о ртрет на Христо Ботев, рисуван през 1935 година от неустановен до момента художник, откри в Букурещ журналистът от „Телеграф“ Жанета Йорданова.
Творбата е от малкото оцелели след събарянето на Българското основно педагогическо училище в румънската столица.
Откраднат
Ботев е нарисуван с маслени бои върху платно от зебло. За първи път Йорданова забелязва портрета на стара снимка от училищно тържество, публикувана в юбилейния вестник "Български светилници". Но никога не е вярвала, че ценната творба е оцеляла до наши дни. Открива я в дома на 90-годишния Георги Ронков в Букурещ. Той е последният стопанин на унищоженото българско училище в Румъния. "Портрета той е открил в тъмно, странично помещение заедно с дървени отпадъци, шперплатови плоскости, изпочупени мебели. Самият портрет е бил с изтръгнати рамки и той го е прибрал тогава, за да не отиде като отпадък. Почиства, увива го старателно и го слага в мазето си, но един ден разбиват мазите и портретът на Ботев е сред откраднатите предмети", разказва пред БНТ кореспондентът ни от Русе.
Светец
Историята не свършва дотук. Хората от блока подозират свой съсед за кражбата, а Георги Ронков допускал, че той едва ли ще разпознае нашия Ботев. "И уж, че не знае кой е крадецът, споменал пред него, че това е един портрет, картина на един голям светец и който го вземе, ще го застигне нещастие", казва още Жанета Йорданова. Само след ден портретът на Христо Ботев бил върнат на мястото му. За възкръсналата творба се знае много малко, поне засега. В левия ъгъл художникът е написал фамилията си на латиница. "Н. Александров - не е от известните художници, творили през първата половина на ХХ век. Въпрос на изясняване е кой е авторът на този ценен портрет, свързан с историята на една наша съборена светиня", допълва Жанета Йорданова.
Книга
След реставрация портретът на Ботев ще бъде дарен на българската общност в Румъния. А днес на някогашната улица "Кълърашилор", където се е извисявала българската църква и училището, в което Ботев е преподавал през 1873 година, е построена... бензиностанция. И макар българската светиня в Букурещ да е изгубена безвъзвратно, Жанета Йорданова пише историята й в книга. В нея са публикувани неизвестни досега документи и ще бъде преведена на румънски език.
