М едикаменти като Ozempic, Wegovy и Mounjaro се превърнаха в световен феномен за контрол на теглото, като помагат на милиони хора да отслабнат чрез потискане на апетита. Те принадлежат към групата GLP-1 рецепторни агонисти, които имитират хормон, намаляващ чувството за глад. Въпреки широкия им успех обаче, учените отбелязват, че ефектът им не е еднакъв при всички пациенти, съобщи „Евронюз“.
За да разберат защо, екип от Университета в Гифу, Япония, е наблюдавал 92 души с диабет в продължение на една година. Те събирали данни за хранителните им навици, кръвни показатели, тегло и телесен състав. Особено внимание било отделено на връзката между емоциите и храненето – дали хората ядат, за да се справят с негативни чувства, заради външния вид и мириса на храната, или по-скоро се стремят съзнателно да ограничават диетата си, предаде БГНЕС.
Резултатите показали, че повечето участници губят тегло и подобряват нивата си на холестерол още през първите месеци. Хората, които преяждали заради изкушението от вида и аромата на храната, реагирали най-добре на медикаментите – при тях отслабването било по-устойчиво и нивата на кръвната захар се подобрили значително.
Съвсем различна била картината при пациентите, склонни към емоционално хранене. Макар и те да отслабнали в началото, ефектът бил значително по-слаб, а с течение на времето навикът да посягат към храната заради стрес, тъга или други негативни емоции отново се засилвал. Според водещия изследовател д-р Такехиро Като това подсказва, че при тази група хора само медикаментозната терапия не е достатъчна.
„Емоционалното хранене е силно повлияно от психологически фактори, които GLP-1 лекарствата не могат да адресират. Такива пациенти се нуждаят от допълнителна поведенческа или психотерапевтична подкрепа“, подчерта Като.
На третия месец от лечението повечето участници били по-склонни да контролират храненето си и по-рядко да ядат заради външни стимули или емоции. Но на дванадесетия месец емоционалното и рестриктивното хранене отново се увеличили, което подсказва, че без допълнителни интервенции лекарствата сами по себе си не променят трайно поведението.
Според съавтора на изследването проф. Дайсуке Ябе от Университета в Киото резултатите са обещаващи, но все още предварителни. „Необходими са по-мащабни изследвания, за да се потвърди връзката между хранителните навици и ефективността на GLP-1 терапиите, преди тези данни да могат да се използват рутинно в клиничната практика“, отбеляза той.
Проучването подчертава една важна истина – медикаментите могат да бъдат мощен инструмент в борбата с наднорменото тегло, но психологическите фактори и индивидуалните навици на хранене продължават да играят ключова роля.
