В ъзрожденецът Добри Войников е един от първопроходците на българския театър - едновременно е драматург, режисьор, актьор и сценограф. Преди 160 години, на 11 април 1866 година, в румънския град Браила поставя авторската си пиеса „Райна княгиня“. На същата дата през 1871 година български емигранти играят на букурещка сцена друга негова историческа драма - „Възцаряването на Крума Страшний“.
Предистория
В средата на 60-те години на XIX век крайдунавският румънски град Браила приютява близо десет хиляди българи емигранти, готови да се включат в освобождаването на Отечеството.
От март 1864 г. книжовникът Добри Войников също е емигрант в Браила - учител и директор на българското училище там. Първата си драма той пише на свещ в стаичката си, в нощите на ранната браилска зима на 1865 година. Така се ражда трагическата драма „Стоян войвода“, която млади българи от основаното вече Браилско театрално дружество играят на 29 януари 1866 г.
Емигрантът Киро Тулешков, родом от Търново, съученик и приятел на Ботев, в своите по-късно издадени „Мемоари“ засвидетелства първите стъпки на българското театро в Браила. В основата на което е Добри Войников.
Премиера
Българи и румънци са във възторг от „Стоян войвода“ и Добри Войников подготвя нова историческа постановка - „Райна княгиня“, драматизация по едноименната повест на руския писател Александър Велтман.
Премиерата е на 11 април 1866 г. Действието отвежда зрителя в Х век, трагичния край на Първото българско царство. Райна княгиня е дъщерята на вече немощния цар Петър I, царувал от 927 до 969 г. и царица Мария-Ирина Лакапина. Драмата е от пет действия и действието се развива в Преславския дворец. Киевският княз Светослав предприема поход срещу отслабената българска държава. Зрителите са разтърсени от трагичната смърт на цар Петър и завоевателния поход на византийския император Йоан Цимисхий. Под предлог, че идва да изгони русите от България, византийците с хитрост превземат столицата Преслав и пленяват престолонаследниците Роман и Борис. Представлението завършва с бягството на княгиня Райна в Киевска Рус заедно с княз Светослав. Според Киро Тулешков: „Успехът беше много добър, по-добър от първия на „Стоян войвода”.
Крал Карол
Представленията се пренасят в букурещкия Национален театър: „Актьори и зрители са възторгнати и горди, когато в притихналата зала се появил наскоро коронясаният румънски крал Карол Първи със свитата си „ровно“ в 8 часа, настанил се в ложата си, хвърлил поглед в Резюмето и вперил очи в отварящата се завеса, откъдето се разливала непозната нежна музика. С внимание се вслушвал в репликите на актьорите и реагирал с усмивка на комичните сцени с баба Тулла, чиято роля изпълнявал 15-годишен ученик на Добри Войников, пише Тулешков. Представлението свършило с песни, заглушавани от бурните овации на публиката. Младият крал наредил да повикат автора, режисьора и интригантката баба Тулла с думите: „Тя много ми хареса!“.
Поздравил автора на пиесата, наредил да наградят трупата с 200 леи, а интригантката – ученик със сто леи. На следващия ден поканил Добри Войников на аудиенция в Двореца, забол на вратовръзката му златна игла, обсипана с изумруди и брилянти, обещал стипендия за ученика в Медицинското висше училище. На самия Войников стиснал ръката и изрекъл: „Вашите дела са доказателство, че имате много талант… Вие имате бъдещето на бележита личност!” - пише Тулешков.
Освен че се играе многократно в Националния театър, драмата „Райна княгиня“ е преиздавана в книга три пъти до 1875 г., илюстрирана с гравюри от Николай Павлович на сцени от пиесата. За по-малко от десет години „Райна княгиня“ се превръща в бестселър за читатели и зрители.
На 11 април 1871 г. също така в букурещкия Гран при театър е представена за първи път друга историческа пиеса на Добри Войников - „Възцаряванието на Крума Страшний“.
Животопис
Добри Войников е възрожденски учител, писател драматург, журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, един от учредителите на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е в семейство на свещеник на 10 ноември 1833 г. в Шумен. Баща му, поп Васил, си извоюва името не само на примерен черковен служител, но и на голям музикант, който майсторски умее да свири на българския инструмент булгарина. През 1858 г. Добри завършва френския лицей в Цариград, завръща се в родния град и става учител в мъжкото класно училище. За активното му участие в църковно-националната борба местен чорбаджия го принуждава през 1864 г. да емигрира в Румъния. Отначало се установява в Браила, а от 1873 г. се премества в Гюргево. През 1866 г. се включва в Тайния централен български комитет. Автор е на брошури, писани на френски език, с които изобличава беззаконията на османските власти в българските земи и осветлява целите и задачите на българското четническо движение пред европейското общество.
През 1867 г. Добри Войников издава вестник "Дунавска зора", който редактира до 1870 г. В началото на 70-те години се сближава с дейците на Добродетелната дружина. С тяхна помощ успява да получи руско поданство, благодарение на което през 1874 г. се завръща в родния си град Шумен. След преминаването на руските войски в България става управител на сиропиталище в Търново. Епидемията от тифус не го отминава и на 27 март 1878 г. умира ненавършил 45-годишна възраст.
Наред с пиесите „Стоян войвода“, „Райна княгиня“ и „Възцаряването на Крума Страшний“ Добри Войников е автор на историческите драми „Покръщение на Преславский двор” (1868 г.), „Велислава българска княгиня“, „Георги Тертер“, но най-вече на комедията „Криворазбраната цивилизация” (1871 г.). Нейното представяне на театралната сцена продължава и в наши дни.
По името на пиесата „Райна княгиня“ смелата българка Райна Попгеоргиева, ушила знамето за Априлското въстание, остава в историята с името Райна Княгиня.
Добри Войников е автор на 20 книги - учебници по българска история, българска граматика и словесност, както и на христоматия. Написал е много музикални композиции, а през 1859 год. създава в родния си град първия ученически хор и първия български оркестър.
Румен Жерев
