Н едалеч от Йерусалим археолози откриваха погребение от V век на човек, обвит в тежки метални вериги. Но гробът от римската епоха крие още една изненада: човекът, който е практикувал религиозно телесно наказание, е бил жена.
При разкопките на поредица от гробници във източноримски манастир в Хирбат ел-Масани, на около 3 км северозападно от Стария град на Йерусалим, са открити скелети на няколко мъже, жени и деца. В един от гробовете са открити лошо запазени кости на човек, завързан с вериги.
1,500-year-old skeleton found in chains in Jerusalem was a female 'extreme ascetic' 😲https://t.co/meKQq7QuBZ
— SAMD (@SamDForever1) March 4, 2025
Археолозите предполагат, че трупът е бил окован с вериги за ограничаване на подвижността му като част от религиозния аскетичен начин на живот.
След като християнството става основна религия на Римската империя през 380 г., се появяват нови манастири и аскетизъм, при който монасите се въздържат от светски удоволствия за духовни цели. Често срещана практика на аскетизъм е човек да живее на върха на стълб, докато проповядва и се моли, често с тежки вериги, носени около тялото.
„Използването на вериги от мъже аскети е широко документирано“, казва в писмо за Live Science съавторът на изследването Елизабета Боарето, археолог от Научния институт Вайцман в Израел, но „много по-рядко се срещат свидетелства за жени, използващи вериги по същия начин“.
Изглежда, че по време на смъртта си човекът е бил на възраст между 30 и 60 години, но костите са били зле запазени. Затова изследователите анализират пептидите (аминокиселини) в зъбния емайл на скелета, за да установят пола му. Така открили, че погребаният е бил жена.
Авторите на изследването посочват, че жените аскети са познати от исторически източници, особено сред аристокрацията от IV век насам. Въпреки това, жените в аскетичните общности са имали склонност да следват духовния си път по различни начини, които като цяло са били по-малко крайни от тези, практикувани от мъжете, казва Боарето. Молитвата, постът и медитацията по-често са били неразделна част от духовните пътувания на жените.
Според Боарето веригите като физически ограничения са били по-краен начин за практикуване на аскетизъм, тъй като са имали за цел да държат тялото под контрол, а духа – съсредоточен. „Като ограничавали физическите си движения, те създавали пространство за умовете и сърцата си, за да се обърнат единствено към Бога“, казва тя.
Въпреки че в миналото са откривани и други погребения на аскети с вериги, идентифицирането на жена, погребана по този начин, е изключително необичайно.
„Веригите вероятно са били възприемани като неразделна част от нейната идентичност на аскет“, казва Боарето, а погребението ѝ „може да е послужило за почитане на аскетичния ѝ живот и да гарантира, че духовният ѝ ангажимент ще продължи да бъде признаван и след смъртта“.
*Източник: Live Science