С викнали сме да си мислим за Рим като велик град на още по-велики пълководци, култура и разкош.

Как обаче е миришел древният Рим? За начало - телесна миризма, гниещи трупове и канализация...

Битът

Можем да предположим, че древен Рим, в много райони, вероятно е бил доста мръсен с много неприятна миризма. Има обаче доказателства за парфюми, ароматизирани вещества и дори дезодоранти.

Шумът от тълпата на арената, активността на Римския форум, великолепните храмове, римската армия в червено с блестящи щитове и брони – когато хората си представят древен Рим, те често имат образи и звуци в съзнанието си.

Нашите знания обаче са по-малко ясни, когато става въпрос за миризмите на Римската империя.

Разбира се, не можем да се върнем назад във времето, за да го помиришем, за да разберем.

Литературата, физическите останки от структури и предмети, както и показателите за околната среда (като растения и животни) обаче могат да ни предоставят информация.

При описанието на ароматите на растенията, писателят и натуралист Плиний Стари използва думи като приятен, остър, силен и слаб. За съжаление, този език няма особената сила да ни даде усещане за миналото.

Можем обаче да предположим, че Рим, в много райони, вероятно е бил доста мръсен и е миришел много лошо. Собствениците на имоти обикновено не са свързвали тоалетните си с канализацията в големите римски селища – вероятно от страх от нашествие на гризачи или неприятни миризми.

Римските канализации са били по-скоро като улуци и са били използвани за отвеждане на застояла вода от обществени места. Специални работници са събирали фекалии за тор и урина за обработка на тъкани от частни и обществени тоалетни и септични ями.

Използвали са се и тоалетни, които са можели да се изхвърлят в септичните ями. Процесът на управление на отпадъците е бил само за тези, които са могли да си позволят да живеят в къщи; много са живели в малки, небитови пространства, едва обзаведени стаи или по улиците.

Често срещана миризма в римски град би идвала от животни и отпадъците, които те са произвеждали.

Римските пекарни често са използвали големи каменни мелници, задвижвани от магарета или мулета. Освен това е имало миризма на животни, превозващи стоки, или добитък, докаран в града за клане или продажба.

Големите каменни плочи, които все още се виждат по улиците на Помпей, вероятно са служели, за да могат хората да пресичат улиците, без да попадат в калта на пътя.

Изхвърлянето на трупове (животински и човешки) не е било редовно явление. В зависимост от класата на починалия, хората лесно са можели да бъдат оставени на открито, без да бъдат кремирани или погребани.

Душ и зъбки

В свят без днешните модерни парфюми - и ежедневното къпане на по-голямата част от населението - селищата на древен Рим биха имали неприятна телесна миризма.

Класическата литература предлага някои рецепти за паста за зъби и дори дезодоранти.

Много дезодоранти обаче са били за перорална употреба (дъвчени или поглъщани), за да се предотврати миризмата под мишниците.

Единият се е приготвял чрез варене на корен от златен трън във вино, за да се стимулира уринирането (което се е смятало, че премахва неприятните миризми).

Римските бани вероятно не са били толкова хигиенични, колкото изглеждат на туристите днес. Малка вана в обществена баня е могла да побере между осем и дванадесет души.

Римляните са имали сапун, но той не е бил често използван за лична хигиена. Предпочитан е бил зехтинът (включително ароматизираното масло). Остъргвали са мръсотията от кожата със стригил, извит бронзов инструмент.

Тази комбинация от масло и кожа след това се изхвърляла (може би дори до стената).

Баните имаили канали – но тъй като маслото и водата не се смесват, вероятно е било доста мръсно.

Парфюми

Парфюми и ароматни природни материали са съществували в древен Рим. Откриването на стъклодувното производство в края на първи век пр.н.е. (най-вероятно в управлявания от Рим Йерусалим) прави стъклото лесно достъпно, а стъклените бутилки за парфюми са често срещани археологически находки.

Животински и растителни мазнини са били смесвани с аромати – като роза, канела, ирис, тамян и шафран – и с лечебни съставки и пигменти. Розите от Пестум в Кампания (Южна Италия) са били особено ценени и дори е открита парфюмерийна работилница във форума на града.

Търговската мощ на огромната Римска империя е означавала, че подправките са могли да се внасят от Индия и околните региони. В центъра на Рим е имало складове за подправки като черен пипер, канела и смирна.

Изследователите казват, че дори древни статуи може да са били парфюмирани с ароматни масла.

Източниците често не описват аромата на парфюм върху статуите, но парфюмът на основата на роза е специално споменат в този контекст в записи от гръцкия град Делос (където археолозите също са идентифицирали парфюмерийни работилници).

Пчелен восък вероятно е бил добавян към парфюмите като стабилизатор. Подобряването на аромата на статуи (особено на богове и богини) с парфюми и гирлянди е било важно за тяхното почитане и поклонение.

Един древен град би мирисал на човешки отпадъци, дървесен дим, гниене и разлагане, кремация, приготвяне на храна, парфюми, природни вещества и много други неща.

Звучи неприятно за съвременния човек, но римляните сякаш нямали много причини да се оплакват от миризмата на древния град.

Както казва историкът Невил Морли, за тях това е бил ароматът на дома или дори висотата на цивилизацията.

*Източник: Telegraph Science/Live Science
 

миришел какво Рим телесни течности канализация трупове аромати