Б ившият японски министър-председател Шиндзо Абе беше убит посред бял ден от въоръжен мъж, който откри огън по него, докато изнасяше предизборна реч на улицата. Това е последното от дълга серия политически убийства, които променят световната история.
Списъкът
На 15 октомври 2021 г. британският депутат Дейвид Еймъс е намушкан от поддръжник на Ислямска държава по време на среща с избиратели. Няколко месеца по-рано през същата година президентът на Хаити Жовенел Моис е убит от въоръжени мъже, които раняват и съпругата му Мартин при нощно нападение в дома им в Порт-о-Пренс. Повече от 40 души са арестувани в Хаити за нападението, включително високопоставени полицаи и група бивши колумбийски войници.
На 20 април 2021 г. президентът на Чад Идрис Деби Итно бе убит, докато се бие с бунтовниците. Часове по-рано той беше обявен за победител на избори, които щяха да му осигурят още шест години на власт.
На 19 декември 2016 г. руският посланик в Турция Андрей Карлов е застрелян от турски полицай, който крещял лозунги, осъждайки военната роля на Русия в Сирия. По-късно стрелецът бе убит при престрелка с полицията. Месеци по-рано - на 16 юни 2016 г., британската депутатка Джо Кокс е простреляна и намушкана до смърт от крайнодесен поддръжник в английското село Бирстал, част от нейния избирателен район.
През 2013 г. тунизийският ляв опозиционен лидер Чокри Белаид е прострелян смъртоносно пред дома си. Неговото убийство – последвано шест месеца по-късно от това на друг ляв лидер, Мохамед Брахми – хвърли Тунис в политически хаос с последици, отекващи и до днес. И по двата случая няма осъдени. На 11 септември 2012 г. посланикът на САЩ Крис Стивънс е убит, докато екстремисти щурмуват дипломатическия комплекс в Бенгази, Либия. Загинаха и други трима американци.
На 20 октомври предходната година дългогодишният либийски диктатор Моамар Кадафи бе преследван и убит от бунтовници, след като беше свален от власт.
На 2 март 2009 г. президентът на Гвинея-Бисау Жоао Бернардо Виейра е убит от войници ренегати в двореца си часове след като бомбен взрив уби главния му политически опонент в западноафриканската държава.
Взривени
Една от най-кървавите атаки в историята е срещу жена политик. На 27 декември 2007 г. Беназир Бхуто, първата жена министър-председател на страна с мюсюлманско мнозинство, както и вторият национално избран министър-председател на Пакистан, е простреляна, а след това атентаторът взриви бомба, прикрепена към тялото му на митинг в Равалпинди. Два месеца по-рано друг атентатор се взривява в близост до Бхуто, като убива 130 и ранява над 500 човека.
На 14 февруари 2005 г. ливанският министър-председател Рафик Харири е убит от атентатор самоубиец с камион бомба на крайбрежен булевард в Бейрут. Други 21 души загиват, а 226 са ранени при атаката, която мнозина в Ливан смятат за дело на съседна Сирия.
На 29 декември 2003 г. архиепископ Майкъл Кортни, посланик на папата в Бурунди, е застрелян от въоръжени мъже, докато се връща от погребение. Умира по време на операция. Девет месеца по-рано сръбският премиер Зоран Джинджич е застрелян пред сградата на сръбското правителство в Белград. Той бе ключов лидер на бунта, който свали бившия президент Слободан Милошевич през октомври 2000 г. Дванадесет души бяха осъдени във връзка с убийството, извършено, за да спрат неговите прозападни реформи.
На 6 май 2002 г. популисткият холандски политик Пим Фортуин е застрелян в северен холандски град дни преди общите избори, на които той е кандидат. Атентаторът е активист за защита правата на животните.
На 1 юни 2001 г. непалският крал Бирендра е убит, когато синът му, престолонаследникът принц Дипендра, открива огън в кралския дворец. Сред мъртвите са още кралица Айшвария, един принц и още петима човека. Властите казаха, че стрелбата е последвала след спор за брака на принца. На 18 януари 2001 г. президентът на Конго Лоран Кабила е убит в президентския дворец в столицата Киншаса от един от неговите бодигардове, който е убит минути по-късно от силите за сигурност.
Черната японска хроника
Япония не е известна като страна, в която политически лидери намират смъртта си в резултат на атентати. Все пак такива убийства не липсват:
Шиндзо Абе (21 септември 1954 г. – 8 юли 2022 г.) Японският политик, най-дълго управлявалият министър-председател в историята на Япония и лидер на Либерално-демократическата партия (ЛДП), беше застрелян по време на предизборен митинг.
Ичо Ито (23 август 1945 г. – 18 април 2007 г.) Ито беше японски политик, кмет на Нагасаки от 1995 до 2007 г. Той беше смъртоносно прострелян от Тецуя Широо, член на Якудза, на 17 април 2007 г. и почина на следващата сутрин.
Коки Иши (6 ноември 1940 г. – 25 октомври 2002 г.) Политикът от Демократическата партия на Япония беше убит при подозрителни обстоятелства, като престъплението бе свързано с конфликти между групировки от организираната престъпност.
Инеджиро Асанума (27 декември 1898 г. – 12 октомври 1960 г.) Лидерът на Японската социалистическа партия е убит с уакизаши - традиционен къс меч, от ултранационалиста Отоя Ямагучи, докато говори на телевизионен политически дебат в Токио.
Такахаши Корекийо (27 юли 1854 г. – 26 февруари 1936 г.) Японски политик, който е бил министър-председател на Япония от 1921 до 1922 г. и управител на Банката на Япония. Управлението на Такахаши изважда Япония от Депресията. Инфлацията скоча след убийството му, тъй като управляващите не успяват да овладеят икономиката.
Сайто Макото (27 октомври 1858 – 26 февруари 1936) Бивш японски военноморски офицер и политик, убит през февруари 1935 г. Сайто наследява Инукай Цуйоши като министър-председател след убийството му. По-късно той се връща на държавна служба като пазител на тайния печат през февруари 1935 г., но е убит година по-късно на 26 февруари.
Инукай Цуйоши (4 юни 1855 г. – 15 май 1932 г.) Инукай е японски политик, министър-председател на Япония от 1931 г. Той бил вторият най-стар министър-председател на Япония, докато бил на служба.
