С толичният кмет Васил Терзиев върна модата на ленинските съботници в България. Кипящ от ентусиазъм, в скъпарски екип, оборудван с инструменти за рязане на клони и чували за отпадъци, Терзиев събра група ентусиасти, а мероприятието активно бе промотирано на страницата му във Фейсбук.
Кръвта вода не става. По време на събитията през 1989 г., които някои и до днес определят като демократични промени, а други – като началото на разрухата в България, Терзиев е само на 11 години. Не е много сигурно дали някои от роднините му в структурите в Държавна сигурност – дядото Васил Терзиев, генерал-лейтенант, дългогодишен началник на Трето управление на ДС (военно контраразузнаване – ВКР), баща му Александър Терзиев, офицер в Първо главно управление (разузнаване), или пък чичо му Тодор Терзиев, началник на управление в МВР/ДС, е участвал в такива мероприятия. Знае се обаче, че Държавна сигурност е проявявала нездрав интерес към прословутите ленински съботници в Народна република България (НРБ). Масовите мероприятия за „доброволен и безплатен“ труд, организирани обикновено през април (около рождения ден на Ленин) за почистване и благоустрояване, са представяни като израз на висок ентусиазъм и трудова дисциплина.
Архивите на ДС обаче показват, че е имало специални агенти, които са следели настроенията сред работниците по време на съботниците. В наши дни това не е необходимо, тъй като групите от доброволци са толкова малобройни, че не си струва да бъдат шпионирани. Още повече че участниците в тях сами споделят снимки, от които кипи жизнерадост. Модерните ленински съботници са донякъде начин да се вмени отговорност на гражданите за неспособността на местни управници да сложат ред в големия град. Но пък щом има желание, връщането към миналото не е проблем. Не и на фона на продължаващата криза със сметосъбирането в някои столични райони, където плъзнаха плъхове и зарази. ленинските съботници са модерно намигане към времена, които участниците в тях днес определят като мракобесни. Или както Граучо Маркс казва: „Това са моите принципи и ако не ви харесват... е, имам и други.“
107 години – на толкова ще станат в неделя, 12 април, ленинските съботници.
Началото
Първото съботно събитие в Русия е проведено през 1919 г. в разгара на Гражданската война. В нощта на събота, 12 април 1919 г., петнадесет работници от железопътното депо Москва-Сортировочная на Казанската железница по собствена инициатива остават след три смени от пароремонтната работилница. Цялата работа им отнема около 10 часа. Подробностите за това събитие са запазени в архивите. За ситуацията, в която се намира страната, подобна инициатива се оказва много сполучлива, тъй като има катастрофална липса на работеща железопътна техника. Инициативата бързо е подета от други депа, които също отделят допълнително време на работа за обновяване на оборудването. Идеята за безплатно доброволчество за доброто на страната бързо набира скорост в общността.
На 10 май 1919 г. Владимир Илич Ленин публикува статията „Великият прелом“ („Великото начало“), където за първи път говори за важността на подобни мерки и за техния идеологически състав. По идея на Ленин съботниците се превръщат от местна инициатива в държавна политика за изграждане на социалистическото общество. Ленин разглежда съботниците като пример за ново, съзнателно отношение към труда, при което работниците се трудят доброволно за общото благо без пряко заплащане. Той убедено вярва, че ентусиазмът по време на тези акции ще доведе до много по-висока производителност, отколкото обикновеният работен процес.
И не само – на първия общоруски съботник на 1 май 1920 г. Ленин лично участва в почистването на Кремъл. Моментът, в който той помага при пренасянето на греда, се превръща в култов сюжет за социалистическата пропаганда и изкуство, символизиращ връзката на вожда с народа.
Постепенно идеята за доброволен труд в полза на обществото става неразделна част от живота на съветския човек и само 10 години по-късно, до 30-те години на миналия век, съботниците стават повсеместни. С течение на времето участието в почистването преминава от доброволно към доброволно-задължително.
Плевели
Почистванията не са просто публични събития, насочени към поддържане на чистота, но и средство за обучение на масите в рамките на комунистическата идеология. На първо място е идеята за доброволен безплатен труд в полза на обществото, готовността за работа извън определеното работно време в името на обща идея и общо бъдеще. Участието в съботниците в различни партийни организации често е измервало обществената активност на човек, усърдието и отдадеността на труда са били оценявани и ако са липсвали, осъждани. Както в Русия, така и у нас.
Характерно за съботниците е, че няма конкретен график за тях, те може да се провеждат веднъж месечно, веднъж годишно или дори веднъж седмично, а понякога съботниците стават неделници. Основният ден на ленинските съботници обаче е 22 април - рожденият ден на Ленин, когато в цяла Русия се провеждат всесъюзни комунистически чествания.
Събота, 22 април, бележи края на пролетта и подготовката за Първата луна. Като правило съботници се провеждат във всички предприятия, започвайки от фабрики и завършвайки с училища. По време на почистването се подрежда както външната площ – почистване на боклука и премахване на плевелите в дворовете, засаждане на растения, премитане, събиране на листа - така и вътрешната – лъскане на мебели, миене на под и прозорци и т.н. Собствениците на жилища също излизат по улиците, за да почистват, боядисват огради, ремонтират пейки и детски площадки, да засаждат цветни лехи. Често съботниците не са пряко свързани с почистването, а са начин за ускоряване на изграждането на различни социални съоръжения, като в този случай участниците извършват различни прости строителни работи – нещо, до което в наши дни прибягват редица школски директори и даскалици в градините.
Съботниците не спират дори по време на Великата отечествена война и блокадата на Ленинград. С времето идеята за „героичен труд в тила“ се формализира и в страните от социалистическия блок се превръща в организирано събитие, което често губи първоначалния си доброволен характер. С разпадането на Съветския съюз и неговата идеология традицията на почистванията временно е забравена. Но ето че нищо старо не е забравено – ленинските съботници се възраждат, маскирани като демократичен почин. Макар и с по-модерно звучене, идеята за колективен безвъзмезден труд в полза на обществото носи духа на миналото.
С тази разлика, че инициативите днес обикновено се представят през призмата на гражданската активност, екологичното самосъзнание и тиймбилдинга, докато по времето на социализма те са силно идеологизирани. Но ако се замислите, няма кой знае каква разлика – все си е пропаганда.
Кристи Петрова
