Конкин лежали на три метра един от друг, а трупът на Бахолдин лежал на 26 метра от тях. Дрехите на загиналите обаче били разкопчани, а част от тях липсвали.
„Татяна Трехова лежи по гръб с лице нагоре. Ръцете са разперени настрани, пръстите й стиснати в юмрък. На дясната си ръка носи ръкавица, на лявата – тя липсва. Главата е отметната назад, а очите й са отворени. Лицето й е бледочервено на цвят, устните са тъмночервени. По пръстите на лявата ръка и на гърба на дланта има множество линейни драскотини с увреждания по кожата. На лявата ръка носи часовник “Восток”, който показва 17 часа и 25 минути. Облечена е с гащеризон, якето й се закопчава с две горни и едно долно копче. Якето е вдигнато до гърдите, долната част на гърба й е гола. Под якето й има дънково яко и пуловер. Носи още вълнен панталон, клин и чорапи. На краката има валенки. Върху гърдите й са разпръснати клечки кибрит. Липсва шапката й. На метър от краката и са открити измачкани панталони, а на два метра по-нагоре са намерени дамско яке и юрган, ботуши и найлонов плик с кнедли и шапка“, се казва в протокола от огледа на тялото на Трехова .
„Тялото на Игор Бахолдин лежи по гръб, главата му е отметната назад. Лицето му е тъмночервено. Очите са отворени. Пръситите са свити в юмрук. Има множество линейни драскотини и увреждания на кожата по пръстите и ръцете. На лявата ръка има часовник „Луч“, а стрелките показват 17 часа и 27 минути. Облечен е с две якета – вълнено и ватено. Сакото е разкопчано и повдигнато до брадичката, коремът е гол. Обут е във ватени панталони, а под тях с спортни. Ботушите са на краката му, има кибрит в джоба и кутия цигари“, се казва в протокола за смъртта на Бахолдин.
„Главата на трупа на Сергей Конкин е отметната назад. Устата и очите са отворени. Носът и ушите му са запушени със сняг. Лявата ръка е свита в лакътната става към корема. На китката на лявата ръка има часовник “Ракета“, стрелките показват 18:27 минути. Облечен е с ветробранно яке, сако, вълнен шал, риза, ръкавици и панталони. В джоба му има бележник, в който последният запис е от 24 декември. Върху гърдите му са разпръснати клечки от кибрит. В джоба му има още две кутии кибрит и сгънати вестници, сочи протоколът за смъртта на Конкин.
Обикновено, когато на хората им стане студено, те се завиват, вместо да се разкопчават. Освен това при бяла смърт очите на хората са затворени, сякаш са изпаднали във вечен сън.
Тялото на Орлов е открито седмица по-късно, далеч от това на неговите другари. Той е единственият, който замръзва поза, характерна за бялата смърт.
„Ръцете му са свити в лактите и прибрани към корема, а краката полусвити. Трупът на Михаил Орлов е покрит със сняг и лежи в естествена ниша. Под него има кедрови клонки, шапката му е наблизо. Очите са отворени, лицето е бледо лилаво. На лявата ръка има часовник „Восток“, който показва 19:59 минути. Облечен е във ватирано яке и гащеризон, който се закопчава с копчета и се препасва с колан. Има бележник в джоба, като последният запис в него е от 24 декември в 15:45 минути, когато групата се натъква на животински следи. Към тефтера с конец е завързан молив. Върху гърдите му има каишка от очила и ловна пушка 28 калибър. На колана е закрепен ловен нож. На 2 метра от трупа лежи раница в снега, а на 5 метра – брадва. На 28 метра от него е открита тениска, а на 46 бомбе в чувал, на 56 метра пликче с кнедли, а на 62 метра – мъжка тениска, на 118 метра спален чувал“, се казва в протокола за тялото на Орлов.
Според опитни планинири в смъртта на Орлов всичко е повече или по-малко ясно. Дори е лесно обяснимо, защо той е изхвърлил вещи от раницата си. - според някои за да остави следи. В досието по случая има бележка, според която Анатолий Сакияев - служител на ловното стопанство на Киринския район, е открил неговото тяло.
“Участвах в издирвателната операция, която се проведе в доста трудни условия. Открихме тялото на Орлов случайно, то беше покрито със сняг. Рамото му стърчеше малко и така го забелязах. Стана ми ясно, че той се е отделил от останалите членове на експедицията, като бе взел със себе си най-добрите ски, но ги бе загубил някъде. Така и не ги намерихме. Той бе маркирал пътя се с вещи и ги бе утъпкал в снега. Спомням си ясно – риза, тениска и чоропогащник“, разказва Анатолий Сакияев.
Часовници
Телата на тримата изследователи били размразявани в продължение на четири дни и едва след това съдебният лекар успял да пристъпи към тяхната аутопсия. Първите въпроси, отправени към патоанатома били дали Конкин, Бахолдин, Орлов и Терехова са били в нетрезво състояние и дали по труповете им има наранявания, които биха могли да доведат до смърт.
Съдебният медик изпитва затруднения при определянето на точния час на смъртта, поради силното измръзване на телата. Затова е решено за час на смъртта да се приема този, показан на спрелите часовници на мъртвите. Интересен факт е, че при размразяването на телата часовниците започнали отново да работят без да бъдат навивани. По принцип часовниците с пружинен механизам имат лубрикант, който при температура при минус 20 градуса се втвърдява и блокира механизма. Съответно, когато телата спират да нагряват часовника с топлината си, той се охлажда до температурата на околната среда.
Наличие на алкохол е открито само в тялото на Бахолдин, но то е в диапазона на 0,45 промила. Това е нищожно количество, което не би могло да допринесе за фаталния изход на експедицията. По тялото на Терехова обаче са открити охлузвания, а долната част на дрехите й мирише силно но урина, което навежда разследващите на мисълта, че нещо силно я е уплашило. Бахолдин има „множество охлузвания по костите на ръцете с прилепнали части от кръв.Другите двама мъже също са с драскотини и охлузвания. Експертът обаче заключава, че не са открити следи от борба или самоотбрана, а смъртта е настъпила в резултат на хипотермия.
„Няма експертизи на трупове, освен съдебно-медицинска“, казва Виталий Горюнов, настоящ председател на Централния районен съд на Чита. Според него експертът е взел кръв само за алкохол, а съдържанието на други химични елементи от тъканите на труповете не са изследвани.
„Сега лично аз бих назначил допълнителни изследвания и на първо място радиологични. Може би ще има следи от радиация”, обясни магистратът.
Според Анатолий Сакияев пък четиримата туристи са замръзнали до смърт близо до хижта, тъй като са се изгубили. Той е на мнение, че те са били изтощени, а Орлов като най-добре подготвен, е потърсил пътека, изхвърляйки вещите си, за да има следи. Тримата планинари обаче не го дочакали и са замръзнали до смърт.
Мистерия
В тази версия обаче нещо не пасва. Защо първата група пристига благополучно? От къде са се появили синините и драскотините по телата? Защо те са били разсъблечени? Учените са категорични, че хората не свалят дрехите си, когато им е студено и губят сили.
„В разговор със стари хора и изследователи на резервата стана известно, че има природни феномени в тази планина и съседни области, които драматично засягат човешкото тяло и създават трудности при дишането. При такива условия човек не може да се движи и може да загуби съзнание. Възможно ли е тези данни да бъдат проверени чрез разследване на прокуратурата“, се казва в запитване на следователя на Киринския район до директора на Забайкалския научноизследователски институт. В отговор на директора на института се посочва, че учените не разполагат с данни за подобни явления в този район.
Според директора на Сохондинския резерват Андрей Василченко и неговия опит в планината е загадка, защо състоянието на тримата планинари рязко се влошава, след като Орлов се отделя от тях. Той е изненадан, че те са замръзнали от студ, при положение че носят със себе си много топли дрехи.
Както и да е, на 16 юни 1982 г. следователят на прокуратурата на Киринския район постановява прекратяване на наказателното дело поради липса на състав на престъпление в действията на администрацията на Сохондинския резерват.
“Общувам с възрастните жители на резервата, но изглежда те се страхуват да говорят на тази тема, въпреки че всички обвинения срещу тях са свалени”, коментира Виктория Михалчук.
Това мълчание насочва феновете на конспирациите към друга хипотеза, свързана с евентуално тестване на оръжие. Сравнително близо до резервата през онези години е разположена 47-а ракетна дивизия на стратегическите ракетни сили (разформирована през 1991 г.). Тук са били разположени ракетни системи от трето поколение и редовно се провеждаха тестове. На теория може да се случи следното: ракета прелита и изгаря кислорода наоколо и всички членове на експедицията внезапно умират.
През 1982 г. обаче следователят не може да допусне такава версия за разследване, тъй като ще предизвика скандал, но дори и днес, ако се случи подобна трагедия поради тестове, едва ли някой ще признае истината ...
