З латният пръстен, за който се предполага, че е принадлежал на митичния цар Ясен, вече е изложен в Националния исторически музей. Макар владетелят да се споменава само в песните на хората, разкопките от Кокалянски Урвич хвърлят светлина върху тази част от историята.
Гроб
През миналото лято учените откриват гроб на млад мъж с масивен златен пръстен, върху който е изобразен двуглав орел. Красивото бижу вече може да бъде видяно в Слънчевата зала на музея, където е изложен за посетители заедно с пръстена на Калоян от „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново и пръстена на Георги, открит на Калиакра.
В НИМ може да се види още пръстенът на Калоян и пръстенът на Георги.
През 2025 година Националният исторически музей реализира проект „Домът на двуглавия орел“, насочен към археологически проучвания в цитаделата на Кокалянски Урвич. Той е разработен с цел продължаване на проучванията на единствената достъпна средновековна крепост на София. Те са насочени към архитектурата на средновековния замък, където се очаква да бъде разкрита част от жилищната кула. Тя е разположена в най-северната част на платото, а археолозите предполагат, че именно там е била резиденцията на митичния цар Ясен.
Зетят на цар Иван Александър е изобразен с двуглави орли върху дрехата си в Четвероевангелието на цар Иван Александър.
Една от хипотезите за легендарния цар Ясен, че това е зетят на цар Иван Александър – деспот Константин, съпруг на царската дъщеря Кера Тамара, който единствен е изобразен с двуглави орли върху дрехата си, освен царя. Изображението, запазено в Четвероевангелието на цар Иван Александър, представя цялото царско семейство от XIV век. Според направените до момента археологически и антропологични анализи останките, открити на Кокалянски Урвич, отговарят на времето и възрастта на младия владетел.
Лято
Проучванията ще започнат на 1 юли и ще продължат до средата на месеца, в разкопките ще вземат участие студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет и ученици от Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“, допълват от Националния исторически музей.
Виктор Димитров
