35 години след официалното ѝ откриване, прочутата пирамида на Лувъра гордо стои пред най-посещавания музей в света и вече се е превърнала в важна част от красивия градски пейзаж на Париж. Съоръжението се съревновава с Айфеловата кула и Триумфалната арка за титлата на най-разпознаваемата забележителност на френската столица.
Структурата от стъкло и метал, проектирана от родения в Китай архитект Йау Минг Пей се намира на върха на подземното, но добре осветено фоайе на Лувъра, свързващо трите павилиона на музея – „Денон”, „Ришельо” и „Сули”. С квадратната си основа и височина 21 метра, пирамидата е по-малко копие на Хеопсовата в Гиза.
Въпреки че е архитектурно чудо, пирамидата всъщност е поръчана с функционална цел. Френският президент Франсоа Митеран обявява проекта за Големия Лувър през 1981 г. Той включва редизайн на музея и разширяване на изложбеното пространство. След приключването му пирамидата функционира като нов вход за посетители и осигурява по-бърз достъп до трите павилиона на музея.
„Проектът предвиждаше повече от 92 000 кв. метра подово пространство. Не беше възможно да си представим създаването на толкова голяма надземна площ близо до Лувъра, затова трябваше да я поставим под двора. При създаването на входа експериментирахме с различни форми. Опитахме с куб и полусфера. Но в силуета на Лувъра няма извивки, така че трябваше да ги изключим”, казва Пей през 2009 г.
Митеран избира именно този архитект да изпълни грандиозния проект без да се провежда обществено обсъждане. Решението вбесява мнозина и впоследствие работата на Пей предизвиква сериозни критики.
След първоначалното ѝ представяне пирамидата предизвиква полемика, включително в медиите и отприщва дискусии за своя дизайн и технология на изграждане.
Но днес пирамидата е известна част от пейзажа на Париж, подобно на другата първоначално предизвикала противоречия структура - Айфеловата кула.
Пей настоява за пълна прозрачност на стъклото на пирамидата. Намирането на такъв материал обаче се оказва сериозно предизвикателство, тъй като стъклото по принцип има лек синкав или зеленикав оттенък. Затова Пей възлага на френската компания „Saint-Gobain” да създаде нов вид стъкло специално за проекта. Разработването на иновативния материал отнема месеци. В крайна сметка стъклото бива изчистено от железните оксиди в специално изградени пещи, за да се избегне всякакъв оттенък. Изработката на суровината продължава около две години. Полученото „диамантено стъкло” е ламинирано подобно на предните стъкла на автомобилите.
В пирамидата има 1800 кв. метра стъкло - 675 части с форма на ромб и 118 триъгълника. Те са закрепени на структура, съставена от 6000 метални пръта, което увеличава общото тегло на пирамидата до 200 тона.
„Saint-Gobain” прави достатъчно стъкло за изработката на две подобни пирамиди – гаранция, че при евентуално счупване входът на Лувъра може веднага да бъде ремонтиран.
Почистването на пирамидата е истинско предизвикателство. За миенето на наклонената конструкция не помагат никакви съвременни средства. Ето защо през 90-те години на миналия век е проектиран робот, който да свърши тази работа. През 2002-ра пък американска компания разработва друг вид робот с размерите на две кутии хляб, управляван с дистанционно. Той се изкачва по пирамидата по релси и е закрепен към стъклото чрез вендузи. Разполага с чистачка и въртяща се четка. Почистването от котлен камък обаче все още се извършва от алпинисти.
*Източник: NOVA
