Култът към една личност сменен с култ към друга

Т ези дни се навършиха 70 години от т. нар. до 10 ноември 1989 година Исторически Априлски пленум на ЦК на БКП. На който под диктовката на Москва култът към личността на Вълко Червенков е заменен с култ към Тодор Живков. Наложена е т.нар. Генерална Априлска линия, която трябваше да ни отведе до „светлите бъднини на комунизма?!“ 
Какво всъщност се случи на проведения от 2 до 6 април 1956 година в София пленум на ЦК на БКП? Пълни подробности излязоха от разсекретените едва през 2002 година протоколи от пленума, които Милко Балев, дясната ръка на Тодор Живков, тайно съхраняваше в касата си до смъртта си. 

Априлският пленум е следствие на други събития - смъртта на Сталин, екзекуцията на Берия и ХХ конгрес на КПСС. Слага се край на „диктатурата на пролетариата”. 

Брадавица 

Връщайки се от Москва, Вълко Червенков свиква веднага пленум и отправя „жестока критика” към създадения към неговата личност култ. Нарича го „брадавица върху чистото лице на партията”. На пленума Червенков предприема козметични промени - отказва се от длъжността генерален секретар на ЦК на БКП, предлага постът да се закрие, но запазва функциите си на вожд на Политбюро и Министерския съвет. Насрочва се нов пленум за 2 април 1956 година. 

В навечерието на априлския пленум партийните величия се прегрупират в четири лагера - около избрания на Шестия конгрес през 1954 г. фиктивно за първи секретар Тодор Живков, около партийния лидер Вълко Червенков, около вицепремиерите Антон Югов и Георги Чанков. Както и около някои стари партийни дейци, изместени на второстепенни позиции, като Добри Терпешев и Йонко Панов. Вълко Червенков видимо вече е в немилост пред Кремъл и негови поддръжници, като председателят на Президиума на НС Георги Дамянов преминават в лагера на Живков. 

Моментът 

Червенков оказва отчаяна съпротива, като иска той да подготви основния доклад за пленума, но съветският посланик в София Юрий Приходов е на друго мнение - посочва Тодор Живков. Изборът на Москва вече е направен. Става ясно, че посланикът и Живков поддържат постоянна връзка, който го информира за интригите в Политбюро. След години Тодор Живков ще разказва как е диктувал текста на доклада, съпругата му д-р Мара Малеева го записва на ръка, а секретарката му Ангелина Горинова го преписва на машина. Тогава на нейния рожден ден само с близки хора Горинова казва: „Другарю Живков, сега е моментът да вземем властта!”. 

Заседания

Пленумът на ЦК на БКП се провежда от 2 до 6 април 1956 г. в сградата на ул. “Московска”, в която сега е Столичната община. Заседанията са закрити, до обществото не достига никаква информация. Пленумът е открит от Райко Дамянов, първи зам.-председател на Министерския съвет, който в началото казва, че Политбюро предлага за разглеждане един въпрос: „ХХ конгрес на КПСС и поуките за нашата партия”. Така е озаглавил доклада си Тодор Живков. За всички в залата е ясно, че пленумът трябва да гласува последният да заеме мястото на Червенков. 
В първата част на доклада Тодор Живков възхвалява решенията на ХХ конгрес на КПСС и как той ще промени „живота на всички комунистически и работнически партии”. Във втората част критикува култа към Червенков и подчертава произлизащите от него извращения, репресии и грешки в управлението. 

Живков говори, че в произведенията си писатели, поети и композитори в песни и стихове величаят личността на Червенков. В някои песни той бил рисуван като някакъв нов Крали Марко, че в „бури, беди и несгоди смело ний крачим днес, понеже с др. Червенков вървим напред...”. 

Но освен Червенков докладчикът не посочва нито един друг виновник от ръководството. А подписите на Антон Югов, Георги Чанков, Георги Цанков, както и на самия него стоят под всички партийни и държавни решения. 

От 35-те изказвания бълват цветисти бисери. Гневен, Младен Стоянов изтъква: „На втория ден секретният доклад на Хрушчов става публично достояние. Тук се изнасят извънредно важни вътрешнопартийни тайни, секретни въпроси. Аз смятам, че към другарите, които ядат кокоши крака, трябва да се вземат мерки“. (Според народното поверие, който обича кокоши крака, не може да пази тайна - б.а.) 

Несъгласни 

Не липсват и несъгласия в изказванията. Простоватият и полуграмотен Добри Терпешев също взема думата: „И аз съм се страхувал. Аз също съм чакал с пистолет от 4 часа сутринта на петия етаж, ако видя, че ще ме арестуват, или да се разстрелям, или да се хвърля на улицата и сутринта да ме види Вълко къде съм се прострелял. Защо? Кому беше нужно, другарю Червенков?“. Бай Добри (така го наричали в Политбюро) е самоубийствено откровен за заслугите на Тодор Живков в партизанското движение: „Той е толкова дребен, че ние никога не сме го забелязвали - нито преди, нито след вземането на властта в София. Ако поживея още малко, може да прочета, че Живков сам е извършил революцията в България.“ 

Особено скандално е изказването на ген. Йонко Панов, тогава командващ Граничните войски на България: „Тук аз съм дълбоко убеден, че не по реден (редовен) път толкова бързо др. Тодор Живков стигна до най-високото място в партията. Сигурен съм, че в нашата партия има поне 500 души като него...“ 

Баня 

Ген. Йонко Панов продължава: „Един път др. Цанков ме изправи пред Политбюро да ме дерат и за живо, и за умряло. По масата имаше поставени разни плодове - праскови и т.н. На мен хич не ми беше до ядене, а др. Тодор Живков с една насмешка ме подкани на няколко пъти: „Яж, че сега ще има голяма баня!”. 

Пленумът дава началото на т. Нар. Генерална Априлска линия на партията. Подменени са всички ръководни кадри с верни на Тодор Живков и групата около него. Когато през 1962 г. успява да измести и Антон Югов от поста министър-председател, възкликва: “Е, другари, вземаме властта!”. 
Априлският пленум създаде напразни надежди за смекчаване на тоталитарния режим в България, дори за свобода на печата и на културния живот. Лагерът в Белене се препълва от въдворени инакомислещи. По-късно беше открит и т.нар. трудов лагер край Ловеч, в който насилието премина всякакви човешки граници. Лагерници бяха пребивани до смърт, а телата им давани за храна на кучетата. 

През 80-те години трябваше пак да се чака „повей“ от Москва, за да настъпят нови промени в „социалистическия лагер“. Които в крайна сметка събориха тоталитаризма, за да настъпи в България многопартийна система на управление. Система, която дойде със своите нови проблеми. 

Послепис 

Със смъртта на Тодор Живков настъпи окончателният край на трагикомедията Априлска генерална линия. В книгата си „Записки на фоторепортера“ пишещият тези редове, който е роден в годината на Априлския пленум, описва накратко погребението на Тато: „Под изгарящото обедно слънце на 5 август 1998 г. хиляди изпълват площада пред още невзривения мавзолей, за да кажат последно сбогом на Тодор Живков. Идва катафалката и на специално подготвения до бившия царски дворец постамент се поставя ковчегът на покойника. Десетина фоторепортери и оператори вече се боричкаме около ковчега, когато... изненадааа! Под цветята върху положения покойник се дочува звучно къркорене. В следващия миг бузите на Тато за миг се издуват, чува се хъркане! В следващия момент се появи мъж с бяла риза и хавлиена кърпа в ръка, който избърса внезапно избилата обилна пот по лицето на покойника. Втрещен от видяното, аз се обърнах към най-близко стоящия до мен колега Хачик Румян, също сащисан. Деликатно му намигнах и прошепнах: „Хаче, ДА БЕГАМЕ, БАЙ ТОШО СЕ СЪБУДИ, СЕГА ЩЕ СТАНЕ И ЩЕ НИ ПОДГОНИ!“. До нас познатият ни от много други събития служител на НСО Краси Пеков, на младини фоторепортер, дочу и се обърна към мен с успокоителен жест: „Румба, спокойно, това е от хладилната камера и рязката промяна на температурата!“. 

70 години след Априлския пленум българското общество продължава да бъде разделено. Нещо повече, след промените във всички сфери удобно се настани корупцията, която вече е трудно преодолима! 

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ИНСТАГРАМ

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ТИКТОК

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE

Румен Жерев